За немалко престъпници условията в затвора са по-добри, отколкото те имат вкъщи. В килията те имат дрехи, светлина, топло, имат и редовна храна. Затова и влизането в затвора за тях не е точно наказание.

Подобен извод може да бъде изведен от Концепцията за наказателна политика 2020-2025 г., изработена от правосъдното министерство и представена от правителството в Портала за обществени консултации. В него в прав текст се казва: "Наказателната репресия няма положително влияние върху безработицата и ниските доходи като специфични криминогенни фактори, поради което е неефективно средство за справяне с обусловената от тях престъпност.

По-високите битови и социални стандарти в местата за лишаване от свобода от тези,

до които определени извършители на престъпления имат достъп, създават криминогенни стимули за рецидив и формиране на трайно престъпно поведение, тъй като изтърпяването на наказанието не оказва възпиращо действие".

На практика авторите на концепцията дават да се разбере, че за много хора е удобно да са в затвора, че в собствените им домове нямат храна, топлина и дори светлина и затова предпочитат да лежат в затворите. Както и че вкарването на такива хора зад решетките, дори и срещу волята им, няма никакъв ефект що се отнася до превъзпитание или социализация.

Затова и в документа се предлага в горните случаи да има "ограничаване на наказателната репресия чрез въвеждане на алтернативни на лишаването от свобода наказания (напр. пробация) би дало по-добър резултат". Нещо повече - авторите твърдят, че прекомерното повишаване на санкциите в отделни престъпни състави не работи. Те дори смятат, че

увеличените размери на наказанията представляват и криминогенен фактор

за извършване на още по-тежки престъпления.

Затова се смята, че трябва да бъде повишена ефективността на пробацията, доколкото понастоящем тя се налага сравнително рядко, от което може да се направи извод, че съдът не намира резултатите от нейното приложение за задоволителни. По-широкото ѝ прилагане, съчетано с по-качествени резултати, би могло да я превърне в предпочитана алтернатива на лишаването от свобода за кратък срок, доколкото при нея десоциализиращият ефект е слаб, а рисковете от социално отпадане – ниски.

В допълнение разбирането, че пробацията е твърде леко наказание, е погрешно, смятат авторите на Концепцията. Адекватно изпълняваната пробация, включваща разнообразни по своето естество мерки (общественополезен труд, срещи с пробационен служител, обучителни курсове, програми за въздействие), ангажира огромна част от времето на дееца. Освен това пробацията трябва да се оформя по-често и като самостоятелно наказание, а не преимуществено като алтернатива на лишаването от свобода, смятат те

В Концепцията се правят

множество предложения за промени, както в процесуалните норми, така и в Наказателния кодекс

Така например се предлага отпадане на наказанието доживотен затвор без право на замяна. Те смятат, че по същество то не се различава от доживотния затвор, като единствената разлика е, че при този без право на замяна се смята, че автора на престъплението не може да се поправи никога.

Аргумент в полза на подобна

отмяна на доживожтния затвор без право на замяна

е и съществуващото в актуалната практика на Европейския съд по правата на човека разбиране, че в случаите, когато националното законодателство не предвижда възможност за периодичното му преразглеждане, то е несъвместимо с  Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи.

Авторите на Концепцията разсъждават и около

необходимостта да се актуализират праговете на наказанието глоба

Според тях в едни случаи долният праг в настоящата си стойност от 100 лева се явява неадекватен на съвременните икономически условия, докато в други случаи горният праг в предвидените в Наказателния кодекс глоби пък се явява несъразмерно висок. Освен това заслужава преосмисляне и начинът, по който да бъде определян размерът на наказанието – дали да се запази налагането на глоба във фиксирани от закона граници или то да се замени с индивидуализирането на стойността на глобата като процент от получаваното от дееца възнаграждение за определен период от време, разсъждават те.

Избягване на дублиране на състави на престъпления и административни нарушения

Анализът на наказателното и административното законодателство сочи, че в редица случаи едно и също деяние се третира едновременно и като административно нарушение, и като престъпление поради наличието на състави с идентично съдържание. Наред с това липсва и синхрон между санкциите, възприети от различните системи за наказване. Така дори се оказва, че често наказанията, предвидени в Наказателния кодекс, са по-леки от тези за административните нарушения. Това води до редица проблеми и дублиране.

Затова се предлага декриминализация на някои от деянията, регламентирани като престъпления в Наказателния кодекс, и уреждането им единствено като административни нарушения. Смята се, че предприемането на тази стъпка би се постигнало ускорено наказване, а с предвиждането на по-висок размер на глобите и приложимите лишавания от права, тя би била и по-ефективна.

Повишаване на участието на пострадалите в наказателния процес и насърчаване на възстановителното правосъдие

Засиленото участие в наказателния процес на пострадалите от престъпления е от особена важност по няколко причини, смятат авторите на Концепцията. На първо място, то представлява гаранция за спазването на основните им права в контекста на задължението на държавата да проведе ефективно разследване. Този подход повишава ангажираността на пострадалите в рамките на наказателното производство и осигурява възможност за активното им включване във вземането на решения по въпрос, който е от първостепенно значение за самите тях. На второ място, участието позволява пострадалите

да бъдат защитени от повторно престъпление, от сплашване и от отмъщение

На трето място пострадалите следва да получат подходяща подкрепа от компетентните органи и от социалните и медицинските служби с цел по-бързо възстановяване.

Така и не се посочва обаче как точно ще стане това и защо досега не се е случило.

В концепцията се отделя особено внимание на декриминализацията, за изваждането на определени отношения извън Наказателния кодекс. Нещо повече. Записано е, дори, че в някои случаи заслужава да се обмисли опитът на редица държави членки на Европейския съюз, съобразно който сътрудничещият съучастник се освобождава от наказателна отговорност, ако улесни разкриването на извършеното престъпление.

В Наказателния кодекс съществуват и

редица състави на престъпления, които са загубили приложимостта си

поради развитието на обществените отношения. Така например НК посочва като престъпление спекулативната търговия, като дори предвижда квалифициран състав на престъплението, ако деецът е бил наказан по административен ред за нарушение на Закона за борба със спекулата, който е отменен още през 1999 г. Практически е невъзможно и реализирането на съставите на престъпления, предвид присъщата на съвремието свобода на частната инициатива. Обективната оценка на тези престъпни състави, както и липсата на повдигнати обвинения по тях, обосновават необходимостта от тяхната пълна декриминализация, сочат авторите. Съществуват и други състави на престъпления, които поради спецификата на регулираната от тях материя или поради конструктивния си дефект са практически неприложими, добавят те.