- Възражда ли се фестивалният формат у нас? Вече продавате билети за "Хилс ъф Рок" 2019.
- Един фестивал е скъпо начинание. Големите, утвърдени фестивали в нашия регион като Exit, като Sziget са с бюджети по 20 млн. долара, подкрепят се от правителството, от общината и са гордост за съответната държава. Не бих казал, че ние сме достигнали това ниво. Фестивалите у нас обикновено тръгват с много ентусиазъм, но нямат много дълъг живот и условия да се развиват. Така беше със Spirit of Burgas, който все пак беше подкрепен от общината, фестивалите в Каварна и др.
Артистите, които обикновено участват като хедлайнери на въпросните фестивали в тази част на света, в последните години си вдигнаха цените между 10 и 20 пъти. Защото фестивалният сезон има около 12 седмици. За всеки от тези 12 уикенда се конкурират 10-15 фестивала. И всеки от тях иска да вземе едни и същи артисти. Въпреки всичко ние сме горди, че успяхме да оцелеем две години, надявам се третата да бъде още по-голяма. Фестивалът вече е известен в Европа, тъй като имаме щастието да работим с най-големия промоутър в света Live Nation. А защо се пускат билети за следващата година - ние не откриваме топлата вода. Правим нещо, което е утвърдена практика по света. Например фестивалът Wacken в Германия веднага след приключването си пусна билети за 2019 г. и за 12 часа продадоха 44 000 броя.
- И съвсем не е единственият такъв пример. Сещам се за Гластънбъри...
- Гластънбъри продава 140 000 билета за 2-3 часа, без въобще да анонсира артисти и дати. И това правят общо взето по-големите европейски фестивали. Така че и ние се наредихме - "видяла жабата, че подковават коня, и тя вдигнала крак". Но интересът е огромен, продажбите са много сериозни и аз искам да благодаря на тези хора, които ни повярваха. Работим много усилено и се надявам в началото на есента да обявим първите имена.
- Вие, естествено, няма да ми кажете, преди да има договор черно на бяло, но много сериозно се говори за "Металика", които точно 20 г. по-рано отново бяха в Пловдив.
- Разбира се, ние сме в контакт с "Металика" от много години, познаваме се добре с агента им, той е и агент на "Айрън мейдън". Но засега шансовете са малки, тъй като "Металика" е изключително скъпа група, а дните им за концерти са много лимитирани.
- Имате огромен опит - над 25 години, с организиране на концерти, с какво един фестивал представлява по-голямо предизвикателство?
- Логистиката на фестивала е сложна. Имахме 55 групи - всяка от тях има свои изисквания за хотел, за храна, за транспорт... Много ни радва, че получихме писма от абсолютно всички, че са изключително доволни от фестивала и особено от българската публика, за което използвам отново случая да й благодаря. Да знаете - няма такава публика. Знае всички песни, всички текстове, рядко срещана всеотдайна и образована публика имаме в България. За съжаление много групи не го знаят - или не са идвали, или много-много не им пука.
Между 600 и 800 души работиха по този фестивал. Хотелите в Пловдив свършиха, в околността също. Срещнахме пълно съдействие от Община Пловдив и от съответните служби - МВР, пожарна, чистота и т.н. Нещата са наистина различни днес. Никога няма да забравя 1999 г., "Металика" на същия този стадион. Водихме там менажерите на "Мейдън" и те разправят - бе ти ни говориш някакви вицове, това не може да бъде!
Във връзка с това, че не откриваме топлата вода, искам да кажа, че всички тези похвати, които използваме като методика на фестивала - баровете, разположението на тоалетните, гривните, четците, които разпознават да няма фалшиви билети, също сме ги заимствали от успешните практики на европейските фестивали. Естествено, на много хора не може да се угоди - на някой бирата му е скъпа, на друг му е разредена, трети не е доволен, че чакал на опашка... Няма как да угодим на 35 000 души, но се радваме, че 90% от отзивите са силно положителни. Няма да жалим усилия догодина всички тези забележки да ги вземем предвид и нивото на фестивала да се подобри.
- Рок и метъл групите от по-старо поколение ли остават любимци на родната публика? Вие сте канили дори Лейди Гага, но усещам предпочитания към рок жанра, а и като че ли той остава най-сигурната инвестиция.
- Има такъв момент. Ние самите сме рокаджии, а и България е рок публика. Като че ли остава леко извън модерните тенденции. А и хонорарите на Ед Шийрън, на Бруно Марс се измерват в милиони. Имаме едно известно опасение, че дори артист като Адел - която аз лично изключително много харесвам - би напълнила стадион у нас. В България може би платежоспособната публика е малко по-възрастна и живее още със спомени от близкото ни, неособено демократично минало. Опитът ни досега е противоречив - Мадона напълни стадион "Васил Левски", но тя е култова, тя е икона. Докато примерно Лейди Гага продаде обидно малко билети и бяхме принудени да преместим концерта в "Арена Армеец". Ами това е непростимо. Аз бих рискувал все пак с такъв артист, Риана например, стига рискът да не е абсолютно непремерен. Защото видяхме какво се случи с Роби Уйлямс - "Спирит ъф Бургас" веднага след това умря, приключи - заради тази огромна звезда, която на практика остана неоценена и недореализирана.
- Отмина ли времето на фалшивите организатори и концерти?
- В епохата на социалните мрежи, когато всеки е забил нос във "Фейсбук" и "Инстаграм", да се обявяват несъществуващи проекти без никакво покритие и те да се провалят, ми се струва недопустимо. Когато се пусна тази партенка, че Мик Джагър ще пее на стадион "Васил Левски", никой не повярва и никой не си купи билет. Хората вече по-трудно можеш да ги излъжеш. С повечето от журналистите се познаваме от 20 години, включително и с теб, и съм се чудил - добре, те защо, сядайки на една пресконференция и слушайки глупостите на този отпред, въобще му обръщат внимание?
Едно време това беше много често. През 90-те години кой ли не "идва", само дето марсианци не идваха. Аз тези "организатори" не ги и обвинявам кой знае колко. Те просто са аматьори. Тях някой ги лъже. Има много прекупвачески агенции, в Германия особено, които чопнат оттук-оттам някое контактче и се представят като менажери на групата Х, а те тепърва трябва да преговарят. Има схеми като нигерийската - не познаваш пазара, плащаш на някой промоутър капаро и гориш. Но този неподправен комсомолски ентусиазъм, който лъха от тези "организатори", ми се струва малко прекален. Впрочем това не е само български синдром. Периодично се появяват т.нар. "фрийк промоутъри" по целия свят, особено в Източна Европа - Русия, Полша.
- Кого мечтаете да видите на сцена у нас?
- Не останаха много, с доста от тях дори сме в преговори. Буквално на косъм бяхме няколко пъти с "Ю Ту". За мен е много интересно да наблюдавам израстването на младите групи, затова сега отваряме и един клуб в София. Всичко тръгва от клубовете, от "гаражите". Ед Шийрън тръгна от метрото. Този процес някога е траял дълго, но сега за няколко години една звезда от гараж стига до стадиона. Това означава, че все пак музиката е жива. Хората казват - "ще си пусна аз телевизора да гледам видео, ще си седна на дивана, ще си сипя една ракийка" и това е ОК. Но не може да се сравни с истинското удоволствие и преживяване от концерта - дори и да се буташ отпред, да те ръгат в бъбреците, да те плиска с вода охраната... Нищо не може да се сравни с живото изпълнение.
