Проектозаконът за агрохранителната верига, който министърът на земеделието Георги Тахов най-после публикува за обществено обсъждане, въвежда не само таван на търговските надценки за основните хранителни продукти. С него на практика се въвеждат "защитни" цени за родните производители на земеделски продукти.
Изкупвачите се задължават да сключват писмени договори със земеделските производители, като предложената цена не може да е по-ниска от производствените разходи, а също така надценката за производителя не може да е по-малко от 10%. Как ще се определя себестойността на продукцията, не става ясно от законопроекта.
Предвижда се всички изкупвачи на земеделска продукция директно от производителя задължително да се регистрират пред Министерството на земеделието и храните. Всеки "първи изкупвач" се задължава да декларират всяка своя сделка, като описва какви количества са изкупили и на какви цени. За целта министерството ще създаде специален електронен регистър, където първите изкупвачи ще подават данните с квалифициран електронен подпис или ПИК, издаден от НАП.
Както "Сега" вече писа, в проектозакона се определят тавани на надценките за всички участници по агрохранителната верига - за преработватели надценката е 20%, за търговци на едро - 10%, търговци на дребно с обороти по-големи от 20 млн. лв. - 20%, а за вносители - 10%. Все още не е известно за кои групи стоки ще се прилагат тези тавани. Предвижда се до един месец след приемането на закона, Министерски съвет да определи списъка с храните. Целта на ограниченията на търговските надценки е да се овладее прекомерното поскъпване на основни хранителни стоки от полето до рафтовете по магазините, посочват авторите на законопроекта.
За родните производители за земеделска продукция има по-специално отношение - освен, че за тях има защитна изкупна цена, която не само, че не може да е под себестойност, но и с минимум 10% надценка - търговските вериги се задължават да осигурят на щандовете си най-малко 50% от целия асортимент от храни от основната потребителска кошница да е от български земеделски производители или преработватели. Става въпрос за мляко и млечни продукти, прясно месо от едри и дребни преживни животни, свине и птици, яйца, пчелен мед, пресни сезонни плодове и зеленчуци.
Според вносителите на законопроекта създаването на специална правна уредба на договорите за изкупуване на земеделски продукти, които трябва да са задължително в писмена форма, ще доведе до прозрачност, правна сигурност и равнопоставеност на участниците в агрохранителната верига.
"Основната част от добавената стойност по веригата за доставки на храни е в полза на търговците и преработвателите и много малка част остава за земеделските производители. Последните, като звеното с най-слаби преговорни позиции във веригата на доставки, се нуждаят от специална защита при сключването и изпълнението на договорите за изкупуване", се казва в мотивите към законопроекта. За да се постигане тази защита се въвеждат минимални срокове на действие на договорите за изкупуване на първични земеделски продукти - не по-малко от 6 месеца, които отчитат продължителността на производствения цикъл в земеделието. Забраняват се и определени договорни клаузи в договорите за изкупуване, както и срокове за плащане на цената, с цел по-справедливо разпределение на добавената стойност за първичните производители във веригата на доставки.
Глоби
На лице, което изкупува земеделски продукти от производител с цел преработка или препродажба без регистрация като първи изкупвач, се налага глоба или имуществена санкция от 5000 до 20 000 лв. На земеделски производител, който доставя земеделски продукти без писмен договор с регистриран първи изкупвач, се налага глоба или имуществена санкция от 500 до 2 000 лв. Контролът ще се осъществява от областните дирекции „Земеделие“
Търговци, които не изпълни задължение за 50%, се наказва с имуществена санкция в размер от 5 000 до 10 000 лв., като контролът ще се осъществява от Българската агенция за безопасност на храните.
