facebook
twitter

Наблюдател

Борисов и "Джи Пи Груп": защо точно сега?

В България премиерът може еднолично да спира обществени поръчки. Но така не може да разсее съмненията около тях. По-скоро ги затвърждава 
4968
Фейсбук
Скандалите за некачествено, но пък скъпо строителство все по-често започват да избухват и премиерът спешно трябваше да спасява имиджа с познатата ПР тактика.

 

„Няма да дам да ми се петни името“, обяви за пореден път министър-председателят и нареди на подчинените си да извадят най-голямата строителна фирма от всички проекти с европейско и държавно финансиране. Както обясни един от постоянните медийни говорители на управляващата партия, „не е толкова съществено какъв е техническият механизъм“ на това изваждане. Важното е, че „политическата воля (на премиера) е в посока на това да няма никакви съмнения“. И затова „всеки, който е заподозрян и тече разследване", ще е аут от конкурсите, докато „си докаже правотата и невинността“.

 

Защо сега?

 

С приходи от стотици милиони през последните две години въпросната фирма оглавява убедително класацията на най-големите български строителни фирми. Тя печели обществени поръчки в най-разнообразни сектори - метро, магистрали, обикновени пътища, тунели, градоустройство, жп, пречиствателни станции, газопроводи... Само проектите й с европейско финансиране са за 600 милиона по четири оперативни програми. Тъй че: заради тази систематична и автоматична успеваемост съмненията витаят отдавна. Защо премиерът се сети за тях точно сега? Отговорът най-вероятно е в натрупването на куп неблагоприятни събития: катастрофата край Своге, която (макар и свързана с друга фирма) извади наяве безобразията в пътното строителство; разследването на „Биволъ“ (и задържането на двама журналисти), което показа как се печелят обществени поръчки и дори предизвика запор на средства, свързани с въпросната строителна фирма; недоволството от качеството на извършвания пак от нея ремонт на „Граф Игнатиев“; убийството в Русе, което, макар и по случайност и по погрешка, беше свързано с разследването на „Биволъ“ и накара ключови световни медии и политици да заговорят за корупцията в България, а ЕК да обяви, че няма да прояви никаква търпимост към корупцията и злоупотребата със средства от ЕС и ще сигнализира за случая ОЛАФ. И ето че на премиера съмненията му дойдоха много. Поради което реши, че няма да даде да му се петни името.

Съмненията обаче не се разсейват, а се затвърждават. Първо, заради очевидното и абсурдно потъпкване на правото. Елиминирането на една фирма, докато не „си докаже правотата и невинността", праща по дяволите елементарната презумпция за невиновност. Отстраняването й по нечия еднолична воля от завършени процедури, потвърдени от компетентните „независими“ органи, е незаконно, а заобикалянето на закона се оказва само дребен „въпрос на техника“. Което поражда ново силно съмнение: щом някой може да спира според „посоката на политическата си воля“, вероятно може и да пуска.

От друга страна, в една такава ситуация всяка нормална фирма в една нормална държава би защитила правата си. Но явно случаят не е такъв, защото вместо това въпросната фирма започна да се отказва доброволно от най-големите си проекти с изсмукани от пръстите умилителни аргументи за обществения интерес. Което показва, че законите, процедурите и институциите нямат значение. И че в отношенията между политика и бизнес владеят едни други, необявени правила, зависимости и лостове за въздействие.

 

Един пада, друг ще го смени

 

Втората причина, поради която съмненията остават, е, че нещата периодично и почти дословно се повтарят, но нищо не се променя. Филма „Да не ми се петни името“ вече са го давали, и то скоро. През февруари 2016 година същият премиер по същия внезапен и правно фриволен начин спря обществени поръчки (макар и „извършени абсолютно законосъобразно“) за близо 2 милиарда лева заради „витаещи съмнения“, че нещо в тях „не е така, както трябва“. Както и защото „витае, че зад едната (печеливша фирма) стои Пеевски, а зад другата стои Златев“. Тогава също се бяха натрупали доста неблагоприятни събития: Пеевски (заедно с Доган) бе обявен за персона нон грата в Турция, след като списание „Шпигел“ вече го бе определило като "върха на айсберга" на корупцията в България; говореше се за неприятни телефонни разговори с Меркел и Брюксел; пред публика и телевизионни камери в Лондон гражданин бе попитал премиера дали вижда Пеевски в огледалото; а председателят на ЕК обяви, че мониторингът за Румъния скоро може да отпадне, а за България да остане, което би означавало двете страни да бъдат разделени.

