Тотален срив на чуждите инвестиции в България и икономически растеж, основан предимно на усвояване на евросредства, но и разходи на правителството - такава равносметка прави Българската стопанска камара. Във вторник БСК представи свой анализ на инвестиционната активност в периода 2007-2017 г.
За десет години притокът на задгранични капитали у нас е спаднал почти 10 пъти, като достига най-ниското си ниво през 2017 г. - 1.858 млрд. лева, което е едва 1.9% от брутния вътрешен продукт. За сравнение през 2007-а - годината на присъединяването на България към Европейския съюз, привлечените външни инвестиции са били 17.704 млрд. лв., като са представлявали 28% от размера на тогавашния БВП на страната.
"Размерът на чуждите инвестиции е оценка за качеството на бизнес климата", коментира изпълнителният председател на БСК Радосвет Радев. По думите му изследването нанася "два шамара" на българските управници. Първият е, че парите, които гастарбайтерите пращат на свои близки и роднини или инвестират в имоти и вещи в България, вече са повече от чуждестранните инвестиции. Вторият е, че Сърбия, която е по-малка и като територия, и като население и не е членка на ЕС, ни изпреварва двойно по привлечен външен капитал. По данни на БНБ през 2017 г. паричните преводи на българите от чужбина са били 2.254 млрд. лв., а преките чужди инвестиции - едва 1.8 млрд. лв.
"Емигрантите се превръщат в най-сериозния инвеститор, но техните пари отиват предимно за потребление и нямат дълготраен ефект върху икономиката", коментира Камен Колев, зам.-председател на БСК. Той посочи, че на пръстите на ръката се броят инвестициите на зелено в последните години, а те са най-ценни за икономиката, защото освен свеж ресурс вливат и енергия за развитие на другите сектори. Преработващата промишленост привлича най-много външни капитали, предимно за разширяване на производства. През 2017 г. вложенията в индустрията са за 313 млн. евро, което е една пета от всички външни капитали. Година по-рано те са били 229 млн. евро. "Инвестициите в индустрията осигуряват устойчивост на икономическия растеж, защото са дългосрочни и имат ефект върху цялата верига от доставки в съпътстващите сектори, както и върху трансфера на технологии", поясни Камен Колев. Не така обаче стоят нещата с вложенията в търговията, банковия сектор и недвижимите имоти, които заемат второ, трето и четвърто място по обем през 2017 г. "Това са по-скоро временни, конюнктурни инвестиции, които нямат такава важност за икономиката", смята Камен Колев.
Тревожна е тенденцията на отлив на капитали от страната, се казва в анализа. Като примери са посочени производството на електроенергия, професионалните и научните дейности, добивната промишленост. През миналата година са били изтеглени обратно над 300 млн. евро към Чехия, 142 млн. евро към Австрия и 70 млн. евро към Норвегия. Отлив на дялов капитал от български дружества е причина за срива на преките чужди инвестиции и през първото полугодие на тази година - преките чужди инвестиции са за 246 млн. евро, двойно по-малко от първото полугодие на 2017 г.
Чуждите инвеститори неизменно алармират за едни и същи пречки за правене на бизнес у нас. Липсата на квалифицирана работна ръка, лошата инфраструктура, бавното свързване към електрозахранване, ВиК, преносни мрежи са бариера пред много инвестиционни проекти. Ниските данъци вече не са достатъчна причина за разкриване на производство у нас, а бизнес средата продължава да е утежнена от прекалено много регулации, липсата на електронни публични услуги, бюрокрация и корупция. Сред посочените проблеми са мудното правораздаване и бавният процес на обявяване на фалит, който се влачи по 3-4 години.
АЛАРМА
Искаме гаранции, че няма да стават сривове като този с Търговския регистър, който неимоверно много заструдни стопанския оборот в страната, заявиха от БСК. От понеделник работата на Търговския регистър бе възстановена, но все още не е ясно дали цялата съществуваща информация е налице и дали е гарантирана нейната конфиденциалност, посочиха от камарата. Оттам са недоволни, че дискусията се е фокусирала върху търсенето на виновник, а не върху търсенето на причините за проблема. "Не сме убедени, че като се смени шефът на агенцията с друг, нещата автоматично ще се оправят. Трябва дълъг период, в който да няма никакви проблеми, така че да се убедим в полезността и бързината на тази публична услуга, казват от БСК.
