Медия без
политическа реклама

Половината от парите, похарчени от държавата, са отишли нахалост

В много от случаите има незаинтересованост от управлението на публичния ресурс или умишлени злоупотреби

21 Септ. 2019
Снимка: Архив

Близо половината от парите, похарчени от държавната администрация в последните десетина години, са отишли нахалост. Ефектът от тях може да се определи единствено като "провал". Това показва оценка на Института за пазарна икономика (ИПИ) за работата на администрацията, направена по анализи на одитните доклади на Сметната палата. В разпространения в петък анализ се отбелязва, че делът на провалите не намалява през последните години. Нещо повече - данните показват ясно, че в годините на парламентарни избори той се увеличава.

Това е шеста поред оценка на ИПИ за работата на администрацията. В анализа са обхванати 966 одитни доклада, публикувани от Сметната палата, които пък засягат похарчени бюджетни средства за крупната сума от 149 милиарда лева в периода от от 2008 до 2017 г. - за различни програми, проекти и разходи на администрацията. На базата на поставените оценки от одитните доклади и предварително избрани критерии институтът квалифицира работата на администрацията като „успех” или „провал”. Дейностите, чието изпълнение и резултати не позволяват да се причислят към една от двете групи, са определени като „некласифицирани”. 

Резултатът от анализа е стряскащ. Като "провал" са определени 413 случая, в които са похарчени 77.6 милиарда лева. 242 са случаите на "успех", които възлизат на 34.4 милиарда лева. 311 са "некласифиринаните случаи", за които са отишли 36.9 милиарда лева.

Класификацията според бюджетите на програмите и държавните структури показва, че в „провалените” случаи са похарчени 81% от публичните средства, а в „успешните” - около 13%. Според анализаторите това показва нехайството на администрацията към парите на данъкоплатците. Просто държавата е лош стопанин и работи неефективно. В същото време изземва и преразпределя огромен ресурс. В този смисъл, колкото повече държавата харчи, толкова повече губят гражданите и бизнеса.

Много притеснително е, че делът на провалите не намалява . Нещо повече - данните показват, че в годините на парламентарни избори делът на провалите се увеличава. Периодите на политическа криза в страната също имат значение за това доколко ефективно се харчи обществения ресурс. Част от новодобавените доклади в анализа са от периода 2014 - 2017 г., когато правителствата и отговорните лица за всяка програма и дейност се променят относително често. По-големите програми дори не могат да започнат и да приключат при едни и същи управляващи. В голяма част от докладите на Сметната палата ясно се вижда как това води до размиване на отговорностите и безотчетност на резултатите, въпреки че парите обикновено се харчат по план.

Основните слабости на администрацията също не се променят през годините, анализират от ИПИ. В някои случаи „провалът” е вследствие на недостатъчен административен капацитет (включително липса на експертиза и лошо управление), липса на средства и външни фактори. Но са много и случаите, в които се констатират незаинтересованост към управлението на публичния ресурс или умишлени злоупотреби. Става дума за размиване на отговорностите при различни нива на изпълнение; опорочени обществени поръчки; лошо управление на имуществото; липса на ясни цели и индикатори, показващи постигането на резултати; неикономично харчене.

Да се намали намесата на държавата е една от препоръките в анализа на ИПИ. Така, колкото по-малко средства събира и харчи държавата, толкова по-малко ще са загубите за данъкоплатците. Одитните доклади ясно показват, че в много случаи администрацията работи неефективно, неефикасно и неикономично, нито пък постига целите си. По-голяма прозрачност на работата на администрацията ще позволи на всички заинтересовани лица да упражняват по-голям контрол върху разходваните средства и изпълнението на задачите. Огромна част от отчетените нарушения са при управлението на публичното имущество и ръководенето на държавните предприятия. Държавата не е добър собственик и не трябва да бъде такъв, отбелязват експертите.

Регулаторната инфлация, на която сме свидетели в последните години, също допринася значително за лоши, вредни, скъпи, лобистки и неефективни програми, закони и стратегии. За всяка правителствена програма трябва да се изготвя адекватна предварителна и последваща оценка на въздействието, която ясно да покаже къде, на каква цена и с какъв ефект се намесва държавата, е заключението на анализаторите.

 

 

Класификация на всички 966 одитни доклада

(ИПИ по данни на Сметната палата)

Класификация по брой на разгледаните случаи

Класификация по размер на похарчените средства

Източник: ИПИ по данни на Сметната палата