Влиянието на еврофондовете върху икономиката ни се оказва доста скромно, ако се съди по оценката на финансовото министерство за ефекта от изпълнението на програмите в новия период 2014-2020 г. Според тази оценка, ако не бяха евросредствата, брутният вътрешен продукт на страната през 2018 г. щеше да е с 3.5%, или около 3 млрд. лв., по-малко. Нивото на частните инвестиции пък щеше да е с около 11% по-ниско, а потреблението - с 4.2% по-слабо. На пазара на труда нямаше да има субсидирани работни места, при което безработицата щеше да е с 2.6 пункта по-висока, а средната работна заплата - с 2.6% по-ниска.
На петата година от действието на втория програмен период средното изпълнение на десетте европрограми е едва 21.3%. Това означава, че от общия договорен бюджет от 9.9 млрд. евро реално са усвоени 2.5 млрд. евро, от които 410 млн. евро е национално съфинансиране.
Няколко програми скандално изостават и България отново е изправена пред опасността да загуби евросредства, тъй като до края на програмния период остават само две години плюс още две за приключване на сметките. Най-трагично е положението с "Морско дело и рибарство" с усвоен към 30 юни едва 1% от предвидените 113 млн. евро. Следва "Околна среда", при която реално разплатени са 7.6% от планираните 1.77 млрд. евро. Едва догодина предстои да се обявяват търгове за ВиК сектора, където ще бъде насочена почти половината от програмния бюджет. Сред изоставащите е и ОП "Добро управление", предназначена да подобри работата на администрацията. От общия й бюджет от 334 млн. евро към 30 юни са били усвоени само 9.9%.
Засега програмата с най-силен ефект за икономиката ни е "Развитие на човешките ресурси". Тя е и с най-добро изпълнение към момента - реално усвоени са 30% от предвидените 1.092 млрд. евро. Благодарение на вложените чрез нея средства произведеният брутен вътрешен продукт е с 2.32% по-висок в сравнение със сценария без тази програма, потреблението е нараснало с 2.79% допълнително, а частните инвестиции са с 5.69% повече. Именно на тази програма се дължат ръстът на заетостта с близо 5% и спадът на безработицата с над 2 процентни пункта. "Развитие на човешките ресурси" е допринесла и в най-голяма степен за ръста на средната работна заплата през тази година.
От финансовото министерство правят уговорката, че оценката, извършена по модела СИБИЛА, отчита преките, краткосрочните ефекти от вложените в икономиката европари. За проявлението на вторичните ефекти е необходим доста по-дълъг хоризонт. Така например програми като "Региони в растеж", "Транспорт" и "Развитие на селските райони", които към момента имат доста скромен принос към ръста на БВП, въпреки че са най-мащабните, се очаква да повлияят по-съществено на икономиката в дългосрочен план. След време ще се прояви ефектът и от "Иновации и конкурентоспособност", макар че още тази година благодарение на тази програма се отчита 2.1% ръст на частните инвестиции.
С нулев ефект е ОП "Наука и образование". Бюджетът й е 701 млн. евро и към 30 юни са усвоени 13.4% от тях. Програмата обаче се очаква да има ключово значение за дългосрочното развитие на страната, като на нея бизнесът разчита да реши проблема с намирането на качествена работна ръка.
БАЛАНС
Европрограмите към момента оказват негативно влияние върху търговския баланс на страната. Така например за 2018 г. те са допринесли за 5.3% допълнителен ръст на вноса на стоки и услуги, но само за 0.5% ръст на износа. В дългосрочен план обаче очакванията са за по-съществено увеличение на експорта в резултат от по-голямото производство и подобряването на конкурентоспособността на българските предприятия.
