Трябва ли някакъв договор или пък нещо писмено при опрощаване на дълг, за да е сигурно, че той няма да бъде поискан след време?

М.Щ., София

В Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) има отделено специално място за погасяването на задълженията. Именно там се разглеждат правилата, свързани с прихващането и подновяването, както и с опрощаването на дълговете.

Всъщност опрощаването е договор между длъжник и кредитор, с който последният се отказва  от вземането си. Той е уреден в чл. 108 от ЗЗД и има като последица погасяването на задължението на длъжника. Възможно е например при опрощаването да се придобива и някакво право от страна на кредитора. Или казано иначе, той опрощава дълг от 10 000 лв. на длъжника, но пък си запазва някаква вещ, картина, участие във фирма. Но това са само възможни изключения. Иначе и по правило опрощаването е подобно на дарствен акт от страна на кредитора и обикновено има за цел точно и единствено заличаването на дълг на длъжник.
За да има договор за опрощаване, трябва да са налице няколко условия. Първото сред тях е да има наличност на правно валиден дълг, който да се опрощава. Този дълг може да е вещ, пари, акции, някакво задължение - например за извършване на някаква работа и т.н. След това трябва да е налице дееспособност на страните. Това означава, че кредиторът наистина трябва да има вземане от длъжника. Освен това, ако опрощаването е с дарствено намерение, кредиторът трябва да има способността, която се изисква при дарението, т.е. да е дееспособен, да не е под ограничено или пълно запрещение. Освен това в тази дееспособност се включва и възможността за разпореждане с дълга. Така не може законен представител на дете да опрощава дълг към това дете. Не може родител, при който живее детето, да каже, че не иска издръжката за детето и я опрощава на другия родител. В този случай това може да стане само чрез съд.
На трето място е необходимо да има намерение за опрощаване. То не се предполага, кредиторът трябва недвусмислено да направи предложението и да изрази волята си чрез договора. В същото време трябва да се отбележи, че договорът за опрощаване не може да се наложи на длъжника. Той е страна по него и без неговото съгласие няма опрощаване. Последното се отнася особено до случаите, в които става дума за опрощаване на дълг срещу придобиването на някакви права от страна на кредитора.
Тук е мястото да се отбележи, че този договор може да се сключи само между длъжник и кредитор, а не между някой от двамата и друго, трето лице.
Повече от препоръчително е договорът за опрощаване да се сключи в писмена форма. Само така той ще може да е сигурно доказателство при евентуално дело. 
Освен това в някои случаи тази писмена форма е задължителна. Например по чл. 225, ал. 2 при опрощаване чрез дарение на движима вещ или на ценна книга. Тук дори е необходимо нотариална заверка на подписите.

По принцип обаче договорът за опрощаване е неформален. Затова много често хората смятат, че и обещанието, стискането на ръце, честната дума на един или друг човек са достатъчни. Или пък не искат да засегнат кредитор, който опрощава съответния дълг с искане за сключване на писмен договор. Категорично обаче повече предпазливост изобщо не е излишна. На практика, ако няма писмен документ, то във всеки един момент и при всяко разваляне на отношенията кредиторът може да си поиска вземането от длъжника, и то с всички шансове за успех. Затова е най-добре да се сключи договор в писмена форма и дори да се заверят подписите пред нотариус.