Най-оптимистичният вариант България да замени лева с еврото е 1 януари 2022 г. Това заяви финансовият министър Владислав Горанов на дискусия за пътя на България към еврозоната, на която присъства и еврокомисарят по финансовата политика Валдис Домбровскис.
Финансовият министър увери, че до момента планът на България за присъединяване към валутния механизъм ERM-2, или т.нар. чакалнята на еврозоната, и към Банковия съюз върви добре. Очаква се до юни Европейската централна банка да е готова с прегледа на активите на 6-те избрани български банки и стрес тестовете. Влизането в Банковия съюз, при което част от българските банки попадат директно под надзора на ЕЦБ, е едно от условията за допускането ни в чакалнята на еврозоната, като двата процеса трябва да вървят едновременно.
Според министър Горанов засега няма повод да се притесняваме за стрес тестовете, така че през юли може да се очаква да получим покана за ERM-2. Там престоят е двегодишен, след което има една година за подготвителни действия за окончателната замяна на валутите. "Като изключим самоцелния скептицизъм на някои анализатори, няма други трудности по пътя към еврото", посочи Горанов.
"Еврокомисията приема много добре влизането на България в ERM", заяви еврокомисарят Домбровскис. България изпълнявала всички критерии с изключение на валутния и затова в Брюксел били сигурни, че ще има положителни за нас резултати в средата на годината.
Според финансовия министър ключът за влизането на страната ни в чакалнята е в ръцете на ЕЦБ и на националните правителства на 19-те държави, членки на еврозоната, плюс Дания.
На опасенията дали приемането на еврото няма да доведе до висока инфлация в страната, Домбровскис отговори, че опитът на последните 5 държави, приели единната валута, показвал, че в дългосрочен план инфлацията се е повишила твърде слабо - с 0.2-0.3%.
"Влизането в еврозоната ще ускори степента на сближаване на доходите с тези в ЕС, а когато те растат, растат и цените. Това обаче не са инфлационни процеси от спекула и непазарно поведение. Няма рискове за покупателната способност на българина", успокои Горанов.
"Еврото означава по-ниски лихви, по-голяма ценова прозрачност и повече чужди инвестиции", допълни еврокомисарят Валдис Домбровскис. След въпрос защо някои добре развиващи се държави като Швеция и Полша не бързат да влязат в еврозоната и дали не трябва да следваме техния пример, той каза: "Няма механизъм с крайни срокове, който да задължи страните членки в ЕС да приемат еврото. Всяка държава сама преценява кога и как. В Швеция е имало отрицателен референдум. Но там, както и в Полша, има плаващ курс на местната валута и затова приемането на еврото е по-трудно, отколкото за страни с валутен борд като България".
ОПАСЕНИЯ
По време на дебата пенсионерка се обърна към финансовия министър и попита как може да се живее със 100 евро пенсия в еврозоната. "Имало е периоди, когато пенсията е била и 3 долара", върна се в далечното минало Владислав Горанов и обясни, че държавата не създава доходи, а преразпределя наличния ресурс. "Когато има по-голям икономически растеж, тогава има и повече пари за пенсии. От 2014 г. минималната пенсия се е увеличила с 34%, средната пенсия - с 18%, а БВП е нараснал с 30%", посочи още Горанов. "Присъединяването към еврозоната ще помогне на икономическото развитие на България", увери еврокомисар Домбровскис. Той обаче подчерта, че трябва да се провежда и целева социална политика, която да намали разликата в доходите на населението, а България е страната с най-голяма ножица между бедни и богати в ЕС.
