Турция предприема всеобхватна стратегия за намаляване на зависимостта си от руския и иранския природен газ, която трябва да я превърне от затворен пазар в регионален енергиен център.  

Анкара иска да намали наполовина вноса по газопроводи до 2028 г., като същевременно укрепи енергийната си сигурност и геополитическото си влияние, коментира DiscoveryAlert. 
Традиционно Турция разчита в голяма степен на вноса на газ по тръбопроводи, като Русия и Иран контролират по-голямата част от доставките. Към 2025 г. страната внася приблизително 41 млрд. куб. м годишно по тръбопроводи, като Русия доставя над 22, а Иран – около 10. Останалият внос на газ идва предимно от Азербайджан.

Енергийната трансформация на Турция включва:
 разширяване на капацитета за внос на втечнен природен газ до 58 млрд. куб. м годишно
 разработване на местни газови находища в Черно море
 сключване на дългосрочни договори със западни доставчици
 изграждане на плаващи съоръжения за съхранение и регазификация
 създаване на инфраструктура за реекспорт към Европа.

Планът за диверсификация е особено важен, тъй като общото потребление на газ в Турция нараства стабилно през последното десетилетие поради индустриалния растеж, урбанизацията и разширяването на производството на електроенергия от газ.

Миналия месец турската държавна енергийна компания BOTAŞ подписа 20-годишно споразумение с Mercuria за внос на приблизително 4 млрд. куб. м годишно втечнен природен газ от САЩ, считано от 2026 г. Сделката бележи голяма промяна - към гъвкави доставки, позволяващи корекции на цени и количества. 
BOTAŞ също така има предварително споразумение с австралийската компания Woodside Energy, която ще доставя допълнителни 5,8 млрд.куб.м газ в продължение на девет години, считано от 2030 г. 
Освен това Турция инвестира значителни средства в терминали за внос на втечнен природен газ, включително плаващо съоръжение за съхранение и регазификация в Дьортьол, нови съоръжения в Сарос и модернизация на съществуващите терминали за внос.
Държавната петролна и газова компания TPAO агресивно разработва нови газови находища в Черно море. Откритото през 2020 г. находище „Сакария“ е ключово за амбициите на Турция. Според първоначалните данни залежите възлизат на 320 млрд. куб. м.

Турция разширява енергийното си влияние в Африка, като 86-метровият изследователски кораб „Орудж Рейс“ ще проучва нефтени блокове, принадлежащи на Сомалия. Турция има стабилно военно и икономическо присъствие в Сомалия, където управлява най-голямата си военна база в чужбина и ключова инфраструктура.
След политическите промени в Нигер, Турция установява нови стратегически партньорства в страната. Това е особено важно, тъй като Нигер възобновява износа на петрол чрез тръбопровод, експлоатиран от China National Petroleum Corp.

Предизвикателствата
Амбициозните планове изискват значителни инвестиции и технически експертни познания.

В стремежа си към диверсификация Анкара трябва да подходи с особено внимание към отношенията с Русия и Иран с които има ред области от взаимен интерес, като регионалната сигурност и търговията.
Що се отнася до ролята на регионален газов хъб, Турция се сблъсква с регулаторни и инфраструктурни предизвикателства. Изграждането на необходимите междусистемни връзки с европейските пазари и сключването на изгодни транзитни споразумения ще изискват значителни дипломатически и финансови инвестиции.
Енергийната трансформация на Турция има потенциал да промени фундаментално властовата динамика в Източното Средиземноморие и региона на Черно море. Намалявайки влиянието на Русия и Иран, Турция получава по-голяма геополитическа гъвкавост и потенциално увеличава влиянието си върху енергийната сигурност на Европа.