Любовта като театър, театърът като любов и остроумна драматургия, която подрежда пъстра мозайка от частици живот във и за театъра, за да му напише ода за възхвала или просто…обяснение в любов. Пиесата „Влюбеният Шекспир“, адаптирана за сцена от Лий Хол въз основа на сценария на Марк Норман и Том Стопард за мултиоскаровия едноименен филм на Джон Мадън от 1998-а, не е непозната за родната публика. Преди няколко сезона за пръв път у нас тя бе поставена като бляскава суперпродукция от проф. Пламен Марков във Варненския театър, а ето че сега проф. Андрей Аврамов предложи своята не по-малко атрактивна версия в столичната Сатира.

Тази гениално измислена история заплита романтичен сюжет с опорни точки в реалното творчество на Уилям Шекспир (който и да е бил той) и „градски легенди“ от неговата епоха с характерните особености на театралното битие някога, пък и днес. Театралните трупи си съперничат за най-добрите автори и техните произведения, но и си помагат, когато ножът опре до кокал; драматурзите се опитват да изкарат някой дребен хонорар с труда си, понякога хитрувайки по мъничко; властници и спонсори се изкушават да влияят на артистите, но и сами са изкушени от техния вълнуващ живот… В ренесансовия дух на английския XVI век младият Уил (Шекспир) изживява криза в писането на поръчкова пиеса за пирати с участието на куче, но получава вдъхновение свише за бъдещия си шедьовър „Ромео и Жулиета“, след като самият той се влюбва. Неговата избраница Виола де Лесепс е богата наследница, сгодена за благородник, но любовта й към театъра я отвежда в мъжки дрехи в трупата на Уил, за да играе Ромео след спечелен „кастинг“. Ще й се наложи обаче да изиграе и Жулиета… В перипетиите на двамата влюбени и тяхното театрално обкръжение се долавят мотиви от куп произведения на Шекспир – сонетите, „Ромео и Жулиета“, „Дванайсета нощ“, „Двамата веронци“, та дори и от „Сирано дьо Бержерак“ на Едмон Ростан. Присъства градската легенда, че Кристофър Марлоу е убит по вина на Шекспир, който се представял за него (опровергана, впрочем, и в пиесата), а пословичната любов на кралица Елизабет Втора към кучетата е „проектирана“ върху нейната далечна предшественица Елизабет Първа. Как театралната машина успява да функционира така, че да впримчи толкова много и различни съдби в механизма си? Мистерия! - този лайтмотив неведнъж ще звучи от сцената.    

Андрей Аврамов е изградил великолепната „ренесансова“ атмосфера с много хумор, музика и танци, заложил е предпоставки за индивидуални върхове сред чудесен актьорски ансамбъл. Свежо е изпълнението на Сотир Мелев, който неведнъж като Уил изминава пътя от унинието до възторга и обратно. Неговата партньорка, красивата Рада Кайрякова, се превъплъщава с лекота в поредица от образи – влюбено момиче, жена, преструваща се на мъж актьор, актриса жена, изобщо…парекселанс актриса. Много обаятелен и симпатичен персонаж създава Явор Борисов като драматурга Кристофър Марлоу – по-опитен колега на Шекспир, приятел и негов ироничен ментор. Изключително автентичен е и Борислав Захариев (Боби Турбото) като звездата на елизабетинския театър Нед Алин. За пореден път щедрия си комедиен талант доказват Боян Арсов (надутият лорд Уесекс – годеникът на Виола) и Елена Атанасова (дойката), убедителен е „спонсорът“ Петър Калчев. Само с три „влизания“ Стела Ганчева създава запомнящ се характерен образ като кралица Елизабет – жена, която се бори достойно в своята "мъжка професия", не посещава неморални места и…обича кучетата.

Като преодолее по-мудната и опознавателна тип „кой кой е“ първа част на спектакъла, зрителят ще бъде увлечен във вихъра на динамично и много смешно зрелище, напомнящо за най-добрите постижения на Андрей Аврамов като режисьор на стойностни комедии – „Архангелите не играят флипер“, „Шум зад кулисите“ и др. Музикалното оформление на спектакъла също е негово. Разкошните костюми са дело на Яна Дворецка, сценографията е на Теодора Лазарова, хореографията – на Татяна Янева, подготовката на актьорите по фехтовка – на Николай Градинар. Следващите представления са на 26 януари, 10 и 27 февруари.