По онова време друга фирма убедително водеше по приходи и със систематична и автоматична успеваемост печелеше поръчки във всички сектори. Но посрещна удара с мълчание, бързо се спихна и изчезна, след като бе продадена. Скоро обаче шумотевицата се разнесе и схемата за разпределяне на обществени поръчки и средства си продължи постарому. Просто един падна, а друг го смени. И така до днес, когато дойде и неговият ред. Защото съмненията пак се натрупаха и пак трябва да се разсейват.

Но това става все по-трудно, тъй като у широката публика съмненията вече са се превърнали в трайно недоверие. И убеждение, че властта раздава големите поръчки на шепа фирми, като с измислени аргументи предварително разчиства конкуренцията; че от това положение имат смелост да се жалват само чуждите фирми, което, естествено, не променя нищо; че печелившите връщат някъде по веригата и понеже трябва да остане нещо и за тях, строят некачествено и безконтролно; че ако случайно се разчуе, временно се снишават или безропотно изчезват; и че сега пак от нищото ще се пръкне някой нов първенец. Това убеждение едва ли може да бъде разколебано от факта, че този път се е намесила и прокуратурата, независимо дали тя ще докаже нещо, или няма. Защото и на нея никой не й вярва.

 

Единственият начин

 

Единственият начин всичко това да се промени е да се разбие порочната схема. Което пък може да стане не чрез временно спрени поръчки, а само чрез дълбоки и необратими реформи, които да освободят превзетата държава и да й вдъхнат нов живот с истинско върховенство на правото, с независими и работещи в обществен интерес институции, регулатори, съд и прокуратура. Такива реформи обаче никой не прави и няма намерение да прави. Което е най-голямото петно - не само върху името на премиера, но и върху всички партии в днешния парламент. В това отношение единствената надежда засега е някой да се намеси отвън.

5

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Президентът се удари челно в съдебния бетон
Европа на егоизма
ЕНП ще се бори за обединение на проевропейските сили

20.05.2019

Людмил Илиев

45

Коментари

Slava
снимка на Slava

"Което пък може да стане не чрез временно спрени поръчки, а само чрез дълбоки и необратими реформи, които да освободят превзетата държава и да й вдъхнат нов живот с истинско върховенство на правото, с независими и работещи в обществен интерес институции, регулатори, съд и прокуратура. Такива реформи обаче никой не прави и няма намерение да прави."

 

Г-н Бояджиев, за реформите са нужни честни хора, а такива в България явно не са останали. Корупцията не започва от върховете, а от готовите да плащат. Щом ало измамниците виреят толкова успешно, всеки може да си направи изводите за % от населението, готов да плаща на всекиго за всичко.

Simplicissima
снимка на Simplicissima

знаех си че пак аз ще изляза виновна дето си плащам сметките

а хонорари прибирам без да проверявам изчисленията

меа ултима кулпа

?????

 

revenant

Корупцията не започва от върховете, а от готовите да плащат.

Гадовете корумпират г-н Борисов!?И съсипват пазарната ни икономика, която без тях щеше да работи прекрасно и отговорно за обществените интереси, а не за презряната печалба!

Антей

Е, то

съвестта може и да надвие някога нагона!

 

Поздравяваме водещата Мария Цинцарова,

която тази сутрин по бтв,

показа как закона за обществените поръчки не струва пет пари.

 

С настилката предпазваща от вибрации и разрушение

сградите на улицата Граф Игнатиев

при "друсането" от трамваите.

 

Бе, махнете ги тези трамваи от Графа, бе софиянци - кореняци!

 

 

Направете една прекрасна 

пешеходна зона в старата и прекрасна някога София!

 

....

Памфуций
снимка на Памфуций

Но това става все по-трудно, тъй като у широката публика съмненията вече са се превърнали в трайно недоверие. И убеждение, че властта раздава големите поръчки на шепа фирми, като с измислени аргументи предварително разчиства конкуренцията; че от това положение имат смелост да се жалват само чуждите фирми, което, естествено, не променя нищо; че печелившите връщат някъде по веригата и понеже трябва да остане нещо и за тях, строят некачествено и безконтролно; че ако случайно се разчуе, временно се снишават или безропотно изчезват; и че сега пак от нищото ще се пръкне някой нов първенец. Това убеждение едва ли може да бъде разколебано от факта, че този път се е намесила и прокуратурата, независимо дали тя ще докаже нещо, или няма. Защото и на нея никой не й вярва.

Като пропуснем подробността колко гразнещо е първото изречение от пет реда, е тъй. И убежденията на "широката публика" се усилват от факта,к че Борисов , ако и"поради съмнения", може еднолично да спира с разпореждания участието на фирми в обществени поручки. Щото некои хора се съмняват, че щом може да определя кой да не участва, Борисов може и да решава кой да участва, че дори и да печели.

Влез или се регистрирай за да коментираш

×