Историята помни, че когато държавите убиваха журналисти или използваха конспиративни теории за терористи, за да заблуждават населението, можеха да очакват ответна реакция от нещо, което се наричаше "Запад" - съюз, който съществуваше от 1945 г. до 2016 г. Голямата слабост на този съюз бе, че зависеше изцяло от американската мощ. Той умря, когато Доналд Тръмп стана президент на САЩ и развърза ръцете на нелибералните демокрации и откровените диктатури да следват лошите си инстинкти в мрачни посоки.
Модата засяга както могъщите, така и безсилните. Те се гледат един другиго и се учат как да се справят. "Чу ли какво е станало в Германия?", питал Сталин Анастас Микоян през юни 1934 г., след като Хитлер разпорежда да убият враговете му в нацистката партия. Вдъхновен от Нощта на дългите ножове на Хитлер, Сталин предприема екзекуцията на десетки хиляди комунисти, представлявали реална или имагинерна заплаха за властта му. Западът научава, макар и бавно, с прекъсвания, макар и с много бели петна, в които безнаказано се извършват престъпления срещу човечеството, че правителствата трябва да се правят, че защитават човешките права, свободната търговия и демокрацията.
Сега САЩ - страната, създавала Запада и гарантирала неговото съществуване, ни учи, че
нито едно от старите правила не важи
И светът бързо усвоява.
Не казваме, че Тръмп е фашист, както твърдят някои от най-яростните му опоненти. Фашистите не разрешават провеждането на частични избори за Конгрес. Когато казва, че журналистите са "врагове на народа", той се опитва да промие мозъците на твърдите си избиратели да не възприемат негов медиен образ, който не е на супергерой. Тръмп и привържениците му пируват, като съзнателно отхвърлят действителността. Те демонстрират удоволствие от бруталната си сила да отричат истината и да не биват наказвани за това.
Американските журналисти се тревожат, че лъжите са толкова брутални, че скоро журналист може да бъде убит. Не е изключено - заподозрян крайнодесен терорист вече се опита да взриви Си Ен Ен. За разлика от истинските диктатори обаче Тръмп не може да разпореди арест на журналисти, които не го удовлетворяват. Зловредността на президентството му е в разрешението, което дава на диктаторските режими да го правят.
Миналата седмица в Лондон британското външно министерство помогна за организирането на конференция за млади журналисти от полуавторитарни държави. В изказването си подчертах, че британските журналисти не бива да позволяваме на никого да ни нарича "смели" или пък ние да се наричаме така сами. Ние можем да критикуваме политици и никога да не се страхуваме, че полицейски юмрук ще потропа на вратата ни. "Великобритания не е Турция, Унгария или Малта", казах още.
Но преди Тръмп Малта не беше тази Малта от днес - островът, където журналистката Дафне Каруана Галиция бе убита от бомба в кола през 2017 г., след разследване за пране на пари и продажба на гражданство, а лейбъристкото правителство на Малта отговори, като охули паметта й и активистите за борба с корупцията, които искаха отговори на въпросите й.
Словакия не бе тази Словакия, докато Ян Куцияк и Мартина Кушнирова не бяха убити от наемник, след като Куцияк разследваше връзките между мафията и елита на страната. Тогавашният премиер Роберт Фицо отвърна така, както би отговорил Тръмп - заклейми гражданите, които излязоха на протести по улиците, като
чужди агенти на заплата
при демоничния Джордж Сорос.
Турция като членка на НАТО и военна диктатура започна гражданска война срещу кюрдското си малцинство, когато "либералният" запад бе в зенита си през ХХ век. Но през 2018 г. президентът Ердоган използва извинението с неуспешния опит за преврат, за да предприеме сталинистка чистка в армията, правосъдието и публичния сектор, в която десетки хиляди бяха хвърлени зад решетките или уволнени от работа. Стотици журналисти са съдени като "терористи" или не могат да упражняват професията си.
С изключение на протеста срещу задържането на американския пастор, единствената грижа на администрацията на Тръмп е гротескната игра, в която Ердоган, който е заключил повече журналисти от който и да било тиранин на планетата, се прави, че го е грижа за убийството на Джамал Хашоги, за да отбележи точки срещу Саудитска Арабия, която преследва и затваря поддръжници на мирни реформи.
Нито един корумпиран бюрократ или зловещ полицай в Източна Европа, Саудитска Арабия, Малта или Турция не се страхува вече от западната реакция, защото
Тръмп закри Запада
Същото безразличие ще цари и когато Жаир Болсонаро се заеме с опозицията в Бразилия.
Въздействието на Тръмп върху света е толкова лошо, даже бих казал още по-лошо, отколкото върху Америка. Никой няма да може да докаже, че нападателят, убил 11 богомолци в синагогата в Питсбърг, щеше да стане смъртоносен антисемит, ако Тръмп не разпространяваше с крясък теорията си, че Джордж Сорос се опитва да наводни Америка с имигранти. Но Виктор Орбан знае, че САЩ няма да кажат нищо, ако използва същата конспиративна теория като извинение, че лишава унгарците от свободите им.
На мнозина Западът няма да липсва. Ще има по-малко чужденци, които ще дават акъл как да се управляват страните, дори и мотивите им да са безкористни. От началото на студената война битува обвинението, че бившите империалисти проповядват либерализъм и демокрация, докато подкрепят всеки латиноамерикански диктатор, африкански клептоман или близкоизточен автократ. Но откакто Тръмп е на власт, изчезна и малката надежда, че западните правителства може би понякога се придържат към ценностите си.
Онези, които вярват, че лицемерието е най-голямата злина, могат да си отдъхнат. Но се съмнявам, че ще им хареса нелицемерният свят, в който живеем сега. Навсякъде по света онеправданите гледат към Тръмп, както Сталин навремето - към Хитлер, и възкликват: чудесно!
