Родихме се в края на една бурна година.
Тогава светът изглеждаше млад, красив и доста наивен. Нищо общо със сегашния свят. Владимир Путин още не се бе добрал до власт, никой не беше чувал за Емануел Макрон и Олаф Шолц, а Иван Костов тъкмо се беше преквалифицирал от млад политикономист в действащ премиер.
Българите през 1997-а не бяха апатично население, което не иска да гласува, а изпълнени с гняв и надежда мислещи хора. На 10 януари на народа му писна от галопиращата инфлация и нахлу в сградата на парламента. Това доведе до знаменит политически момент - БСП се отказа от властта. (Може би защото и Корнелия Нинова я нямаше). На 4 февруари 1997 г. Николай Добрев героично върна мандата за съставяне на правителство, след това току-що встъпилият в длъжност президент Петър Стоянов назначи Стефан Софиянски за служебен премиер (12 февруари), а процесът по нормализация на ситуацията завърши с изборната победа на Обединените демократични сили (19 април) и избирането на Иван Костов за премиер (21 май).
Започнаха промени - въведен бе валутен борд, на 1 юли БНБ фиксира лева към марката (1000 лв. за 1 германска марка), хората окончателно смениха левовете в марки и всички спряха да следят валутния курс.
В края на юли 1997 г. парламентарните партии бяха дори така мъдри, че да стигнат до консенсус за новия герб на страната (31 юли).
И въпреки че течеше поредният епизод на гангстерската война, Пламен Иванов - Фалконети бе разстрелян с пет куршума пред ресторант „Олимп“ на Славчо Христов /28 февруари/ - бъдещето изглеждаше демократично розово.
Никой не говореше за ядрени оръжия и световна война. Напротив - през 1997 г. Русия и Украйна се разбраха съвсем мирно как да разделят Черноморския флот. Президентите Борис Елцин и Леонид Кучма тъкмо бяха подписали в Киев договора за сътрудничество и партньорство между Руската федерация и Украйна. Такъв договор също започна да действа през 1997 г. между Европейския съюз и Русия. През 1997 г. имаше толкова много мир, че Северна и Южна Корея седнаха за първи път на масата на преговорите след 25 г. прекъсване.
Доналд Тръмп го нямаше даже. Бил Клинтън тъкмо бе встъпил в длъжност за втория си мандат и към онзи момент само той си знаеше какво е правил в Овалния кабинет заедно с Моника Люински.
По това време Великобритания бе в Европейския съюз, в Лондон нямаше никакви идеи за Брекзит, младият Тони Блеър оглави британското правителство, след като лейбъристите спечелиха властта. Кралицата бе жива, но Островът бе също в траур - на 31 август принцеса Даяна загина при автомобилна катастрофа в тунела Алма в Париж. И Елтън Джон запя: Goodbye England's Rose.
През 1997-а НАТО все още не беше се разширила на изток, а Италия тъкмо влизаше в Шенген.
Само Балканите кипяха. Докато България изживяваше зимата на своето недоволство, същото се случваше и в Албания. През 1997 г. рухнаха финансовите пирамиди в Тирана. 300 хил. души загубиха 2 млрд. долара. Това събитие обаче доведе до неочаквани последици, които засегнаха целия полуостров.
Албанците излязоха по улиците, разбиха военните складове в южната част на страната и се въоръжиха. Така се родиха паравоенни структури, стигна се до бунтовете в Косово и до реакцията на Слободан Милошевич, който през същата тази 1997 г. бе избран за президент на несъществуващата днес Съюзна република Югославия.
Да, когато се раждахме, светът бе толкова млад, че даже не съществуваше Facebook, а комуникацията вървеше по ICQ. DVD тъкмо прохождаше, совалките още летяха, а Intel бе пуснал супермодерния микропроцесор Pentium II.
И всичко беше бъдеще.
