Преводачката от гръцки език Ирена Алексиева е носителят на тазгодишната награда за литературен превод „Виктор Пасков“. Това бе обявено на церемонията по награждаването във Френския институт в София снощи. Ирена Алексиева бе наградена за превода на романа „И мъртвите да погребат своите мъртъвци“ на Михалис Албатис. Заглавието е включено в проекта „Книги за граничното“ на издателство ICU, осъществяван благодарение на финансовата подкрепа на програма „Творческа Европа” на ЕС. Алексиева не присъстваше на церемонията и от нейно име отличието прие Невена Дишлиева-Кръстева, редактор на изданието. „Това е награда не само за тази книга, а за книгите, които през годините Ирена Алексиева е превеждала от гръцки, особено от кипърски диалект“, посочи тя, цитирана от БТА.
Носителката на наградата на името на големия писател Виктор Пасков („Балада за Георг Хених“, „Ций Кук“, „Германия – мръсна приказка“) се включи в церемонията чрез видеозапис. „Радвам се, че има такава инициатива, с която се отличават преводи, различни от тези от английски език“, каза Алексиева. И още: „Много ми е мило, че една много човешка книга на млад автор от остров Крит в мой превод спечели вниманието на комисията“.
Сред номинираните бяха още Албена Стаменова за превода от украински език на „Радио нощ“ на Юрий Андрухович; Жанина Драгостинова за превода от немски език на „Изповедите на авантюриста Феликс Крул“ на Томас Ман; Крум Крумов за превода от полски език на „Книгите на Яков“ на Олга Токарчук; Стела Джелепова за превода от норвежки език на „Норвежки народни приказки“ на Петер Кристен Асбьорнсен и Йорген Му, том втори.
Тази година отличието се присъжда за втори път. Първи носител на наградата „Виктор Пасков“ миналата година стана Денис Коробко за превода му от руски език на сборника разкази „Титан“ от писателя дисидент Сергей Лебедев на издателство „Кръг“.
„Ние преживяваме бурни и тревожни времена, които поставят човечността под въпрос. Литературата премахва границите и разклаща застиналите като зидове идентичности. Тя превръща личното преживяване в споделено човешко преживяване. Тя вижда човешкото в човека, а не украинеца, евреина, палестинеца, българина, белокожия, чернокожия и т.н.“, отбеляза по време на церемонията Мари Врина-Николов, изтъкнат преводач от френски език и учредител на наградата за литературен превод „Виктор Пасков“.
„Всяка книга от краткия списък съдържа надежда, че въпреки всичко разумът и разбирането могат да надвият. Писането, което разтърсва света и езика, четеното и преводът са ключовете към нашето оцеляване като човеци“, каза в заключение тя.
В рамките на церемонията се състоя дискусия с трима от номинираните преводачи – Албена Стаменова, Жанина Драгостинова и Крум Крумов. Модератор бе Стефан Русинов, преводач от китайски и английски на български език. „Със самия факт, че превежда, преводачът присъства като глас в книгата“, изтъкна в дискусията Албена Стаменова. „Задачата на преводача е да започне да диша като автора“, включи се и Жанина Драгостинова. Крум Крумов пък разказа, че едно от писмата в „Книгите на Яков“, известно като „Желязното писмо“, е написано в оригинал така, че да бъде непреводимо, а във всички преводи е предадено така, че да бъде разбрано, като за целта всички преводачи са се консултирали лично с авторката Олга Токарчук.
Камелия Спасова, ръководител на катедрата „Теория на литературата" в Софийския университет и член на журито, разкри, че комисията дълго време е обсъждала книгите. Според нея всяка една от номинациите заслужава награда.
