Когато форумът е бил „успокоен”, тогава циркът е станал буреносен. Така някои изследователи описват накратко същността на прехода от република към империя, през който преминава Древният Рим. Форумът е бил мястото, където народът и неговите водачи са можели да обявят своите грижи и тревоги и да предявят претенции към силните на деня. Тези гласове затихват с идването на цезарите автократи, а хиподрумът с неговите забавления и спортни сблъсъци отвлича вниманието на тълпата от всичко друго.
Днес публичното пространство няма физически граници, а форуми могат да се появят навсякъде и за всичко благодарение на глобалната информационна мрежа. Там активните граждани имат възможността да заявят (повече или по-малко свободно) какво мислят за политиката и обществото. Това обаче не може да замести централния форум на българското общество – Народното събрание, което е реалното средоточие на държавния живот. Така отрежда конституцията, такива са и обществените очаквания към институцията.
Такава висота обаче е трудно достижима за късичките крачета на лъжливия български парламентаризъм, който отдавна се припокрива като функции и прояви по-скоро с древноримския хиподрум. Така де, като не може да реши същностните проблеми на страната, по-добре да не ги зачеква в дълбочина, а да мине направо към
забавната програма,
която отдавна вече е задължителен атрибут на съвременната политика. Така разсъждават нашенските политици и добре правят за себе си – хем прикриват собствената си некомпетентност и незаинтересованост към положението на нацията, хем създават впечатление, че са готови да се хванат за гушите заради благото на своите избиратели. Пък и сеир правят, а на много хора у нас повече не им трябва и не искат.
Така, изглежда, и работи настоящото 44-то народно събрание, откарало година и малко живот. За това време политическите сили в него доказаха, че нямат никакво намерение да укрепят клатещите се устои на родния парламентаризъм. Напротив, сториха всичко, което им беше по силите (че и отгоре), за да затвърдят трайното впечатление у обществеността, че законодателното тяло окончателно се е разложило. Просто няма как да не се усетят засилващите се неприятни миазми, породени от корупцията, лобизма и интересите на разни полуявни и сенчести групи. При това положение форумът – мястото, където да бъдат огласени и обсъдени народните проблеми, няма как въобще да съществува.
Вижте само безобразията, които се случиха в парламента покрай протестите на хората с увреждания и как политиканстването измести техните съвсем реални и тежки проблеми. Можем да се обзаложим, че повечето хора у нас, които са чули за техните тревоги, вече дори не си спомнят как и защо е започнала цялата история. Просто всичко беше удавено в дребнава политика, търсеща зрелищни медийни анонси.
Най-напред дойде гръмовният скандал през април, когато представители на протестиращите бяха спрени от охраната на Народното събрание. Буквално за часове управляващите и опозицията
превърнаха инцидента в остра политическа схватка,
която се фокусира върху опита на БСП да бутне от поста му Емил Христов – зам.-председател на парламента от ГЕРБ, който се оказа отговорен за случилото се. Да не се лъжем – социалистите не защитаваха интересите на хората с увреждания. Просто искаха да си го върнат на управляващите заради соцдепутата и бивш зам.-шеф на Народното събрание Валери Жаблянов, свален заради нескопосаните му опити да легитимира комунистическия Народен съд. Герберите пък искаха да защитят на всяка цена своя човек Емил Христов, за да не покажат, че опозицията може да надделее. Битката продължи със седмици и завърши с патова ситуация от политическа гледна точка – Христов запази поста си, но се извини за своето поведение при неприятната случка. Какво обаче се случваше с хората с увреждания междувременно, никой не разбра. Пък и никой не се заинтересува. По-важна им беше партизанщината.
Горе-долу същото представление наблюдавахме отново наскоро. БСП поиска парламентът да се откаже от лятната си ваканция, за да направи необходимите законодателни промени, които да удовлетворят исканията на протестиращите. Управляващите им отказаха, ала обещаха да работят и посред нощ, ако се налага, за да приемат поправките. Цялата история доминираше парламентарната сцена в продължение на седмици - кой повече милее за хората с увреждания, работи ли им се на депутатите или не, как въобще може да съществува такава привилегирована група като тях и т.н. Работата съвсем се изроди при обсъждане на предложението на социалистите в пленарната зала по-миналата седмица. Тогава депутатите за всеобщ потрес подкараха разговора в посоки, които дори не могат да бъдат определени като странични – признаване на Крим за част от Русия, премахване на американските военни бази от българска територия и сваляне на новините на турски език от ефир („заслугата” за тези отклонения е на Волен Сидеров, но му помогнаха Кристиан Вигенин и Веселин Марешки, които се поддадоха на неговата провокация и така отклониха реалния дебат). И какво разбрахме в крайна сметка? Че депутатите ще „ваканцуват” през лятото, както обикновено, че
нещо е трябвало да бъде свършено, ала вероятно няма да бъде,
както и че геополитическите интереси на Москва и мижавата турска информационна емисийка по БНТ вълнуват далеч повече политиците, отколкото тегобите на хората с увреждания. А за самия проблем и неговото решаване какво научихме? Ами, нищо.
Подобни случки можем да изброяваме, докато ни писне (тази обаче е симптоматична, тъй като става въпрос за особено уязвима група хора). Обикновено в подобни истории се мярка и сянката на родния кандидат-цезар Бойко Борисов, който помрачава парламентаризма както с присъствието си в Народното събрание, така и със своето отсъствие. Дойде ли, прави целия парламентарен модел на пихтия (като с оставката на бившия председател на Народното събрание Димитър Главчев миналата година, която наложи с една кратка визита). Същото става и като го няма (вече дори и на вотовете на недоверие срещу правителството му не си дава зор да се покаже, както се видя при последния). Това е положението – отдавна е свикнал Борисов да си решава всичко сам.
Но няма смисъл да виним за всичко единствено и само лидера на ГЕРБ. Той действа, както си знае и може. Очевидно е, че в самия парламент няма хора, работещи по начин, който да възстанови първоначалния смисъл на институцията. И тук отговорността не е само на Борисов, независимо че партията му управлява толкова години. Същото положение повече или по-малко наблюдавахме и преди да дойде на власт. Което означава просто, че проблемът е системен. Колкото и банално да звучи, моделът е опорочен и докато остава същият, по-добро няма да видим. Промяна трябва. Иначе за какво въобще ни е подобна институция?
