България ще догонва средните нива в Европейския съюз (ЕС) в икономиката, екологията, иновациите, образованието, социалните грижи и т.н., но с бавни, ситни стъпки. Това става ясно от Националната програма за развитие 2030, публикувана за обществено обсъждане от Министерския съвет. 

Според помпозните общи фрази, с които е изпъстрен целият документ, "тази програма е рамков стратегически документ от най-висок порядък в йерархията на националните програмни документи, детерминиращ визията и общите цели на политиките за развитие във всички сектори на държавното управление, включително техните териториални измерения". 

В проекта се определят три стратегически цели, а правителството групира намеренията си в пет области (оси) на развитие и издига 13 национални приоритета. Основните три цели в програмата са технологична трансформация, демографски подем и намаляване на неравенствата. Те обаче биха могли да се постигнат само ако останалите страни в съюза стоят на едно място, а уверенията за изпреварващ растеж изглеждат по-скоро игра на думи.

В намеренията за индекса за навлизане на цифровите технологии например е записано, че целта е до 2030 г. да достигнем средното ниво в ЕС. В момента текущата стойност на индекса е 36.2, докато средното ниво в общността е 52.5. Делът на иновативните предприятия у нас през 2016 г. е бил 27.2%, докато в ЕС същата година е 50.6%. На този фон целта на България е да достигне дял от 35%.

Намеренията за смекчаване на отрицателните демографски тенденции и обръщането им в подем също не изглеждат особено амбициозни. В момента в България коефициентът на естествен прираст е отрицателен - минус 6.6. Целта е след 11 години да достигнем минус 5. Средното ниво в ЕС в момента е минус 0.7.

Почти същото важи и за намаляването на неравенствата, измерени чрез т. нар. коефициент на Джини. Той варира от 0 до 100, като колкото по-ниска е стойността му, толкова по-малко е неравенството. В България коефициентът по данни на Евростат сега е 39.6 при средно ниво в ЕС  30.7. Амбицията на правителството е да стигнем до коефициент 33. Отчайващи са и намеренията за намаляване на населението в риск от бедност. В момента у нас става дума за 22%, които през 2030 г. трябва да бъдат сведени до 18% при 16.9% средно за европейската общност в момента. Все пак в програмата се отбелязва, че относителният дял на населението в риск от бедност е сред най-високите в ЕС.

Това са част от общите намерения, които обаче бързо издишат, ако се види какви са обявените цели. Така например за 11 г. България трябва да се изкачи от 25-о на 20-о място в ЕС по конкурентоспособност на икономиката. Делът на високотехнологичния износ трябва да стигне 15% от 5.9% през 2017 г. Средното ниво на този износ в EC сега е 17.9%. Така програмата се оказва далеч от думите на премиера Бойко Борисов в последно време как ще търсим развитие на икономиката именно с високите технологии. 

Един от най-стряскащите показатели е процентът от населението, което живее при нива на фини прахови частици над допустимите норми - през 2017 г. това са 78.6% от българите при 17% средно в ЕС. Записаната цел е да стигнем 0% през 2030 г.  В тази посока обаче също са записани общи понятия от типа: "Ще бъдат осъществени практически структурни мерки за справяне със замърсяването на въздуха и за хармонизиране на целите за качеството на въздуха със специфични ключови секторни политики като енергетика и транспорт".

България всъщност упорито отстоява намерението си да пази цапащите държавни и частни въглищни централи за още десетилетия. Освен това тецове, свързвани с бизнесмена Христо Ковачки, получиха разрешения да горят отпадъци, макар да нямат съответните пречистващи инсталации. От своя страна министърът на екологията Нено Димов заяви, че страната ни изостава с изгарянето на битовите отпадъци. На този фон заявлението в програмата, че ще се работи за "кръгова нисковъглеродна икономика", звучат направо иронично.

Това би могло да се отнесе и към дела на площите в селското стопанство, заети с биологично производство. У нас през 2017 г. те са били 2.72% при 7.03% в ЕС. Намеренията са да достигнем средното ниво, без да се конкретизира как ще стане това. Няма и дума, че това е един от най-бързо развиващите се отрасли в земеделието в световен мащаб и че заради нашите скромни цели в скоро време може да се окажем встрани от непрекъснато нарастващия пазар.

ПО ПЪТЯ

Една от гордостите на трите последователни правителства на премиера Бойко Борисов - строежа на пътища и магистрали, също не е достатъчно защитена в програмата. Вярно, предвижда се завършване на основната трансевропейска пътна мрежа. През 2016 г. нейната завършеност у нас е била 50%, докато в ЕС е 72.9%. Индексът за качеството на железопътната инфраструктура обаче е трагичен - от 3.32 той трябва да стигне до 3.7 през 2030 г. при средно 4.16 за ЕС през същата 2016 г. Броят на смъртните случаи при произшествия на пътя у нас е над два пъти по-висок от средния - 9.6 на 1 милион жители през 2017 г. при средно 4.9 за общността.