Няма ненаказано добро и премиерът Бойко Борисов не прави изключение. Първата му мисъл след краха на застрахователната компания "Олимпик" бе да хвърли камък в градината на "приятеля" Жан-Клод Юнкер, от когото е видял само добрини. Без да му трепне окото, заяви, че трябва да се търси вина в европейското законодателство, защото имало празнота за подобен казус. А европейската законодателна инициатива е в ръцете на Еврокомисията. Следователно нейният председател Юнкер не е доизпипал работата и затова сме изпаднали в такава бъркотия.
"Извикал съм и (министъра на финансите Владислав) Горанов и Карина (Караиванова от КФН), да предложим на нашите евродепутати, да поискат и промяна на европейското законодателство, защото, когато има европейска компания (от страна) член на ЕС, би трябвало контролът да е на друго място", каза той веднага след като се разбра, че очите на 200 000 останали без застраховки българи се вторачват в държавата. Рефлексът на Борисов да бяга от отговорност му подсказа да отдалечи колкото може повече от себе си всяко подозрение, че има нещо общо с бездействието на властта по казуса "Олимпик". Паническата му прибързаност го подведе, защото можеше поне да се осведоми, че евродепутатите (за разлика от националните депутати) нямат право на законодателна инициатива и не предлагат промени в директивите, преди да получат от Еврокомисията текстове за обсъждане. Бивш еврокомисар коментира за "Сега":
"Борисов не знае какво да прави и опитва само да печели време"
Още по-странно е, че допреди два месеца нашият премиер се афишираше като европейски лидер, защото България изпълняваше функцията на ротационен председател на Съвета на ЕС. По време на председателството и след него бяхме засипани от отчети колко много работа е свършил. Едва сега обаче възниква въпросът защо през май, когато бе на върха на европейската си слава, съвпаднала с предварителното отнемане на лиценза на "Олимпик", не му хрумна да каже на Юнкер между две прегръдки, че забелязва дефект в директивите. Все пак Съветът на ЕС носи главна отговорност за дневния ред в съюза, а България в качеството си на председателка не само е можела, но е била длъжна да постави този въпрос, за да защити интересите както на своите, така и на европейските потребители.
От оправданията на премиера и на Комисията за финансов надзор (КФН) все още не става ясно
какъв европейски пропуск съзират
Ако погледнем Кодекса за застраховането, той се позовава на 30 европейски директиви, т.е. признава цялостното европейско законодателство в тази сфера. Всички държави в ЕС го прилагат и за сведение на паникьорите у нас са изработили ясни процедури, защото фалити на застрахователи се случват и преди да гръмне "Олимпик". Само че никъде не се е чуло парламентите да се събират на извънредно заседание (и то насред лятна ваканция), както и да се явява лично премиерът да дава обяснение какво ще прави правителството в подобна ситуация. Ако бяха малко по-грамотни и не толкова гузни в застрахователния сектор, управляващите можеха да реагират спокойно, като се възползват от опита на други европейски държави.
На 9 май 2018 г. кипърската Служба за надзор на застрахователните компании временно прекрати лиценза на "Олимпик". А ден по-рано, на 8 май, ликвидатори обявиха доброволен банкрут на датската застрахователна компания "Алфа" (Alpha Insurance A/S). Тя оперираше също във Великобритания, Германия, Гърция, Ирландия, Испания, Италия, Норвегия и Франция. На сайта на компанията, който си остана активен, периодически се пускат информации до всички заинтересовани каква е процедурата съгласно европейското законодателство и какви стъпки се предприемат. Отделно се разпращат съобщения до всички притежатели на полици. Накратко, датският Гаранционен фонд поема в пълен обем всички претенции за обезщетения при застрахователни събития до 8 май и четири седмици след огласяването на процедурата по ликвидация, а другите претенции, включително и за връщане на парите за остатъка от застрахователния срок по полиците, се насочват към ликвидаторите, които оценяват остатъчното имущество и го разпределят като "дивиденти" към "кредитори". Пуснати са формуляри на езиците на всички държави, където е оперирала "Алфа", и всеки засегнат може да заяви претенциите си, като го попълни онлайн и го подаде през сайта. Изисква се да напише имената си, банковата си сметка и да прикачи сканирано копие на застрахователната си полица.
