Проект за български цитатен индекс, който да реши проблемите на българските учени в международните бази данни, подготвя министерството на образованието. В аргументацията на идеята нашироко се коментират проблемите пред учените, които пишат на кирилица, като се споменава челният опит на Русия с отделен цитатен индекс. Посочва се, че двете доминиращи системи за проследяване на цитиранията – SCOPUS и Web of Science, са по-благосклонни към англоезичните публикации. Различните методи за транслитерация пък водели до различно изписване на имената на авторите, които в оригинален вид са на кирилица, а това, на свой ред, води до загуба на наукометрични данни и понижаване на наукометричните показатели.
Публикационната активност на учените е важен параметър за оценка на научната им работа, но се използва и при акредитацията на учебните заведения, силно застъпена е и в рейтинга на висшите училища. В същото време у нас, въпреки някои пилотни модели, липсва единен цитатен индекс, който да отразява цитиранията на български автори в българските научни издания или на български език. Няма и единна система за категоризация и оценка на качеството на българските научни издания.
В българското научно пространство даже няма уеднаквено разбиране на термина "реферирано издание". Напълно погрешно е поставянето на знак за равенство между съвсем различни понятия, като "рецензиране", "рефериране", "индексиране", пише в програмата. Наложен е модел, налагащ издателските политики на чуждоезиковите (най-вече англоезични) списания с висок импакт фактор, посочват авторите ѝ.
Особен проблем е публикуването в чуждестранни издания и, съответно, цитирането на разработки на български автори от обществените и хуманитарните науки. В сферите на точните, естествените и техническите науки цитиранията биха могли да се идентифицират в повечето случаи чрез чуждестранни научни бази данни. В областта на обществените и хуманитарните науки обаче това е трудно приложимо, а в редица тематични подобласти – неприложимо (особено относно свързаните с националната идентичност или защитата на националните интереси), пише още в програмата.
Програмата трябва да разработи национален цитатен индекс в следващите пет години, като бюджетът за целта е до 3,5 млн. евро. Те са предназначени за академични библиотеки с функциониращи електронни каталози и с минимум 500 000 записа. Координатор на програмата е СУ "Св. Климент Охридски", като другите бенефициенти задължително ще сформират консорциум с него като водещ партньор.
