Барселона е град-магнит за хората от цял свят. Предпочитана дестинация е и за много мигранти - не само поради разнообразието от възможности, чрез които човек тук може да осигури препитанието си, но и поради пъстроцветното общество, което не изпитва трудности да приема различните. Според статистика на Международната организация по миграция за 2017 г. общият брой на мигрантите, пребиваващи в Испания, е 5.9 млн. В Барселона, по официални данни за 2018 г., 18% от населението са имигранти, което прави приблизително около 306 000 души. Наясно с факта, че почти една пета от населението на града са нелегални имигранти, кметството търси начини да приобщи и легализира пребиваването на тези хора, които по един или друг начин възнамеряват да останат. През декември 2017 г. е изработен т.нар. Граждански и имиграционен план на град Барселона (2018-2021) и с решение на градския съвет от същата година се издава документ за „правото на пребиваване“на нелегални имигранти.
Администрацията на Барселона е открила и няколко конкретни решения. Създаденият към градския съвет Център за имигранти, емигранти и бежанци (SAIER) - местна държавна организация, специализирана в международната мобилност, предлага информация и съвети относно имиграцията, убежището, емиграцията и доброволното завръщане на всеки, който живее в Барселона. По данни на кметството на Барселона през 2017 г. 16951 мигранти са се възползвали от услугите й, като приблизително 50% от тях са били с нелегален административен статус.
Пример за функциите й са механизмите arraigo social и arraigo laboral. В буквален превод: социални корени и работни корени.
Аrraigo social е процес, при който дадено лице може да получи разрешение за пребиваване в Испания, като всеки случай се разглежда индивидуално. Идеята е, че през времето на пребиваване в Испания лицето е формирало общностни връзки, поради които иска да остане. За статут по този механизъм могат да кандидатстват чужденци, живели в Испания най-малко три години, които нямат криминално досие и имат трудов договор в Испания или могат да докажат достатъчни финансови ресурси за самоиздръжка.
Възможно е също така кандидатите да бъдат помолени да отговорят на някои въпроси по време на лично интервю, за да могат властите да определят по-добре обстоятелствата, свързани с техния случай. Ако желаят, могат да бъдат придружени от адвокат или друг юрисконсулт по време на интервюто.
При arraigo laboral идеята е да се позволи на онези, които работят незаконно, да легализират положението си (както и да се наказват работодателите, които незаконно наемат работници и допринасят за нелегалната икономика). Кандидатите трябва да са живели в Испания минимум две години, да са работили незаконно за местен работодател в продължение поне на година и да нямат криминално досие.
Резултатите от тези политики са, че хората, които пребивават нелегално, се приобщават към социалната система на държавата. Започват да плащат данъци и да вливат финанси в испанската икономика. От бреме за системата, те се превръщат във функционални членове на обществото. И докато Виктор Орбан заявява, че е необходим нов подход към миграционната политика, при който не се наказват страните, които пазят границите си от мигранти, а Башар Асад призовава сирийските бежанци да се върнат в страната, Барселона отхвърля измамните изкушения на разделянето и изгражда мостове вместо стени, предлага начини за интеграция и социално приобщаване и приема различните като възможност, а не като бедствие.
Примерът на Барселона напълно илюстрира значението на ролята на местните власти в управлението на миграционните въпроси. Точно както всеки град, който е изправен пред големи притоци на миграция, Барселона също е изпитала много предизвикателства и без съмнение ще продължи да бъде така. Разбира се, взаимодействието между хора от различни етнически и културни среди не се превръща само в ползи за местната общност, то може да бъде и потенциален източник на конфликти. Примерът на Барселона обаче показва, че такива конфликти могат и трябва да се управляват на местно ниво, където възникващите проблеми могат да бъдат идентифицирани по-бързо, да се договарят по-резултатно и да се решават по-ефективно. Успехът на града е в проактивните усилия на местните власти, които съумяват да развият междукултурен модел, който осигурява равен достъп на всички жители до широк спектър от социални услуги, цени многообразието и се бори с всяка форма на предразсъдъци, ксенофобия и расизъм и най-накрая приканва хората да се интегрират доброволно и да признаят за себе си ползите, произтичащи от мирното съжителство.
