Медия без
политическа реклама

120 години изгорялата бяла спретната къщурка живее

Едно кратко пътешествие в литературната история с Ран Босилек и магията на двете липи

диян иванов
Къщата в Плачковци - физически не е от стихотворението "Родна стряха", но в по-общ смисъл е.

Наскоро мой приятел каза, че знае коя е бялата спретната къщурка от стихотворението на Ран Босилек. Не след дълго бях там  - в Плачковци, на централната улица. Историята е кратка: габровецът Ран Босилек бил на разходка, разприказвал се с любезните домакини; гостили го, двете деца на семейството играели край него; очарован, в него се събудили спомени. Скоро се появило стихотворението. Историята, отнесена към 50-те години на миналия век, ми я разказа едно от децата тогава, днес възрастна жена. Къщата, която тогава имала две липи отпред, днес е собственост на други хора  - купили я без да подозират. Пак без връзка с Ран Босилек, мъжът от сегашните собственици се мъчи да я превърне в еко къща (обновена с естествени материали). А жената, уверих се, е човек с широк духовен хоризонт.

Каква прекрасна история!, казах си. Правдоподобна е, защото Ран Босилек е

 

бил обичан много от хората; 

 

като човек е бил изключително земен - спирал се е, приказвал с минувачите, те са го канили, правили му подаръци... Името на стихотворението "Родна стряха" се появява на корица през 1954 г. - времето съвпада. Да, ама не. Защото, установих впоследствие, че самото стихотворение е публикувано в друга книга през 1925 г.

Моето кратко пътешествие в литературната история обаче имаше смисъл. Разказвам го не за да представя разкрития, а защото широката публика - точно като мен, не знае доста любопитни неща. Доколкото я има, официалната версия сочи, че къщата с две липи отпред е родната на Ран Босилек в Габрово. Поинтересувах се може ли да й се вярва. На фундаменталната забележка "Не е ли очевадно, че родната стряха е точно родната му?", отговарям: в литературата всичко е хипотеза. Ако щете вярвайте, не е сигурно имало ли е две липи въобще.

И така, ето факти и (не)вероятности по повод бялата спретна къщурка:

Генчо Станчев Негенцов, завещал на поколенията патиланците, баба Цоцолана, "Родна реч", "Я, кажи ми, облаче ле бяло"..., е роден през 1886 г. - на улица "Николаевска" в Габрово, в къща край Янтра, до малък мегдан. По всеобщи свидетелства домът изгаря през 1904 г. при пожар в бояджийницата към нея. Когато за първи път през 1925 г. е отпечатана "Родна стряха" (в стихосбирката "Чик - чирик", изд. "Хемус"), авторът е 39-годишен - видял много къщи с две липи отпред - дори в София, където се установява;

 

той вече е известният Ран Босилек,

 

с доста произведения зад гърба си - точно както през 50-те в Плачковци, е влизал в домовете на много хора.

До 1925 г., когато са минали 21 години от пожара, никой от жителите или гостите на Габрово не си е правил труда да помни с каквото и да е къщата на улица "Николаевска". Още време, докато стихотворението стане популярно, тя е била най-безинтересното нещо за помнене. Тоест, когато по-късно случаен човек каже, че е виждал с очите си къщата с двете липи, вероятно "помни" на база стихотворението.

През 1960 г. починалият 2 години по-рано Ран Босилек е вече легенда. Габровски краеведи се опитват да възстановят с чертеж и рисунка родната къща. Ползват спомени на родственици. По това време бялата къщурка и двете липи са фундамент в българската литература и народопсихология. В чертежа дърветата са означени - на мегданчето пред дома. Но на рисунките - изглед отпред и отзад на къщата, липсват. Няма дървета. 6 години по-късно скиците са прерисувани от художник във вестник "Балканско знаме". Липата е една.

По някое време първоначалният чертеж и рисунките се появяват под формата на нещо като картичка. Липата пак е една - добавена, припомням, при липсващи в началните рисунки дървета. 

На 26 април 1970 г. на площадчето пред някогашната къща е открит паметник на Ран Босилек. Липата отново е една. Според авторката на "Балканско знаме" не е по-късна липа, а е от възпятите. "Все още шуми", пише тя. Следователно има предвид и друга, която вече не шуми.

