Министерството на здравеопазването представи два спорни и дори опасни модела за бъдещото развитие на здравната система. Единият предлага пълна демонополизация на здравната каса - 8-процентната здравна вноска да отива в НЗОК или частен застраховател по избор, а другият - касата да остане основен стълб, но да се въведе допълнителна задължителна осигуровка за всички, като засега се обсъжда тя да е 12 лв. на месец. Макар да няма ясни разчети за повечето детайли по двата модела, е ясно, че те са прекалено рискови и вероятността да доведат до по-добро здравеопазване клони към нула. И тъй като догодина идват избори, е и малко вероятно да видят бял свят. Но все пак - защо "реформите" на Кирил Ананиев са опасно недомислени и могат ли изобщо застрахователните дружества да поемат задължително осигуряване?
В момента у нас има единствено допълнително доброволно здравно застраховане. С него се занимават 27 застрахователни компании, но една част от тях са само в областта на животозастраховането. Откакто доброволното осигуряване преди няколко години стана застраховане, у нас не се събира информация за броя на хората, които имат здравни застраховки, и броят им не се знае. Приходите, които се събират от тази застраховка са за около 65 млн. лв. годишно, което е нищожно малко на фона на близо 8-те милиарда лева разходи на системата. "Около 70% от парите от застраховки се връщат в здравната система или при пациента като плащания. Останалите са за резервите, които компаниите са длъжни да имат", обяснява Мими Виткова, председател на асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване.
В момента тези фондове се занимават основно с профилактика, извънболнична помощ, болнична и по-малко - с дентална медицина и лекарства. "В профилактичния пакет те правят далеч по-добра профилактика от здравната каса и като обем, и като качество", обяснява Виткова. Тъй като допълнителните застраховки дават възможност да се търси директно специалист в извънболничната помощ, без направление от личния лекар, това е и най-консумираната медицинска помощ от пакетите, които предлагат застрахователите. Тъй като по закон никой няма право да иска допълнително пари за лечението, което е в пакета на здравната каса - а в него е почти всичко, в болничната помощ застраховките покриват непоетите от НЗОК медицински изделия и допълнителните плащания като избор на екип и всевъзможните екстри, които се налага да се плащат там - избор на сестра, на санитар и т.н. И които растат главоломно всяко година.
Огромната част от клиентите на тези дружества са корпоративни -
фирми, които осигуряват служителите си. "Към нас обикновено в индивидуален план се обръщат хора, които са вече болни. Това е големият риск, който трябва да бъде оценен и който най-често болният човек не е в състояние да плати. Все пак имаме индивидуални клиенти, но те са най-често членове на семействата на корпоративни клиенти. И те правят същата селекция - осигуряват само болните членове на семействата си. Всички наши индивидуални клиенти са губещи, защото те ползват условията, които предоставяме на групата от фирмата. Всички застрахователи работят на този компромисен вариант - в рамките на голямата група поемаме хронично болни, които консумират много повече", казва Мими Виткова, която е и изпълнителен директор на фонд "Доверие".
С други думи - ако здрав човек на 40 години поиска да стане индивидуален клиент на здравното застраховане с почти пълен пакет - профилактика, извънболнична и болнична помощ, месечната му вноска ще е около 50 лв. Ако обаче по-възрастен човек с две хронични болести иска същия пакет, застраховката му месечно ще е около 130 лв. Тъй като тя се изчислява по утежняващи коефициенти, примерите са условни, като е ясно, че колкото по-сериозни са хроничните болести, толкова по-висока ще е сумата. Затова и при сегашните условия масово покритие на населението с допълнителни вноски е невъзможно.
Но плановете на МЗ са да се случи точно това, и то с 12 лв. месечно. Какво може да се осигури с тях? "На този въпрос трябва да отговори авторът на идеята. Не знаем какво ще се покрива с тези 12 лв., за да кажем стигат или не", казва Виткова. Засега единственото известно е, че от МЗ смятат, че болнично лечение до 700 лв. трябва да се плаща от НЗОК, а ако цената е над тази сума, в плащането да се включи и допълнителната застраховка. Но тъй като не са ясни нито цените на лечението, нито каква част от него ще отиде в допълнителното застраховане, няма и как да се направи сметката за какво ще стигнат 12 лв. Понастоящем с 12 лв. на корпоративен клиент, т.е. такъв, който ползва отстъпката за осигуряване в група, може да се покрие профилактика в максимален обем и пакет за извънболнична помощ, обяснява Виткова.
