На 80 години в дома си в Пловдив издъхна поетесата, писателка и издателка Божана Апостолова. Чрез своята издателска къща "Жанет 45" тя започна да издава и подкрепя български автори през 90-те, когато никой друг не се вълнуваше от тях, и продължи да го прави до края на живота си независимо от пазарната конюнктура.
Прощаването с Божана Апостолова ще бъде на 5 юни, четвъртък, от 12:00 часа в храм "Свети Георги" на улица "Янко Сакъзов" 15 в Пловдив, близо до дома ѝ и до къщата, в която е отраснала. Погребението ще бъде на Централни гробища, парцел 47 (малко вдясно от централната алея) в 15:00 часа, съобщи синът ѝ Манол Пейков.
---
Родена е на 9 май 1945 г. в село Цар Асен, Пазарджишко. Детството ѝ минава в бедност и изпитания, след като губи баща си на 7-годишна възраст. Завършва българска филология във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий". През по-голямата част от живота си живее и работи в Пловдив.
Два месеца преди 10 ноември 1989 г. Божана Апостолова напуска работата си като директор на Дома за култура към тогавашната Дирекция "Местна промишленост и битови услуги" и започва да се занимава с посредническа дейност, насочена към полиграфията – събира поръчки за етикети, дипляни, календари и др., които печата в държавната печатница в Пловдив. Основава Издателство "Жанет 45", следва студио за предпечат, после малка печатница, която с годините се разраства в полиграфически комбинат с най-модерна техника.
Първоначално насочва усилията си към полиграфията с цел да натрупа достатъчно средства, за да започне да издава българска литература. В годините на прехода това е трудна и недоходоносна задача, но целта на Апостолова е да дава платформа както на доказали се писатели, така и на млади, неиздавани български автори. "Знаех, че посвещавам живота си на един риск. Бях толкова влюбена в книгата, в българските писатели", казва тя пред БНТ приживе. "Всички печалби, които получавах в печатницата, ги давах за българска литература. [Исках] да бъда един посредник, един проводник, който ще даде възможност, ще щракне копчето да се проявят българските таланти".
Апостолова поема много рискове и тегли големи заеми. Никога не я спира това, че по нейно време да притежаваш и управляваш издателство се смята за мъжко занимание. "Никога не съм живяла като жена. Винаги съм живяла като една ходеща амбиция. И много исках да докажа себе си, защото, като кажеха "Коя Божана?" в махалата, отвръщаха: "Е, оная, дето няма какво да яде". Мен кръгове са ми се вили от глад", казва тя в друго свое интервю, цитирано от "Свободна Европа".
Днес логото на нейната издателска къща "Жанет 45" носят книги на Константин Павлов, Дора Габе, Екатерина Йосифова, Стефан Цанев, Недялко Йорданов, Станка Пенчева, Христо Карастоянов, Георги Господинов, Марин Бодаков, Вера Мутафчиева, Милен Русков, Христо Карастоянов, Теодора Димова; както и на по-млади автори като Ангел Игов, Рене Карабаш, Антония Апостолова, Николай Терзийски и стотици други.
По-късно издателството започва и да превежда множество престижни международни автори.
Божана Апостолова е със съществен принос за развитието на българския интелектуален живот през последните десетилетия. Сред множеството нейни инициативи бяха "Пловдив чете" и създаването на годишната литературна награда за поезия "Иван Николов". Носител е на множество литературни и културни отличия, включително голямата награда "Христо Г. Данов" за цялостен принос през 2010 г. и орден "Стара планина" - I степен.
Авторка е на 10 стихосбирки, 4 романа и 12 книги за деца. Нейни творби са преведени на немски, турски, руски, италиански, унгарски, испански, сръбски, чешки, румънски, гръцки.
Синът на Божана Апостолова - политикът Манол Пейков, написа, че тя ще продължи да живее чрез "думите на поетите, които спаси от безмълвие":
Божана Апостолова бе изпратена с красиви слова от цялата литературна общност у нас.
"Загубихме жив, наистина жив и щедър човек. Дължим ѝ много! Благодаря за всичко, за всички тези 25 години! Без нея нямаше да е същото в тази литература. И няма да е същото. Тъга и обич, кураж за близките…", почете паметта ѝ Георги Господинов, чийто награден с "Букър" и превеждан по цял свят роман "Времеубежище" е издаден от "Жанет 45".
"Разбирам, че тази сутрин е починала Божана Апостолова -- поет, издател, меценат на българската култура. Няма достатъчно силни думи да изразят огромната роля на тази дребничка (на ръст) жена за съвременната ни литература. Поетите, на които е подала ръка, писателите, които ценеше и издаваше в "Жанет 45", въобще българските автори, подкрепени, издадени и издигнати от нея... Тя първа разпозна важността да се издават български автори тогава (само допреди 20-ина години), когато тук се четяха единствено чуждоезични. Аз не бях автор в нейното издателство, но нейната обич към хубавата книга не познаваше колегиална завист, съображения, граници... Тя беше по-голяма от дреболиите на деня. От най-първият ни разговор (в деня на погребението на Вера Мутафчиева, помня ясно) до последния говореше с мен като да сме се познавали с десетилетия - без грам лицемерие. Не са много хората, от които можеш да научиш каквото и да е днес в това особено време. От нея аз научих 2-3 много прости неща. Повече от достатъчно са. Благодаря, Божана и на добър час! Оставаш високо!", каза Захари Карабашлиев - писател и главен редактор на "Сиела".
"Светло небе за Божана Апостолова! Божана, която с работата си като издател и човек на думите, с изборите и силата си, с хъса и художествения си вкус оставя незаличима следа в литературата ни. Която подпомага тайно и явно автори и художници. Която помни стотици български стихотворения наизуст или отбива колата си, за да запише свое", са думите на пловдивската поетеса Ина Иванова.
"Литературната история обичайно е история на авторите, особено каноничните автори. Обаче Божана е пример как издател може да промени курса на литературата - или по-точно да я предпази от катастрофална промяна, от разпад, от хиатус, какъвто би настъпил, ако нямаше ни един подобен пристан. Това е изключителен принос, който няма как да бъде заобиколен", коментира издателката и преводачка Зорница Христова.
"Божана Апостолова направи за българската литература не просто много, тя направи всичко", обобщава поетесата Димана Йорданова.
"Животът се въздига към смъртта
със съвършенството на победител.
Какво пък, и след мен една врата
ще се затвори. Както в нас самите
налива сок, окръгля се плодът,
но друг човек след нас ще го откъсне.
И ще избухне тайнствено в света
пак думата,
която в мен възкръсва…" е откъсът от неин стих, с който колегите от издателство "Жанет 45" избраха да се сбогуват с нея.
