facebook
twitter

Консулт

Свидетели по граждански дела също се глобяват и довеждат принудително

322
Снимка: Архив

Има ли глоби и принудително довеждане, когато става дума за свидетели не по наказателни, а по граждански дела?

К.С., София

 

Действащият Граждански процесуален кодекс (ГПК) определя, че никой няма право да се отказва от свидетелстване. Веднага след това са написани няколко изключение. Така може да откажат да дават показания пълномощниците на страните по същото дело и лицата, които са били медиатори по същия спор. Същото се отнася и до роднините на страните по права линия, братята и сестрите и роднините по сватовство от първа степен, съпругът и бившият съпруг, както и лицето, с което страна е във фактическо съпружеско съжителство. "Не могат да откажат да свидетелстват, но могат да откажат да дадат отговор на определен въпрос, като посочат причината за това, лицата, които със своите отговори биха причинили на себе си или на близките си непосредствена вреда, опозоряване или наказателно преследване", пише още ГПК.

Иначе свидетел, който отказва да даде показания или да отговори на отделни въпроси, е длъжен да посочи причините за това писмено и да ги удостовери преди заседанието, на което ще бъде разпитван, или устно пред съда. Ако свидетел не се е явил пред съда и така е забавил доказването, то той ще трябва да възстановява на страните разноските, направени вследствие на неизпълнението му. Освен това той изгубва право да иска възнаграждение.

Иначе законът определя, че преди разпита на свидетеля съдът снема неговата самоличност, изяснява данните за евентуалната му заинтересованост и му напомня за отговорността пред закона в случай на лъжесвидетелстване. "Свидетелят дава обещание да каже истината", разпорежда ГПК. Всеки свидетел се разпитва отделно в присъствието на страните, които са се явили. Свидетели, които още не са дали показания, не могат да присъстват при разпита на другите свидетели. По искане на страна или по свой почин съдът може да отрази в протокола конкретни особености в поведението на свидетеля при разпита, определя законът.

Пак там е записано, че ако призованият в съда свидетел не се яви без уважителни причини, то съдът му налага глоба и постановява принудителното му довеждане за следващото заседание. Ако пък свидетелят откаже да даде показания без уважителни причини, съдът му налага глоба. 

Глобата в тези случаи е в размер от 50 до 300 лв. Ако пък нарушенията затрудняват хода на производството или са извършени повторно, то глобата е в размер от 100 до 1200 лв.  Необходимо е да се отбележи, че същите глоби се налагат и за нарушения при разглеждането на дело. Това може да е за нарушение на реда в съдебно заседание, за неизпълнение на разпорежданията на съда, за обида на съда, страна, представител, свидетел или вещо лице.

Ако бъде наложена каквато и да е от горепосочените глоби, то всеки потърпевш, включително и ако е свидетел, може да подаде молба за отмяната й в седмичен срок. Тя се подава до съда, който я е наложил. Срокът тече от деня на съдебното заседание, а в случаите, когато лицето не присъства в заседанието - от деня на съобщението. Съдът разглежда молбата в закрито заседание и ако признае изложените причини за уважителни, намалява или отменя глобата, както и принудителното довеждане. Определението подлежи на обжалване с частна жалба.

 

 

 

Все още няма коментари

Още

Как се разпределя наследството между съпруг и деца
Недвижим имот се придобива и чрез замяна с друг
За самоуправство законът предвижда дори затвор

Влез или се регистрирай за да коментираш

×