След 66-годишно отсъствие сивият жерав отново гнезди у нас, съобщиха от Сдружение за дива природа "Балкани" и WWF. Птиците са забелязани в района на Драгоманското блато. Завръщането на жеравите в България се дължи на продължителни усилия за възстановяване на влажната зона след пресушаването ѝ през 20-и век. Това е доказателство, че макар да отнема време и средства, съживяването на унищожени от човека влажни зони се увенчава с успех, посочват от двете организации.
Екипът от орнитолози на СДП БАЛКАНИ, под ръководството на доц. д-р Петър Шурулинков, проследява завръщането на жерава от 2010 г. насам. Присъствие на възрастни птици през гнездовия период в района на Драгоманското блато е установявано неколкократно за последните пет години, което позволи да се предположи гнездене на вида. През лятото на 2022 г. е регистрирана семейна група от 2 възрастни и 2 млади птици, които тази пролет се завръщат. През май младите птици изчезват, а възрастните се забелязват все по-трудно, което е нормално, когато двойката пази гнездото, яйцата и малките. На 11 юни тази година експертите документират първото навоизлюпено малко на сиви жерави в България от 1957 г. насам.
„Опазването на вида е изключително голямо предизвикателство, тъй като птиците са много чувствителни към човешко присъствие и дейности. Гнездото се строи на земята от трева, сред масиви тръстика и по-рядко папур, а малките са гнездобегълци, т.е. напускат гнездото веднага след излюпването. Това прави яйцата и малките уязвими от наземни хищници, пожари и др.“, пояснява д-р Гиргина Даскалова, част от изследователския екип. „Обръщаме се към широката общественост с молба за разбиране и подкрепа, за да съхраним Драгоманското блато, неговото биоразнообразие и емблематична птица като жерава.“
Причината видът да изчезне от фауната на страната е унищожаването на влажните зони, които осигуряват подходящи условия за изхранване и отглеждане на поколение. За последен път 20 размножаващи се двойки са наблюдавани в Баташкото блато, преди то да бъде залято при изграждането на язовир Батак. От Драгоманското блато сивите жерави изчезват в периода 1900-1907 г.
„Доказването на гнездене в страната е огромен природозащитен успех и е в резултат от провежданите природозащитни дейности за възстановяване и поддържане на Драгоманското блато от СДП БАЛКАНИ, подкрепени от научните знания и методи на водещи орнитолози.“, казва Симеон Гигов, част от екипа, документирал завръщането на жеравите в България.
През 90-те помпената станция, която пресушава Драгоманското блато, спира да работи и в природната територия започва отново да се задържа вода. Оттогава СДП БАЛКАНИ работи за възстановяването на блатото и подобряването на условията за гнездене на редица блатни видове като големия воден бик, голямата бяла чапла, ръждивата чапла, тръстиковия блатар, белооката потапница, мустакатия синигер и др. Сдружението изкупува част от земите в и около блатото и сключва договори за устойчиво ползване на ливадите, където се хранят жеравите.
През 2011 г. Карстов комплекс “Драгоманско блато” е обявен за влажна зона от световно значение съгласно Рамсарската конвенция. Работата по опазване на влажната зона продължава и в момента, като дейността на СДП БАЛКАНИ и WWF е подкрепена от международния проект WaterLANDS (финансиран по програмата на ЕС “Хоризонт 2020”), който има за цел възстановяването на шест влажни зони в цяла Европа. Ремонт на изгорялата посетителска инфраструктура на Драгоманското блато е сред планираните дейности, но усложнените бюрократични процедури забавят процеса. Двете природозащитни организации работят заедно с община Драгоман за възстановяване на наколната пътека.
За съжаление, блатото все още е със статут на земеделска земя, което спъва мерките по възстановяване и управление и не на последно място ощетява собствениците на земи в блатото. Друг сериозен проблем е липсата на пречиствателна станция в гр. Драгоман и вливането на отпадни води във влажната зона, без каквото и да е пречистване.
В света се срещат 15 вида жерави на всички континенти без Южна Америка и Антарктида. С впечатляващи си размери (размах на крилете над два метра) жеравите имат специално място в културата на различните народи. В традиционните общества са смятани за свещени, като и до ден днешен присъстват в художественото и приложното изкуство, литературата, гербове, емблеми, митове и прочие.
В България жеравите са останали основно в топонимията. Едно от местата на Драгоманското блато, където най-често са установявани жерави, на старите топографски карти е отбелязано като “Жерав кладенец”. Старото име на съседното Алдомировско блато е Турна гьол. Турна (от турски) е едно от названията на жерава, които се ползват в нашата страна. Турна чаирите са няколко торфища в Родопите, по-голямата част от които днес се намират под язовир Широка поляна. Целият комплекс долини около този язовир, както и един от съседните върхове, са известни като Дженевра – друго старо име на жерава.
