Разбрах, че имало възможност при развод да се получава по-голям дял от единия съпруг за сметка на другия. В какви случаи е позволено това?
Х.И., София

След като с новия Семеен кодекс (СК) бяха предвидени още два режима на имуществени отношения между съпрузите - брачен договор и режим на разделност, определено за избралите тези възможности няма никакъв проблем да се договарят за по-голям дял на единия или другия съпруг при развод. Така в брачния договор може спокойно да бъде заложено, че за единия остава един имот, а за другия - други три. Същото е и при режима на разделност, при който всеки разполага с това, което има.
Определено обаче по-сложно е положението при третия режим на имуществени отношения - съпружеската имуществена общност (СИО). До 2009  г. той беше единствено възможен, но и сега е  най-масовият. Пренебрежимо малко са тези, които са избрали брачния договор, а още по-малко режима на разделност.
А при СИО е известно, че при развод всеки съпруг по правило получава половината от имуществото, равна на другата част. СК обаче изрично позволява определяне на по-голям дял на единия съпруг при две хипотези. При развод съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на съпруга, на когото е предоставено упражняването на родителските права за непълнолетните деца, ако той няма възможност да издържа себе си и тях подобаващо. Законът дори позволява съпругът, на когото са дадени родителските права, да получи извън дела си движимите вещи, предназначени за тяхното отглеждане и възпитание.
Има и още една възможност за получаването на по-голям дял от общото имущество - ако приносът на единия съпруг в придобиването значително надхвърля приноса на другия. Претенцията се предявява чрез иск до съда в срок до една година от прекратяването на брака или съпружеската имуществена общност. По презумпция се смята, че и двамата съпрузи са допринесли еднакво за брака и придобиването на имуществото. Но много често има значително несъответствие в приноса и е естествено да се даде възможност за преодоляването на общото правило. На тази основа съдът може да определи на бивш съпруг по-голям дял върху недвижим имот, който е бил семейна общност, когато неговият принос надхвърля значително този на половинката му. Това може да стане, независимо че другият съпруг е изпълнявал задълженията си според възможностите си.
Единствено при завеждане на иск в съда за по-голям дял претендиращият трябва да докаже с документи и свидетели, че е получавал например значително по-голям доход от другия съпруг и че последният е разходвал и пилял средства лично за себе си, с което не е допринесъл за увеличаване на общото семейно имущество.
Исковете за по-голям дял могат да се предявяват в срок до една година от прекратяването на брака или на съпружеската имуществена общност. Ако пък по-големият дял се търси от родител, при който е оставено детето, искът може да е до една година от влизането в сила на решението за упражняване на родителските права.