Туристи се тълпят на емблематичния централен пазар в латвийската столица Рига, за да снимат свежите стоки, да опитат пушената риба и пресните сирена, с които е известна балтийската държава. Местните идват за ежедневния си пазар. Търговията тук е добре организирана – като за символ на латвийската столица, която всеки ден е посещавана от 100 000 туристи и е в списъка на Световното културно наследство от ЮНЕСКО. В частта от пазара, известна и като „Шанхай“, обаче се провежда друг вид търговия - продавачи на незаконни цигари се борят за пространство със спящи скитници и шляещи се тийнейджъри. Продават се стоки, които съвсем не са пресни. Контролът е изключително занижен на сергиите, наети от различни фирми, но предлагащи едни и същи продукти: солени и сладки бисквити, шоколади, консервирани домати и други пакетирани стоки. Някои от тях са имитации на маркови хранителни изделия, а на други са подправени етикетите, указващи срока на годност.
Две фирми, ръководени от едни и същи хора, отговарят за всички сергии в "Шанхай". В последното десетилетие на компаниите са налагани десетки глоби и предупреждения от Службата по храните и ветеринарния контрол на Латвия за това, че продават стоки с изтекъл срок на годност. При няколко операции са конфискувани стотици килограми хранителни стоки. Но те продължават да имат разрешително за бизнес дейности на централния пазар, който е собственост на общината в Рига. Един от управителите му с усмивка нарече проблема незначителен, а от полицията заявяват, че не знаят дали промяната в срока на годност се смята за престъпление. Всъщност продажбата на такива храни е незаконна в Латвия и е в разрез със споразумението, което наемателите на сергии подписват с управата на пазара, но се наказва само с глоба, а за нарушения почти не се следи.
Евтини и стари
Продавачите на евтини стоки на Централния пазар не се опитват да крият, че продуктите им са с изключително ниски цени, дори напротив - парадират с това. Те приемат само плащания в брой, а парите натъпкват в чантички, които са си сложили на кръста, вместо да ги маркират с касов апарат. Стоките им са изложени в стари кашони или са натрупани хаотично върху пластмасови маси. Удивително ниските цени са написани на големи зелени лепенки върху кутиите и бурканите. Пакет от сладки тип „целувки“, дело на местен производител, струва 3.59 евро в близък магазин, но тук е само 1.50 евро. Десерт с бадемова паста навсякъде е 2.45 евро, но на сергиите се купува срещу 1.50 евро.
Много от стоките нямат етикети с информация за състава им на латвийски език, както изисква законът, а някои от тях са с марки, произвеждани само за определени вериги супермаркети, каквито обаче в Латвия няма. Германски бадемов сладкиш например дори има цена от веригата супермаркети, за която е произведен. Шоколад пък е направо с цената, залепена от немската верига. Представители на големи вериги супермаркети, както и 7 производители, чиито продукти се продават на сергиите, заявяват, че стоките им не са предназначени за разпространение в Латвия.
Силно впечатление правят и опаковките на някои от стоките - драскотини, петна от мастило, остатъци от залепяни етикети и други признаци, които показват, че е подправен срокът на годност. Повечето от стоките, проверени от журналист на 7 сергии за евтини стоки на централния пазар, както и други три в близост имат индикатори, които показват, че е променян срокът на годност. Истинската дата е изтрита върху пластмасови или метални опаковки, като е отпечатан нов срок. При хартиените опаковки върху стария етикет е лепнат нов. Понякога старата дата е издълбана. Въпреки че това е едва видимо за обикновеното око, следите от нанесените поправки остават: капчица лепило или лека вдлъбнатина - стига човек да се загледа по-внимателно.
Линета Микта, която работи във фирма за захарни изделия, казва, че предлаганите на сергиите сладки „целувки“ не са истински. Доказателството: продукцията е с дата на производство в неделя, а фабриките на фирмата винаги са затворени; срокът им на годност е 7 месеца, а продуктите на компанията са с най-дълъг срок 5 месеца.
Две за едно
Информационните табели за продавача, поставени на сергиите, показват, че те са собственост или на компанията Solovs, или на Fildaros. Очевидно фирмите са различни, но всъщност има доста общи неща. Собствениците им са различни, а компаниите са създадени през 2001 г. в рамките на две седмици и от години използват едни и същи телефонни номера във фирмения регистър. Централите им се намират в съседни сгради и ползват общ склад край Централния пазар. Едни и същи мъже на средна възраст доставят стоките от склада до сергиите и на две компании. Всички сергии на Solovs и на Fildaros продават еднакви стоки на еднакви цени и използват подобни етикети.
Фирмите имат и друга необичайна характеристика: огромни продажби, но малки приходи. Нетните годишни продажби на "Соловс" достигат 1 млн. евро, но тя декларира само 1000 евро печалба. Малко по-добро е положението на "Филдарос": 2000 евро приходи върху продажби на стойност 500 000 евро.
Лига Лейтане, която е преподавател във Факултета по бизнес, управление и икономика към Латвийския университет, казва, че ниските доходи при висок оборот могат да показват данъчна измама, особено при бизнес, в който плащанията се извършват само с пари в брой. „Ако не се използват касови апарати и не всички трансакции се записват, може да се окаже, че не всички приходи се отчитат“, обяснява тя. Въпреки че не говори специално за "Соловс" и "Филдарос", тя казва, че има два начина чуждестранни продукти да се появят на латвийския пазар с по-ниски цени, отколкото в страните им на производство: контрабанда и укриване на данъци.
