Откакто поех поста в САБ през април, една от задачите ми е контактът със Столичната община. Желанието ми беше да изградим едно партньорство и полагаме реални усилия в това отношение. Само че партньорството не може да се получи, когато се опитваш да помагаш, а отсрещната страна те тика в ъгъла. Освен този конкурс имаше няколко други случая, при които реагирахме доста остро. Едното е разработката на зоната на гарата, тя е много непрофесионална, бе възложена неправомерно, без конкурс и по-скоро може да мине за някаква консултация, потърсена от главния архитект. По този повод Съюзът на архитектите, ландшафтните архитекти и регионалната колегия София-град на Камарата на архитектите изготви общо становище с прецизно посочени проблеми, ще проведем и обществено обсъждане по тази тема. Вторият случай, при който реагирахме, е разработката "Визия за София", която върви вече две години. Тя приключи, минаха обсъжданията, очаквам колегите да споделят своите впечатления. Доколкото я следя, защото не искам да влизам в тази огромна каца с мед, намесени са много пари, ще реагираме и за нея, тя е много несъстоятелна. Така стигаме до конкурса за площад "Света неделя". У нас няма добра система за провеждане на конкурси поначало, но какви са условията това да се случи максимално добре - доброто задание, широкото участие и самото журиране, което трябва да стъпва на ясни критерии и желание за обективност. В нашия случай заданието бе изготвено така, че общината на практика не формулира сериозни цели. По отношение на транспорт и комуникация - почти нищо, по отношение на археологията - също. Едно такова задание дава възможност да се появят проекти, които на практика нищо не решават. На второ място - обхватът. Абсолютно несправедливо е за един от главните площади в София, който не е само столичен, а и национален, да се обяви конкурс, до който е допуснат всъщност само един български екип. Той не попадна в класирането на първите пет места. В същото време каква е целта на един конкурс - това е една професионална консултация, в която следва да участват максимален кръг специалисти, така че да се осъществи на висока професионална основа. Когато обсъждахме тези проблеми около инициативата ни да проведем паралелен конкурс, решихме, че ще разширим обхвата на нашия конкурса и ще поставим задачата първо да се изясни градоустройствената рамка, преди да се правят плочки и фонтани. За да се реши площадът, трябва да се реши градоустройството в един по-голям обхват, главно комуникацията. Общината е готова да дава много пари за плочи, но когато трябва да подходи по-кардинално към изграждането на цялостна система на археологическото наследство, в това число и облекчаване на транспортното натоварване в тази зона, тя се крие по шубраците и гледа да мине само с лустрото. При този подход да правиш жесток подбор и да търсиш големи имена означава да стреляш с топ срещу врабчета. Защото вие ще се убедите, че тук при нас могат да се видят проекти, които в някои отношения решават по-добре пространството около "Света Неделя", отколкото това, което е наградено.  Нашето журиране протече открито с докладване пред публиката, имаше второ журиране от нашите колеги с анкетни карти. Първите две награди, дадени от професионалното жури, съвпаднаха с тези на колегиалното. Например един от вицовете в проекта на "Фуксас" - стъкленото покритие на археологията, може да го видите и тук, предложено от студенти, тоест този виц не е оригинален. Аз много уважавам "Фуксас" като архитект, но за пръв път виждам той да разработва градски пространства и този проект просто не е софийски по характер. Той превръща площада от площад в една мозайка от парчета, които заедно не правят площад. Едно от най-важните неща за мен в този конкурс бе да се изяви църквата "Света Неделя". Това е църква с многовековна история, там 2000 години се трупат църква върху църква. Ядрото на конкурса следваше да бъде "Света Неделя" и това, което се случва около нея. Археологическите разкопки трябваше да потърсят какво имаме там и може би да мислим за подземен музей, по подобие на "Света София". Имаше и уверения от архитект Здравков, че площадът ще се решава във връзка с всички площади в района. Това не е факт. Столичната община си зарови главата като щраус и отказа да приеме, че имаме право да провеждаме алтернативен конкурс. Това е пълен абсурд. Общината няма монопол върху столичната територия, не може да се приема, че само през администрацията може да се лансират идеи.