Quantcast

Медия без
политическа реклама

Този път служебният кабинет ще внесе в парламента бюджет за 2023 г.

МФ прогнозира укротяване на ръста на цените до 5.6% в края на годината и забавяне на икономическия растеж до 1.8%

05 Апр. 2023Обновена
Илияна Димитрова
Ако до края на април няма редовен кабинет, служебното правителство ще внесе бюджет за 2023 г., заяви премиерът Гълъб Донев.

След като през октомври м.г. служебният кабинет на Гълъб Донев отказа да внесе в Народното събрание проектобюджет за 2023 г., този път смята да направи това до края на април.

"Министерството на финансите подготвя проектобюджета за 2023 г., който Министерският съвет ще внесе до края на април. В случай, че към този момент преговорите за съставяне на редовно правителство все още продължават, ще изпълним тази наша отговорност", заяви служебният премиер Гълъб Донев преди началото на днешното заседание на кабинета.

Донев увери, че след конституирането на новото Народно събрание служебната власт ще представи и редица законопроекти, "свързани с овладяването на финансовите и икономически проблеми". "Сред тях са и законопроектите, от които зависят реформите, заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост", поясни премиерът. Той припомни, че докато се изясни дали България ще има редовно правителство, страната има действащо, макар и служебно правителство.

Междувременно Министерството на финансите публикува пролетната си макроикономическа прогноза за периода 2023-2026 г., която ще бъде основата за изработването на бюджета за тази година. Служебният финансов министър Росица Велкова вече обяви, че ако бюджетът е с дефицит по-голям от 3% от БВП, пред финансите на държавата ще се появят сериозни рискове.

Все още високата инфлация и покачването на лихвените проценти при кредитирането значително ще ограничи потреблението и инвестиционната дейност в Европейския съюз и други развити икономики през 2023 г. В резултат на това темповете на икономически растеж ще се забавят, което ще засегне и България. Постепенно подобрение на външната среда се очаква през 2024–2026 г.

Това посочва Министерство на финансите в публикуваната пролетна макроикономическа прогноза за периода 2023-2026 г. 

След като през 2022 г. нарастването на БВП бе 3.4%, през тази година се очаква забавяне до 1.8% заради влошаване на външно търсене и на условия на финансиране при нарастващи лихвени проценти, се посочва в доклада на МФ. От 2024 г. обаче се очаква повишаване на доверието сред икономическите агенти, което ще подсили потреблението на домакинствата и частните инвестиции. В резултат, растежът на БВП през 2024 г. ще бъде между 3-3.3%.

Прогнозите на МФ са за продължаване на тенденцията на спад на безработицата, но и за забавяне на ръста на доходите до 11.5%, докато миналата година този ръст бе над 18%. Заради цялостното забавяне на растежа на икономиката заетостта също ще нарасне символично - едва 0.4%.

Средногодишната инфлация се очаква да се понижи от 13% през 2022 г. до 8.7% през 2023 г. , прогнозира МФ. Инфлацията в края на 2023 г. се очаква да се понижи до 5.6%. Министерството обаче използва Хармонизираният индекс на потребителските цени в ЕС, който е малко по-нисък от индекса за инфлация, с който работи НСИ. Забавянето на инфлационните процеси в страната се дължи в най-голяма степен на понижението на международните цени на енергийните стоки и другите суровини, което се очаква да продължи през целия прогнозен период, се посочва в доклада.

През 2024 г. прогнозата е инфлацията да достигне 3.2%, а средногодишната да е 3.8%. През 2025 и 2026 г. средногодишната инфлация ще продължи да се забавя, съответно до 2.8 и 2.2%.

Темпът на кредитиране остава сравнително висок в началото на 2023 г., но до края на годината се очаква да се забави заедно с по-ниския икономически растеж.

Износът и вносът на стоки и услуги също се очаква да забави високите темпове на растеж от миналата година. Причината е започналият спад на международните цени и очаквания ограничен нарастване на обемите на търговията.

Изготвен е и алтернативен макроикономически сценарий, отчитащ потенциални рискове пред прогнозата. Та при по-слкъв риск би бил по-слабото търсене от страна на основните ни търговски партньори, което ще понижи реалния растеж на БВП на България през 2023 до -0.1% и 2024 г. до -0.5%. Подобен спад на БВП би се отразил негативно върху заетостта и доходите в страната и оттам на потреблението. Инвестициите също ще бъдат повлияни отрицателно заради по-слабото търсене и високата несигурност, особено в сферата на недвижимите имоти и строителството, се посочва в негативния сценарий на МФ.

Още по темата