Управител на двете фирми е Сергейс Филиповс (44 г.). Докато наблюдава товаренето на кутии в общия склад, той отрича да се подправят сроковете на годност. „Няма такова нещо. Грижим се за всичко. Сега всичко е добре“, казва той. Според него фирмите държат цените ниски, тъй като продават продукти, на които наближава да изтече срокът на годност. На въпрос дали "Соловс" незаконно внася продукти от чужбина, Филиповс води журналиста до склада, а след това и из сергиите на пазара, като на висок глас предупреждава служителите да не говорят с репортера.
Латвийският фирмен регистър показва, че жена на име Людмила Филипова (66 г.) притежава "Соловс", а Олга Афанасиева (44 г.) е собственик на "Филдарос". Първата не беше открита за коментар, а втората отказа интервю, като обясни, че въпроси за произхода на храната в магазина й и дали продажбите са регистрирани са „глупави“. „Това е глупост. В бизнеса ми има продажби; купувам стоки и продажбите се отразяват чрез касов апарат“.
Без последствия
На двете компании са наложени много глоби от Службата по храните и ветеринарния контрол на Латвия за това, че продават стари продукти. От 2013 г. "Филдарос" е глобявана 10 пъти, а "Соловс" е наказвана с удивителните 50 глоби от 2009 г. Всичките са за продажба на стоки с неподходяща маркировка или за такива с вече изтекъл срок на годност.
Защо тогава тези фирми продължават да работят? Отчасти защото глобите са сравнително ниски – едва 35 евро от централния пазар и между 15 и 700 евро от Службата по храните и ветеринарния контрол на Латвия. А и няма изискване нито в правилника на пазара, нито в латвийския закон да бъдат затваряни фирми, допуснали повторни нарушения. От държавното ведомство признават, че не могат да направят много за продажбата на стоки с подправени дати, докато не хванат продавачите в момента на подправяне или не открият оборудване, използвано за това. „Службата всъщност няма власт, докато не хване някой в действие“, обяснява Ивета Гринберга, която работи в отдела за наблюдение на храните. Зам.-шефът на службата Раймондс Тукишс също е на мнение, че няма законен начин да бъдат затворени сергиите, тъй като продажбата на храни с изтекъл срок на годност е второстепенно нарушение.
Ами промяната на датите за срока на годност? „Фалшификация на дата ... Престъпление ли е? Всъщност не мога да кажа. Трябва да помисля“, заяви Еглис Езис от полицията в Рига. Според него повечето стоки са безопасни за консумация, ако се ядат малко след изтичането на срока. И въпреки това има риск, особено от шоколади в пълнеж, тъй като може да са заразени със салмонела. Въпреки въпроса за това дали магазините продават незаконно внесена стока, нито агенцията, нито пък полицията смятат това да своя отговорност.
Тукишс казва, че не е работа на полицията, нито на Службата по храните да определят произхода на стоките. Междувременно Езис заяви, че полицията може да се намеси само ако има депозирано оплакване със съмнения за престъпление като данъчна измама.
И все пак продажбата на стара храна очевидно е нарушение на правилата, по които функционира централният пазар. Като се има предвид глобите, които "Соловс" и "Филдарос" са натрупали, защо им се разрешава да продължат да работят?
Mария Пишчикова, която оглавява отдела по въпроси на хигиената, казва, че е знаела за нарушенията с продажба на стоки с изтекъл срок. Но според нея това не е нарушение от особена важност. „Нямаме никакви притеснения за "Соловс". Взимам храната с изтекъл срок, като минавам, изхвърлям я в кошчето и това е всичко“. На журналистически въпрос защо просто изхвърля този продукт, а не се заеме да напише официален доклад за множеството нарушения на сергията, тя отговаря: „Можете да се оплачете от мен на ООН !“.
Проверка
След като е попитана за фалшивите стоки, Службата по храните на Латвия прави проверка на три от сергиите на "Соловс". Двама инспектори със зелени елечета си измиват ръцете и започват да претърсват стоките на една от сергиите малко след 10 ч. сутринта. Почти веднага откриват съмнителни етикети на пакети, облепени със стикери, прикриващи датата на годност, които те изхвърлят на дъното на зелени пластмасови торби. Зоя, която е една от служителките на сергия, не говори латвийски. На руски език тя обяснява, че работи от 2 седмици и не е наясно с промяната на етикетите. „Получаваме всичко, което идва от склада. Не правим нищо. Осигуряват доставки за всичко“, казва тя. 285 кг храни са конфискувани от трите сергии на "Соловс" и са наложени глоби на стойност 1900 евро - почти колкото са декларираните приходи от фирмата общо за изминалите две години. Нито една от сергиите обаче не е затворена. Скоро след проверката "Шанхай" отново е пълен както обичайно, тийнейджъри от близките училища се шляят наоколо, а възрастните търсят изгодно да си купят стоки. Един от купувачите, Даце Лиепина, споделя, че често посещава сергиите, тъй като е лесно да се обиколят, а и цените са по-добри от тези в супермаркетите. "Офертите са доста... Защо да не се възползвам от възможността да спестя пари?", казва жената. Лиепина обаче казва, че заради фалшивите етикети за известно време е спряла да пазарува от тези сергии. "Не бих искала да си купя стара стока, тъй като не знам колко стара е точно - може би срокът й на годност е изтекъл преди месец, а може би преди година или дори повече", казва тя. "Благодаря на Господ, че всичко досега е било наред, но човек никога не знае".
-----------
* OCCRP е Проект за разследване на корупцията и организираната престъпност, създаден през 2007 г. за журналистически разследвания в Източна Европа, Кавказ, Средна Азия, Латинска Америка и Африка.
