Нека хипотетично да допуснем, че днес е работен ден и всички, които носят очила са ги забравили вкъщи. Нашето въображение няма да ни стигне, за да си представим настъпилия обществен хаос и безпорядък. Ето защо, изобретяването на очилата още в началото на XIV век от италианеца Силвано Дармато по своята обществена значимост може да се сравни с появата на печатната машина на Гутенберг.

Социално неприемливи за мнозинството възрастни, притеснително отхвърляни или подражателно артистично
копирани от юношите и желани от слабо виждащите, днес очилата са неизбежна необходимост за две трети от земното население и близо един милион българи. Световноизвестният в миналото български офталмолог акад. Константин Пашев (1873 – 1961) подчертава, че грижата за зрението е неотменимо човешко право. През 1942 г. той разработва първия труд в света по социална офталмология, с който открива нови хоризонти в социалните аспекти на човешкото зрение.

През 1964 г. професорът от Тексаския университет Натали Барага издига нова концепция за използване на зрението, като го разделя на физическо като природна даденост и обект на медицинско въздействие, и функционално – степента, в която човек може да използва физическото си зрение. Като резултат от това Барага поддържа революционното схващане, че дори функциите на слабото зрение могат да се развиват чрез тренировка, осъществявана от нов тип учители, наречени зрителни терапевти.

През 1933 г. Уйлям Файнблум открива във Филаделфия академия по оптометрия и полага началото на тази наука, което разширява ефективното използване на оптичните средства. Съвременното развитие на науките, технологията и особено растящите потребности на личността, създават един нов визуализиращ свят на
разнообразие от безброй видове очила и море от оптични средства със силна функционална насоченост и мощен компенсиращ ефект.
Въз основа на тези фундаментални проблеми, без съмнение,

ролята и функциите на офталмолога не могат да останат същите.

Запазвайки своята водеща роля, съзнателно и с достойнство той трябваше да се откаже от всевластието при решаване на всички проблеми на зрението, които му се вменяваха до средата на миналия век. Очният лекар беше питан за осветлението, големината на шрифта, за визуалната училищна среда, предписване на очила, къде и как да се обучават децата с нарушено зрение и разбира се, диагностиката и лечението.  С появата на оптометриста, специалистите по зрителна рехабилитация, разширената роля на специалните учители, нарасналата роля на родителите и зачитане на мнението на пациента, настъпи ерата на екипната работа и партньорството.
През последните седмици в медиите се появиха писания, отразяващи типично по нашенски

възникнали препирни между офталмолози и оптометристи.

Дали от незнание, дали от некомпетентност или просто от професионална ревност за изпускане на парче от хляба, се изговориха твърде много глупости от рода на това, че за офталмолога, оптометристът е в ролята на медицинска сестра, че той няма право да предписва очила и че има прекалени претенции и пр.

Време е спокойно да кажем на спорещите: Мир вам, обърнете се към световната практика и се научете. Без наставнически претенции, ще си позволя да представя най-общо утвърдената йерархия на партньорството в предписване на оптични средства. Преди всичко трябва да се подчертае, че очният лекар продължава
да има ключова роля в този процес. Нашите офталмолози не може да не знаят, че в очните клиники на САЩ и скандинавските страни кабинетите на офталмолога и оптометриста са един до друг. Офталмологът извършва цялостния очен преглед, установява текущото състояние на зрението и неговите параметри. Той определя може ли и трябва ли пациентът да използва очила или други оптични средства. Необходима ли е смяна на очилата. Възможно е в постоперативния период лекарят да не препоръчва гледане на телевизия и използване на очила при четене. С документираните медицински данни пациентът се отправя в кабинета на оптометриста, който чрез полуструктурирано или структурирано интервю установява приоритетната функционална потребност при използване на очила, традиционни или електронни лупи, монокуляр, театрален бинокъл и пр.

Ключовият въпрос към пациента е: Какво най-много искаш да правиш с този вид очила или това оптично средство? Оптометристът извършва оптичните тестове на избрания вид очила, определя рефрактивната грешка, изчислява силата на необходимото увеличение, работното разстояние на лещата, акомодацията и пр. Той анализира практическите нужди на пациента в семейната, училищната, обществената среда и работното място. Въз основа на базисните данни на офталмолога, оптометристът предписва необходимите очила и
различни оптични средства, но няма правото да извършва отделен очен преглед. Разбира се, пациентът също изразява мнението си върху удобствата или неудобствата в бъдещото използване на предписаните лични очила за извършване на определената основна дейност.

Друга ключова област на партньорството е рехабилитационната оптометрия,

насочена към подпомагане на слабото зрение. Тук екипно работят офталмологът, оптометристът и зрителният терапевт. През 1982 г. ние разработихме у нас първата в Източна Европа и одобрена от МОН специална училищна програма за ефективно използване на слабото зрение, наречена „Зрително подпомагане“, а в 1992 г. в Националния център за рехабилитация на късно ослепели в Пловдив заработи кабинет по зрителна рехабилитация. С появата на оптометристите рехабилитационната оптометрия у нас получава възможност за ново развитие. Ние се нуждаем от откриване на центрове по зрителна рехабилитация, а не от измислени фондации, които взимат едни пари и разработват никому ненужни и практически безполезни проекти. Борбата срещу вековните очни суеверия, безпросветността и офталмологичната псевдонаука, лансирана днес от такива самозванци като Мулдашев и Норбеков все още не е приключила. Само неграмотният и наивният могат да повярват на измамните реклами в Гугъл, които обещават изчезване на катарактата и глаукомата за 3 дни. Какво да кажем за комерсиалната продажба на очила и „предписването“ им в стил 19 век?

Българският пациент се нуждае от по-голямо хуманизиране на неговите зрителни проблеми.

Грижите за човешкото зрение, основани върху съвременната офталмологична наука, оптометрията, технологиите и партньорството между различни специалисти откриват нови хоризонти пред възприемането и интерпретирането на красотата и съвършенството на визуалния свят. Зрението е изключителна когнитивна и естетична ценност, защото очите, както е казано в новия завет са „Светилник на тялото“.