След скандалните коментари на управляващите по адрес на младите лекари и специализанти от последните дни, здравният министър Силви Кирилов взе курс към диалогичност и доста по-различен тон. С негова заповед е сформирана работна група, която ще разгледа възможностите за промени в наредбата за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. В състава й са включени представители на Министерството на здравеопазването, Българския лекарски съюз и Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, а първото заседание трябва да е през следващата седмица, съобщи МЗ.
Групата ще се запознае подробно с предложенията на Инициативния комитет на Национален здравен протест "Бъдеще в България", а представители на комитета ще присъстват по време на разискванията, както поискаха, поясняват от ведомството. "Министърът е поел ангажимент комуникацията с Инициативния комитет да бъде директна и непрекъсната, като е предоставил телефонния си номер на техни представители и ще следи лично хода на работата по поставените проблеми", пише в съобщението.
„Като министър и лекар уважавам усилията на всички в системата, включително на младите колеги, които са нейното бъдеще. Вчера поех ясен ангажимент – сформирам работна група с тяхно участие, която започва работа. Вярвам в пряката и отговорна комуникация и ще следя лично напредъка. Конкретните проблеми изискват конкретни решения и такива ще предложим“, е подчертал министърът.
Работната група трябва да представи доклад до 25 юли. В здравната комисия на парламента пък до 28 юли трябва да бъде изработен общ законопроект с промени за заплащането, като за целта парламентарните сили трябва да внесат предложенията си до 14 юли.
Силви Кирилов до този момент не е коментирал по същество скандалните реплики на съпартиеца си Тошко Йорданов за вноса на чужди лекари за 500 долара. Вчера той заяви, че не бил чул думите му (министърът седеше на същата маса на заседанието - б.р.) и отказа всякакви коментари, защото не искал да влиза в политически интриги и в колизия, "подготвена за покриването на един скандал с друг скандал". Във въпросната колизия обаче няма нищо предварително подготвено. Във вторник Тошко Йорданов присъства на дебат за заплащането на младите специализанти в здравната комисия, въпреки че не е неин член, и взе думата да нахока протестиращите. Йорданов избухна, че те непрекъснато отхвърлят идеите за промени от управляващите, искат всичките да са в София и да специализират каквото си щат, не искат разпределение и пр. Около тирадата вече трети ден гърми и трещи заради две реплики: "Работете пет години в някое село в Сицилия и се върнете щастливи тук. Ако вие не работите тук, ние ще бъдем принудени да вкараме специалисти от други държави, които ще работят за 500 долара щастливи, колкото може да си позволи държавата".
След надигналото се възмущение, управляващите като цяло неглижираха скандала. Днес лидерът Бойко Борисов даже наля масло в огъня с реплика, че пари за младите лекари ще има, когато българите спрат да наливат пари в Гърция и започнат да почиват в България. "От техните такси ще се получат заплати за всички", заяви лидерът на ГЕРБ, който при протестите в градския транспорт разпореди на кабинета мигновено да се отпуснат 15 млн. лв. за увеличение на заплатите на протестиращите.
ЗАДЪНЕНА УЛИЦА
По самата тема как да се повишат заплатите на специализантите все още не е ясно какво ще бъде предложено. Управляващите предлагат нещо, прилагано и досега - основните заплати за различните категории медицински персонал да се запишат в Колективния трудов договор в здравеопазването. Тъй като обаче това е правено досега и не се е спазвало, специализантите искат техните заплати да са в закона за лечебните заведения. В същото време медицинските сестри също искат 150% от средната заплата, колкото и специализантите. Има и искания за добавки за специализация в чужбина, повишаване на заплащането за нощен труд и др. Всички тези искания обаче трудно ще бъдат изпълнени от малките общински болници, които нямат бюджет, за да си го позволят.
20-25% от малките болници са на ръба на фалита
Около 20–25% от общинските многопрофилни болници са на ръба на финансовата устойчивост. Проблеми има и с персонала — в някои болници броят на лекарите надвишава този на сестрите, което е ключова предпоставка за ниско качество на услугите. Това показва анализ на Института за пазарна икономика, публикуван днес.
Фокусът на изследването са 72 общински МБАЛ, които обслужват средно по около 4 хил. пациенти годишно, но има болници с под 1000 пациенти на година. В някои от тях за цяла година не са извършвани основни дейности като раждания или лечение на инсулти, а ортопедичните операции са рядкост.
ИПИ предлага няколко възможни решения на проблема с твърде големия брой болници:
— Трансформация на общинските многопрофилни болници от МБАЛ в лечебни заведения, предлагащи дългосрочни здравни грижи.
— Трансформация в заведения, предлагащи социални услуги за възрастни хора.
— Консолидация – или обединение с близки МБАЛ от други общини, с областни болници или други лечебни заведения за активно лечение.
— Приватизация или закриване на болници. За част от общинските МБАЛ този вариант е без алтернатива. Той предполага наличие на добре функционираща спешна помощ в региона и сравнително добре развита система на извънболнична помощ, така че да е гарантиран широк и адекватен достъп до необходими медицински услуги за населението.
