Българите са задлъжнели с по-големи суми през 2018 г.

Бумът в банковото кредитиране през последните години е довел и до повече длъжници в просрочие. През миналата година 51% от всички необслужвани дългове са с източник банките, докато година преди това те са били 42%. В същото време сериозно намаляват просрочените задължения към фирмите за бързи заеми - от 30 на 19%, както и към мобилните оператори - от 21% на 15%. Това сочат данните на Асоциацията на колекторските агенции в България.
Заради покачването на доходите в страната расте и средният размер на лошите дългове - от 775 лв. през 2017 г. на 1161 лв. през 2018 г. "Потребителите се чувстват по-спокойни за бъдещето си и са готови да ползват по-големи кредити", коментира Райна Миткова, председател на асоциацията. Най-често в невъзможност да обслужват заема си изпадат младите хора в големи градове като Пловдив, Бургас и Стара Загора. Софиянци, за разлика от други години, са станали по-коректни платци. Типичният профил на длъжника продължава да е около 30-годишен мъж, работещ, със стабилни доходи, като причина за финансовите му затруднения е спонтанността при покупките и неумението да си прави сметка, коментира Миткова.
През 2018 г. на компаниите за събиране на дългове е възложена сумата от 1.4 млрд. лв., докато година преди това тя е била над 2 млрд. лв. Причината за този спад е масираната продажба на дългове от страна на финансовите институции, които предпочитат да се отърват от лошите заеми на по-ранен етап, вместо да ги събират. Купувачи на този дълг са колекторските фирми, за които 2018 г. е рекордна по изкупени дългове  - 1.9 млрд. лв. при 772 млн. лв. година преди това. Това обаче не са нови проблемни заеми, а изчистване на банкови портфейли, натрупани по време на кризата, посочиха колекторските агенции.