Заплати, пенсии и стипендии в общ размер до 560 лв. няма да бъдат запорирани и прибрани от публичните изпълнители на НАП догодина. В момента сумата, която държавата не може да прибере от длъжници към хазната, е 250 лв. на месец.
Вдигането на летвата за доходите, защитени от принудително събиране, е предвидено в проект за изменение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), публикуван за обществено обсъждане. В него е записано, че занапред НАП няма да може да блокира средства на длъжници - заплата, пенсия, стипендия, ако те са в размер до минималната работна заплата, която догодина ще е 560 лв. Идеята е да се гарантира на длъжника минимален стандарт на живот, се казва в мотивите.

Финансовото министерство посочва, че предложеният праг е съобразен и с направените преди повече от година промени в Гражданския процесуален кодекс, където несеквестируемият доход на длъжниците бе обвързан за минималната работна заплата. Въпреки това съдебни изпълнители продължиха да прилагат разпоредбата в ДОПК и слагат ръка на доходи над 250 лв. - независимо че минималната заплата миналата година бе 460 лв., а тази година е 510 лв.

Несеквестируемите доходи бяха отвързани от минималната заплата по времето на първото правителство на ГЕРБ, когато финансов министър бе Симеон Дянков. Оттогава вече повече от 8 години този праг стои на 250 лв.
Финансовото министерство предлага да се промени и редът за погасяване на събираните от НАП задължения към хазната. Те ще се погасяват в поредност от най-старите към по-новите. Сега човек може да избере кое задължение да плати първо. Така обаче има риск за по-старите задължения да изтече давностният срок и те да не бъдат събрани.

ДАВНОСТ
Десетгодишният абсолютен давностен срок, след изтичането на който задължението към хазната се отписва, няма да важи за фирми, които са в процедура по фалит.  Тази мярка е с цел да не изтече давностният срок, докато длъжникът обжалва актовете на съда по несъстоятелността или оспорва публичните вземания.