Медия без
политическа реклама

Съд се самоосъди за отказ от правосъдие

07 Апр. 2021
Илияна Кирилова

Софийският районен съд (СРС) е осъден да плати 1500 лева на жена, която е чакала 5 години, за да бъде написано решението по дело за непозволено увреждане, което е завела срещу голям хипермаркет. Още преди да дочака решението, тя завела и иск за 10 000 лева по Закона за отговорността на държавата (ЗОДОВ) срещу съда за бавно правосъдие, разказва "Лекс". Така Софийският районен съд осъжда сам себе си и обявява, че нерешеното за 5 години дело за непозволено увреждане е отказ от правосъдие.

На жената са присъдени 1000 лева за неимуществени вреди, защото районният съд преценява, че не е претърпяла вреди, които да са извън обичайните. Втората инстанция - Софийският градски съд увеличава обезщетението на 1500 лв. Това решение не е окончателно и може да се оспори пред Върховния касационен съд.

Сагата започва през октомври 2010 г. след инцидент в хипермаркет. Докато пазарувала, жената приклекнала до щанд, за да разгледа стоката и не видяла идващ електрокар, който при маневра до нея изпуснал европалет върху стъпалото на левия ѝ крак. На жената ѝ прилошало от болка, отишла и в "Пирогов", където ѝ обяснили, че няма счупване, но кракът ѝ бил посинял и с оток, а близо месец имала болки.

През есента на 2013 г. завела делото срещу магазина, което било насрочено за разглеждане за октомври 2014 г. След 4 заседания в началото на 2015 г. съдът обявил, че ще се произнесе в срок, т.е. 1 месец. Това обаче не се случило до септември 2019 г. Тогава делото било разпределено на друг съдия, който отменил хода по същество, насрочил ново заседание и в крайна сметка, едва на 13 януари 2020 г. търговската верига била осъдена да плати на пострадалата 5000 лева. Решението не било обжалвано и влязло в сила, но това се е случило близо шест години и половина след завеждането на иска.

Още през декември 2019 г., преди да излезе решението срещу хипермаркета, Софийският районен съд се самоосъжда. В решението е записано, че няма натовареност, организационни проблеми, намален човешки ресурс или правна сложност на делата, които да оправдаят такова забавяне, след като делото вече е обявено за решаване. И че по същество това поведение представлява отказ от правосъдие, обяснява съдия Даниела Попова. И допълва, че държавата е длъжна да организира съдебната си система така, че съдилищата ѝ да могат да отговарят и на изискванията за разглеждане на делата в разумен срок. Според Попова няма ефективен механизъм и гаранции, че сроковете се спазват, особено в най-натоварените СРС и СГС, което е резултат от неспособността на държавата да разпределя делата ефикасно.

След това съдията обяснява дългогодишния проблем с натовареността на съдилищата, като подчертава, че най-важно е да има законодателни промени – за подсъдността, за централизираното разглеждане на някои дела, организационни промени за ефективно ползване на човешкия ресурс и бюджетни. Заради това, пише съдия Попова, гражданите нямат гаранция за решаване на делото им в разумен срок, а дисциплинарните производства срещу съдиите често са без ясни критерии поради неизпълнение на основно задължение на държавата да им осигури нормални условия на труд.

Вижте още:
Над половин милион лева са платени за бавно правосъдие през 2020 г.

25 години трудово дело се мотае между инстанциите

Година не стигна на спецсъда да реши делото "САПАРД"

Върховният касационен съд (ВКС) осъди себе си, Народното събрание и Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (сега Агенция за публичните предприятия и контрол) да платят обезщетение, което с лихвите и разноските надхвърля 1 000 000 лв.

 

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

За кого ще гласувате на парламентарните избори на 9 юни?