Българската банка за развитие и дъщерните й дружества да бъдат извадени от обхвата на новия Закон за публичните предприятия (ЗПП), настояват депутатите от "Атака". Те са внесли предложение за това изключение точно преди второто четене на проектозакона, предизвикал много противоречия и спорове. Приемането на ЗПП, който трябва да гарантира по-добро управление на предприятията под държавен контрол, е изрично условие за приемането на България в "чакалнята за еврото" и в ОИСР - Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, в която членуват почти всички държави от ЕС. Първоначално проектът предвиждаше вливане на Българската агенция за инвестиции в Агенцията за приватизация и премахване на дългогодишния списък с предприятия, забранени за приватизация. След бурни реакции на синдикатите вносителят на текстовете - министърът на икономиката, се отказа от тези промени.

Добавката на "Атака" сега предвижда затягането на контрола върху публичните предприятия да не важи за "дружества, които осъществяват дейност като кредитни институции", защото те и бездруго били твърде регулирани - от БНБ, КФН и др., и "попадането им в обхвата на закона би довело до дисбаланси и двойна и тройна отчетност, което би затруднило дейността им".  Правилата за отчетност на кредитните институции вече са съобразени с добрите практики на ЕС и с бъдещето ни членство в ERM2, твърдят от "Атака". 

На практика изключването на държавни кредитни институции, предложено от хората на Волен Сидеров, се отнася само за ББР и до дъщерните й дружества - "Национален гаранционен фонд" и "Микрофинансираща институция Джобс". Има и други силно  регулирани държавни предприятия - например в енергетиката, но за тях "Атака" не предлага измъкване от обхвата на закона. ББР търпи критики, защото е създадена да подпомага малките фирми, а най-голям дял в кредитния й портфейл заемат скъпи проекти на едрия бизнес.   

Междувременно и БСП е внесла предложения към законопроекта. Социалистите предлагат да се забрани на хора, заемали висша публична длъжност, да стават управители и директори на държавни фирми. И още - във всеки директорски, управителен и надзорен съвет да има квота за независими членове, посочени от работодателите и от синдикатите. "С оглед на запазване на обществения интерес трябва прецизно да се посочат несъвместимостите, които да изключат възможността публични предприятия да бъдат "превзети отвътре" или независимите членове да работят за конкурентни частни търговци", мотивират се от БСП.
ВМРО също предлага в ръководството на публичните предприятия задължително да влизат представители на работниците, излъчвани от синдикатите.
Агенцията за инвестиции (БАИ) изглежда ще оцелее, а Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) ще поеме и отговорността за управлението на публичните предприятия, ако бъде одобрено предложението на "Атака". 

Очакваше се законът за публичните предприятия да бъде приет до края на юли. Не е ясно дали депутатите ще успеят да го гласуват, преди да се посветят на лятната си ваканция.