Дори малкото известни числа обаче не вещаят нищо добро
"Аритметиката е направена много зле. Казва се, че с 12-те лева ще се покрива лечението над 700 лв., тъй като под тази сума ще е ангажимент на пациента и здравната каса. И че само 16% от сегашните хоспитализации са над тази цена. Но тези 16% на практика са почти 50 на сто от разходите за болнична помощ. Т.е. 84% от случаите консумират 50 на сто от разходите, а останалите 16 на сто - другата половина. Това значи, че това са най-скъпите и най-тежко болните хора. И именно тях прехвърляме на застраховането", разсъждава Мими Виткова. Подобен модел - на задължително осигуряване плюс задължително застраховане, няма никъде по света. "Има модел на задължително осигуряване и на доброволно доплащане, което е ясно регламентирано. И винаги доплащането е фокусирано върху онова, което е социално приемливо, а не върху тежката патология. А ние правим обратното -
прехвърляме тежката патология на частния сектор",
обяснява тя.
Една от най-сериозните пробойни при този модел е селектирането на пациенти, което неминуемо ще опитат застрахователите. Всички ще искат за клиенти млади и здрави хора и ще правят и невъзможното да отхвърлят възрастните и болните. От МЗ обясняват, че това ще бъде забранено, но все пак сме в България, където забраните са нещо напълно условно.
"По-големият въпрос е ще се намерят ли такива застрахователи, които без всякакви анализи какво ще плащат и кое колко струва да се включат в модела. И какъв проблем ще решим с това", казва обаче Виткова. Сметката на МЗ е, че с 12 лв. застраховка ще се събират по 864 млн. лв., ще се харчат за лечение 511 лв., а останалите ще остават в компаниите. "Голяма част от тези пари - за пенсионери и деца, трябва да дойдат от бюджета. Министърът твърди, че ще се плаща и за социално слаби. А защо не платят задължителните здравни осигуровки на социално слабите, за да няма 720 000 неосигурени лица?!", разсъждава тя. Идва и следващият логичен въпрос - ако държавата ще плаща допълнително, защо да не е в здравната каса, и без това в момента тя плаща далеч по-малко за осигуровки от реалния сектор, и то за два пъти повече хора. А срещу това ще се издържат не няколко, а една администрация.
"Твърди се, че така контролът ще е по-добър. Сигурно повече играчи биха контролирали по-добре. Но това е признание от страна на държавата, че тя не е в състояние да упражнява никакъв контрол", коментира Виткова.
Освен това, за разлика от касата, частните застрахователи предпочитат да не плащат. "Те предпочитат да не фалират. Защото има акционери, които няма как да извадят от джоба си пари, с които да покриват дефицитите. При такъв неразумен подход
фалитите на болниците ще бъдат прехвърлени към застрахователите
А това е еднакво обществено опасно", смята Виткова.
Още една недомислица. При предложения модел на пълна демонополизация вноската ще остане 8%, хората ще си избират застраховател, а самата НЗОК ще стане един от застрахователите. "С този модел се казва: вноската е достатъчна, не са нужни повече пари, те само се управляват лошо, затова ще вкараме други да ги управляват. А вторият модел - с допълнителна задължителна вноска, признава, че има дефицит в системата, изчислен на 900 млн. лв. и който да се управлява от частните дружества. Къде е истината?", чуди се Виткова. Да не забравяме, че отговор на този въпрос няма, тъй като още никой не е остойностил колко струва лечението, плащано от здравната каса.
Ще има ли изобщо компании, които ще поискат да се занимават със здравно застраховане? "Може да се намерят. При пълна демонополизация те попадат в две възможни опции - както и обществото - да влязат в дефицит и да поискат увеличение на вноската и държавата ще бъде принудена да я вдигне, или да фалират. Защото ще е много трудно да се изиграе обратният път - връщане към една каса - НЗОК", прогнозира Виткова. А всъщност дори не знаем дали застрахователите биха могли да се справят с 8% вноска заради липсата на каквито и да било разчети. Единственото сигурно е, че в момента НЗОК е постоянно на дефицит.
"Трябва да разберем, че ние като общество произвеждаме малко и не можем да имаме богато здравеопазване. Ние се стремим да мислим как да организираме здравеопазването за богатите, а не как да го организираме за средностатистическия българин и за онази част, която е бедна. И вместо да увеличим обществените средства и да намалим личното участие, което и сега е 50%, ние поемаме по обратния път", казва Мими Виткова.
