Антологиите са хубост за ценители - II*

На антологиите открай време се гледа с крайна взискателност - като на паметници на литературата.  Днес призната за ненадмината, дори "Антология на българската поезия от Вазова насам" на Д. Подвързачов и Д. Дебелянов при появата си през 1910-а е била подложена на критика. Обвинявали младия Димчо, че е включил себе си до корифеите.
Ние няма да "громим", а ще се преизпълним с разбиране към проблемите на съвременните антологии. В двутомника на СБП от 2018-а например е демонстрирана широта на погледа, редакционният съвет е положил максимум усилия да привлече и автори, напуснали СБП. С радост откликнали в името на единната българска литература К. Топалов, Б. Биолчев, Д. Коруджиев, Г. Величков, Р. Александрова, В. Радинска... Други отказали (или техните наследници), затова отсъстват имена като Б. Христов, К. Павлов, И. Теофилов и др. Една от съставителките - А. Димчева, сподели, че е правен опит да бъде включен дори Георги Марков. Чудя се дали той би бил успешен, ако въпреки краткото време за издаване Анабел Маркова бе открита и попитана.
През 2018 г. Михаил Неделчев, председател на Сдружение на български писатели, също състави две свръхамбициозни антологии - авторската "Европа", т.1. Поезия" и двуезичната (и на украински) "Български поетически авангард", съвместно с Е. Трайкова и М. Иванова-Гиргинова. В "Европа" колекционерът на литературна "памет" е постигнал завидна археология на теми, имена и "сюжети", някои от които открити единствено в стари периодични издания. Присъстват Ив. Карановски, Л. Стоянов, Б. Дановски, Илина Петрова, без да се неглижира "левичарската" версия на Ламар, Ал. Вутимски, Матвей Босяка и др. И все пак осезателно липсват Г. Константинов (дори само заради стиха му: "Денем сме Европа, нощем сме Азия"), Ив. Давидков, Ив. Бориславов, Й. Янков с темата Европа още през 60-те г. на ХХ век. Какъвто и да е личният му избор на антологист, отсъствие на текст като "Принос към европейската история" на Ив. Балабанов е немислимо. Още по-фрапантно поради факта, че точно той е избран в "Пеещо дърво" на СБП, както и в "Българска поезия ХХI век", 2015, в чиято "направа" професорът участва... Тук е мястото да заявим, че идеята за подобна антология е на Захари Иванов, председател на Асоциацията на софийските писатели, в която има творци от двата съюза. 
Когато мислим за "европейските" антологии, трябва да ги съизмерваме с класическите постижения на Вазов и Величков в "Българска антология" (всъщност преводи на европейски литератури), Пенчо Славейков с "Немски поети", 1911; Гео Милев с неговите Антологии на червената и на жълтата роза. Третата му антология е на революционната поезия, на която почти всички подобни антологии от времето на соца отстъпват. Високи образци са зададени още през 20-те г. на ХХ век. До тях днес могат да бъдат поставени антологиите на френската, руската и модерната италианска поезии, дело на поета и преводача Кирил Кадийски. Именните списъци, преводите, обемите и полиграфията им впечатляват: "От Вийон до Виан", 1997 и особено двутомната "Антология на френската поезия", 2016. Тя започва с двама неизвестни автори от IХ век и стига до Мартен Лаке, роден през 1978 г., положени в поетично "ковчеже", в което гордо отбелязва Кадийски: "има по малко от всички съкровища на богатата френска поезия, които аз съм събирал и събирам като скъперник вече половин столетие". Този египетски труд от над 1200 стр. не пропуска коментарните текстове и бележките за авторите. Щедрият "скъперник" ни е дарил и "ключе" за своята отново пълна с "късове самородно злато" антология на руската поезия. Тя е в едно книжно тяло, но мащабно и по обхват - от ХII до ХХI век, и по подбор - от "Слово о полку Игореве" до Олег Хлебников ("заумният" му съименник  Велимир също не е пропуснат). През 2009 г. и Петър Велчев състави чудесна антология на руската поезия (от Ломоносов до Есенин), но тази на Кадийски е най-пълната и представителната, макар той да я презастрахова като "лична". А че рискът да бъде разкритикувана експертно (или пристрастно-колегиално) една антология, е огромен, ни спомня случаят с тази на шведската поезия "Благодаря за цветята и облаците", направена от поетесата и преводачка Свежа Дачева през 2014... В дебата около "рожбата" й тя все пак успя да се защити достойно. Но да спрем дотук с "европейските" и "скандинавските" теми. За нас като българи е по-важен "пробивът", в т.ч. и антологийният, на Балканите, Европа и света. Защото не ни познават въобще или съвсем бегло и повече поединично ... Няма да проследявам всички антологии, появили се в рамките на ХХ век, макар че те не са толкова много. Сред славянските в последно време има не само руски, но хърватски и украински. Не мога да пропусна обаче по-отдавнашните испаноезични като ударно кратката Antologia minima на Мануел Идалго или най-новата англоезична на Кристофър Бъкстон от 2016. Или на българската поезия и на българската проза на нидерландски език, съставени и преведени през 1974 и 1984 г. от известния българист Раймонд Детрез и съпругата му, българката Мая Панайотова. Вълнуващи са междукултурните мостове, които гради прокуденият по време на възродителния процес наш сънародник Ахмет Емин Атасой. През 2014 г. той направи "Антология на българската поезия" от 60-те г. на ХХ век до днес, истинска панорама" на "мирогледните насоки, художествените търсения, жанровите и стиловите разнообразия" в "150-годишния път на българския поетически гений". Първото от 125-те имена е на Ботев, на финала са 10 "нови надежди" от най-новото поколение... Още по-далечни литературни мостове зида Хайри Хамдан в новоизлязлата антология "Самотата си избърсва краката", представяща на арабски личния му избор съвременни наши поети (...).
Освен детските - цялостни или на тема Бъдни вечер или Великден, преди няколко години се появи и антология на българската християнска лирика, съставена от К. Янакиев. Сред оригиналните антологични замисли от миналите десетилетия на първо място бих поставила постмодерната, пародийна спрямо Вазово-Величковата "Българска христоматия. Избрани образци от всичките родове съчинения", "наредена" през 1995 от Б. Пенчев, Г. Господинов, Пл. Дойнов, Й. Ефтимов. Неочакван успех бе антологията на българската анималистика, съставена от проф. С. Янев, преведена на немски и унгарски, интересна и за европейския читател. Като призвани антологисти се изявиха водещи поети като Б. Христов и П. Алипиев, литисторици като Д. Танев ("Сто години любов. Българска женска любовна лирика", 2000; С. Янев С. Беляева) и тандеми поет - критик като Н. Йорданов, Г. Райков (съставили "Те са тук" на мъртвите бургаски поети), преводачът В. Константинов, подбрал съвсем наскоро "66 стихотворения" като продължение на по-обхватната предишна антология на немската поезия. През 2016 Б. Ангелов и Ат. Звездинов реализираха представителната поетична антология "България. Любов" - от Петко Славейков до Б. Бойчев, специално  илюстрирана от именити съвременни художници.
Антологиите приличат на божествени градини на познанието и насладата, китени от "луди" градинари като място за срещи с близки и далечни култури, епохи, феномени, жанрове и теми. Изискано удоволствие, сравнимо със съзерцание на блестящата кристална сфера на маговете, в която е побран светът. 
---
*Тази привидно немасова тема предизвика интереса - и на антологисти, и на читатели. Затова редакцията дава място за втора част от обзора на авторката, като си позволява леки съкращения предвид обемите на антологичната продукция.