Но защо да се ограничаваме до 1-2? След няколко години вестник "Турист" пише, че

 

стари габровци разказват за 3 липи

 

Но едната не миришела, затова вероятно Ран Босилек не я е възпял. Била отсечена, заедно с една от другите. Как журналистическата и общонародната памет са сигурни, че оцелялата е една от легендарните, а не са отсечени двете легендарни, е въпрос за 1 млн. лв.

Обобщено: през 60-те и 70-те твърдо има една налична липа - със свидетелства на хора за още 1-2. Фундирано е в съзнанието, че поне две липи е имало 60 и повече години по-рано. Тия хора, дори да са били живи през 1904 г. (деца), в зряла възраст кристално помнят нещо, което първоначално не са се мъчели да помнят. Дали? Тук следва да се добави, че има теории, според които още през 1904 г. в пожара са изгорели липите. А ако са изгорели наистина, значи други са били засаждани после. По-важно - ако нещо, дето "няма как да не е съществувало", е фактически унищожено отдавна, но пък паметта го съхранява,

 

и много иска да го съхрани навеки,

 

то "сигурните свидетелства" не са ли плод именно на желанието? На "няма как да не е било така"? Една изгоряла къща хората не ще измислят. Ама дървета в планинското Габрово?

Паметникът на Ран Босилев в града го има до днес. През 2016 г. е прибавена скулптура на Патиланчо. Наоколо на площадчето липите са 5-6. Зад паметника, идеално за снимки, белее хубава старинна къща. "Паметникът е вдигнат точно под липите стари...", пише във всички сериозни и несериозни източници. Глупости, разбира се! Единственото ясно в тази история е, че Габрово

 

силно желае да е съхранил цялата магия на липите

 

Да е домакин на озарението, което Ран Босилек носи.

Не са известни негови записки, в които споменава коя точно е родната стряха. Нито дали е компилирал и т.н. Днес той има 66-годишна внучка, тя не е виждала фотография на габровската къща "От баща ми знам, че стихотворението се отнася до габровския дом. Но липи има и на други места, дори пред софийската ни къща", казва жената. Има предвид наследствената на ул. "Цар Асен" в столицата, където писателят живее от 20-те нататък.

 

Внучката е... адв. Ралица Негенцова,

 

популярна дълги години като говорител на ЦИК. А съпругата на Ран Босилек  - Райна, е сестра на бабата на... Дилма Русеф! - ето какви трансконтинентални подробности научава човек, когато се зарови в литературната история!

Но да се върнем към родната стряха. Най-вероятно тя наистина е родната на Ран Босилек. Но е само вероятност. "Ама защо ти е да знаеш? Какъв е смисълът?", рекоха няколко пъти приятели по повод интереса ми. Отвърнах: "Добре де, какъв е смисълът да вечеряте, след като обядвате?".

Един ден Ран Босилек обикалял селата Алтимир и Липница (Бяла Слатина). Човек го срещнал, извадил малко свещниче: "Господин писателю, децата ми четат вашите книги с голяма възхита. Това светило е било, когато майка ми ме е родила. Светило чудно, както се казва. Изровил го баща ми от земята. И твърдеше той, че веднъж му се привидяла Неродена мома (друго произведение на Ран Босилек - б.а.). Подарявам ти го да ти носи щастие". Всичко това Ран Босилек  разказва през 1939 г. в писмо до Стоян Чилингиров. "Какъв по-голям хонорар за един писател? Ще го даря на Народния музей", добавя. И описва свещничето: като ботуш, огънят излиза от пръстите - "Вървял човекът и се родил огън...".

Докато чета всичко това в побелелите страници, осигурени от прекрасните служителки на габровските библиотека и архив, мой приятел етнограф се обажда: семейство от друг край на България твърди, че тяхната къща е прочутата родна стряха; един възрастен негов колега също твърдял - за друго семейство от друг край... Каква по-голяма награда за Ран Босилек -

 

родил е незагасващ огън -

 

на хората им се привижда нещо, изгоряло преди 120 години; те идея нямат било ли е, какво е - ама им се струва свое, родно, лично.  

А ако щете вярвайте (има си нотариален акт), къщата в Плачковци се появява през 1904 г. - точно когато изгаря неговата в Габрово. Никаква материална връзка между двата факта няма, но то в тази история въобще не иде реч за материалното.