Медия без
политическа реклама

"Крали Марко" на Иван Милев пришпорва коня Шарколия в Казанлък

Изложбата в родния град на художника е достъпна от днес до 31 декември

Днес, 14:23
"Крали Марко" на Иван Милев (1926), изобразен в типичния за художника стил сецесион.
Художествена галерия - Казанлък
"Крали Марко" на Иван Милев (1926), изобразен в типичния за художника стил сецесион.

От днес в Художествена галерия – Казанлък (музей "Ахинора"), може да бъде видяна изложбата "Към Иван-Милевия "Крали Марко", която е част и резултат от дисертационно проучване на фолклорните влияния в творчеството на големия български живописец. В нея се проследява развитието на конкретен фолклорен образ, втъкан в целия южнославянски епос – този на Крали Марко, както и неговото визуализиране в едноименната картина на Иван Милев.

Картината е рисувана точно преди един век, в една от най-важните за художника години – 1926-а. Тя започва с особено високо признание за него – награда и парична премия в размер на 10 000 лв. от Министерството на просвещението за декоративната му работа "Божа майка". А през месец март четири творби на Иван Милев са включени в голямата изложба на българското изобразително изкуство, подредена в Общинския дом в Прага. Комитетът на изложбата е под председателството на самия Алфонс Муха, а експозицията е подредена в цели десет зали. Това е единственото представяне на Иван Милев извън рамките на страната ни до неговата смърт, когато испанският грип го отнася в началото на 1927-а, още ненавършил 30 години.

През 1926-а Милев е бил приет и за член на дружество "Родно изкуство", а през май негови работи са включени в седмата годишна изложба на дружеството, представена в Постоянната художествена галерия на Тръпко Василев. В тогавашния печат не липсват отзиви и коментари относно произведенията, с които той се включва в изложбата. От статия на писателя Любомир Владикин във вестник "Демократически сговор", например, става ясно, че Милев участва с три свои произведения – "Св. Иван Пусти", "Крали Марко" и "Светогорската легенда". За "оня селски хубавец, за който никоя пищност не е достатъчна, наивно преувеличен и все пак безкрайно фантастичен, с някаква буйна и неизчерпаема сплетеност на див цветарник от тонове и багри", както пише и Чавдар Мутафов във вестник "Слово".

През 1972 г. Дечко Матеев публикува своите спомени на страниците на вестник "Казанлъшка искра". От тях научаваме за срещата му с Иван Милев през 1924 г. в Борущица и желанието на художника да изрази "на платно поверието за стъпката на Крали Марко на Бузовото кале". Настоящият разказ на галерията в Казанлък започва именно оттук, за да осмисли не само визуалния образ, създаден от легендите и песните, но и да се опита да разгадае символите и топосите, изобразени в него, както и да проследи неразглежданата до този момент връзка между картината "Крали Марко" и още две произведения на Иван Милев, рисувани също през 1926 г. – "Баба Марта" и "Шуми Марица". Тръгвайки от етимологията на имената, екипът на изложбата (Катя Христова – уредник, Георги Шаров – художник, Джоана Брадшоу – преводач) проследява общото им семантично гнездо и възможните му тълкувания.

От Художествена галерия – Казанлък, изказват благодарност на Софийска градска художествена галерия и нейния директор Аделина Филева, на Исторически музей "Искра" и др. за съдействието, оказано им при организацията на изложбата.

Всички приведени в изложбата факти и цитати са извлечени от Александър Стаменов, Иван Милев, Гатя Симеонова, „Към въпроса за реалните (географски) и въображаемите (легендарно-митични) обекти, съвместени във вселената на духа“, Дечко Матеев, „Вилата на Иван Милев“, Джени Маджаров, „За превода на името Шарколия на унгарски език“, Евдокия Петева-Филова, Иван Милев, Иван Шишманов, „Значението и задачата на нашата етнография“, Иваничка Георгиева, „Българска народна митология“, Йорданка Захариева, „Пътят към модерността: Книгата и дрехата в българския език“, Милена Георгиева, „Автопортретизмът като път към самопознанието“, Михаил Арнаудов, „Очерци по български фолклор“, Петър Динеков, „Български фолклор“, Пламен Петров, „Към Иван-Милевата „Светогорска легенда“, Радост Иванова, „Възвърнатата вода (Характеристика на митологичния слой на епическия песенен цикъл за Крали Марко)“, Станислава Николова, Любен Домозетски, „Между традицията и модернизма. Образи на родното в българското изкуство от 20-те години на ХХ век“, Ярослав Отченашек, Вихра Баева и др.

Събитието е част от културния календар, с който екипът отбелязва 125-ата годишнина от полагането на основите на колекцията на Художествената галерия в Казанлък – родния град на Иван Милев.

Изложбата "Иван-Милевия "Крали Марко" може да бъде посетена в музей "Ахинора" до 31 декември.

Последвайте ни и в google news бутон