Както се вижда, процедурата е достатъчно проста и никой не се нуждае от специална правна помощ, каквато предлага българският премиер, за да имитира загриженост. Ако, разбира се, някой накрая бъде недоволен от компенсацията си, може да подаде съдебен иск и тогава ще се нуждае от адвокат.
Защо управляващите създадоха такова обществено напрежение? Не може да се открие друга причина, освен че са имали наум
нещо неудобно, от което са опитали да избягат
Съгласно пословицата "Гузен негонен бяга", те вероятно са били много притеснени да не лъсне както състоянието, така и генезисът на застрахователния бизнес в България. Истината е, че гражданите не са в състояние да правят достатъчно информиран избор когато се застраховат, както нямат достатъчно информация за банките и пенсионните фондове. За тези сектори обикновено се говори и пише публично или добро, или нищо. Медиите са под специален надзор да не би да публикуват нещо, заради което после да им бъде приписана вина, че дестабилизират финансовата система, създавайки паника. Така е по закон и той има своята логика. Но точно затова по закон се създават независими контролни органи, които от името на обществото да проверяват кой какъв е в този бизнес и навреме да пресичат достъпа на мошеници.
Помните ли как Бойко Борисов ни съветваше като полицейски шеф да напускаме заведенията, ако видим, че влизат "добре облечени бизнесмени"? Неговото изискано слово така определяше мутрите, които през 90-те години бяха свалили анцузите и се костюмираха, за да станат "застрахователи". От тогава застраховането е дейност, на която българските граждани основателно гледат с подозрение. За благозвучие лексиката на прехода определяше някои застрахователни компании като "силови групировки", с които да си имаш работа си беше "за страх".
Държавата липсваше, а когато заявяваше своето присъствие, най-често влизаше в ролята на параван. Тя не даде косъм да падне от главата на нито един "застраховател", нито посегна на парите им. Намери начини да ги рециклира за легален бизнес и дори убеди комисията на Жан-Клод Юнкер, че са заприличали на истински европейци. Затова в последните брюкселски доклади пише, че България вече няма големи проблеми с организираната престъпност.
Напук на Брюксел, българските проблеми със застраховането обаче продължават, защото рефлексът на държавния служител и до днес е:
"Там не бъркай!"
Държавата просто не изпълнява контролните си функции и си търси оправдания. Комисията за финансов надзор, която се прочу в Европа главно с усилията си за контрол над медиите, прозяпа агресивното проникване в България на кипърския "Олимпик". На нея въобще не й светна червената лампа, че макар и да е регистрирана в Никозия през 1995 г., тази компания е имала предназначение да оперира главно на българския пазар, от който успя да придобие 10%. Нито пък се е заинтересувала защо нейният собственик е испанска компания, регистрирана в Люксембург. Сега става ясно, че пътят на парите, изсмуквани от България, е криволичел, за да не може да се проследи с един поглед от дивана. Трябвало е КФН да се взре по-внимателно и да алармира, че съдбата на четвъртия по тежест застраховател в България следва примера на четвъртата по значимост банка - КТБ. И в двата случая става дума за злоупотреба под носа на упълномощения контрольор - финансовия или банковия надзор.
На Борисов му е лесно да се измъкне: "Банковият сектор, застрахователният сектор имат гаранционни фондове. Самият бизнес да ги поеме (обезщетенията)." По тази логика той би опразнил Гаранционния фонд, както бе опразнен Фондът за гарантиране на влоговете след източването и фалита на КТБ. В крайна сметка нали взема пари от всички българи - бълха ги ухапала. Толкова парични и банкови кризи преживяха, толкова финансови и строителни пирамиди се срутиха отгоре им - ще понесат още една. Време е гражданите да кажат на Борисов да заведе в Брюксел добре облечените застрахователи и да не се връщат, докато не прочетат принудително всички директиви, регламентиращи този бизнес. Но за начало трябва да се научат и да четат.
