Защо туристическата компания "Томас Кук" се провали след 178 г. на пазара? Простият отговор е: защото не успя да намери спасителен заем от 200 млн. лири стерлинги от банките, включително и от притежавана от държавата Роял Банк ъф Скотланд.

Истината обаче е, че проблемите на туроператора са доста по-мащабни и сериозни - фирмата стана жертва на катастрофално сливане през 2007 г., лавинообразно растящи дългове и интернет революцията в резервирането на ваканции. Като добавим към това и несигурността, произтичаща от Брекзит, ще осъзнаем, че наистина е било въпрос на време този гигант в туристическата индустрия да рухне.

През май компанията обяви 1.5 млрд. лири загуби, като над 1 млрд. лири бяха отписани от сливането през 2007 г. с MyTravel, известна повече с марките си Airtours и Going Places. Сливането трябваше да създаде европейски гигант, обещанията бяха за свиване на разходите със 75 млн. лири годишно и за възможност за противопоставяне на надигащите глава интернет съперници в бранша. Всъщност "Томас Кук" се сля с компания, която бе регистрирала печалба един единствен път за предходните 6 г. Така сделката накисна "Томас Кук" в дълбоки дългове.

Крахът на "Томас Кук" не се дължи на факта, че британците са спрели да пътуват. Да не говорим, че 60 на сто от населението на страната е било на ваканция в чужбина през 2018 г, което е ръст с 57 на сто в сравнение с предходната година. Промени се обаче начинът, по който се почива, като днес кратките пътувания до някой град за уикенда далеч надвишават броя на ваканциите на плажа. От тази промяна се възползват Ryanair, easyJet и Airbnb, чиито клиенти резервират онлайн. Губещи стават компаниите с офиси в скъпите квартали, които продават пакетни почивки. "Томас Кук" притежава 560 такива офиса. А днес едва една седма от нас ще потърси туроператор от скъп офис, за да си купи ваканция, сочат данни на търговската асоциация Abta. Това са предимно хора на възраст над 65 г., от по-ниски социално-икономически групи, с по-нисък бюджет.

Най-големият конкурент на "Томас Кук", англо-германската група Tui, страда от същите проблеми и през тази година предупреди няколко пъти за намалени печалби. Но тя има много по-малко дългове, притежава повечето от хотелите и круизните кораби, които предлага, и вероятно ще се възползва от клиентите на "Томас Кук" на по-високи цени.

Климатичната криза също се отрази на бизнеса. Горещата вълна в Европа през май 2018 г. намали рязко търсенето на ваканции, тъй като клиентите отложиха ваканционните си планове, наслаждавайки се на топлото време у дома. През 2019 г. "Томас Кук" отчете, че британските клиенти отлагат плановете си за пътуване през лятото заради нарастващата несигурност около Брекзит и намаляването на покупателната способност на лирата в чужбина.

"Томас Кук" едва оцеля в животозастрашаваща ситуация през 2011 г. Дългът й вече бе достигнал 1.1 млрд. лири и компанията остана на повърхността единствено благодарение на инжектирането на кеш, но това означаваше нарастване на дълга. След 2011 г. "Томас Кук" плати 1.2 млрд. лири лихви, което представляваше над една четвърт от парите, влезли като приходи от над 11 млн. пакета, продавани годишно. Тези пари отидоха в джоба на кредиторите. За няколко години спасението се яви в образа на китайската група Fosun International, управлявана от Гуо Гуанчан, милиардерът, известен като китайския Уорън Бъфет. През 2015 г. Fosun купи първия си дял от "Томас Кук" като част от плана си да изгради глобален туристически и развлекателен конгломерат, след като вече бе купил френския Club Med и канадския Cirque de Soleil.

През август "Томас Кук" публикува подробности за планирано преструктуриране, включващо и кешова инжекция от 450 млн. лири от Fosun в замяна на мажоритарен дял от групата, което предвиждаше и банките да отпишат 1.7 млрд. лири дългове. Другите акционери щяха да бъдат заличени. Сделката обаче се разпадна в рамките на един уикенд. И не бе изненада, че гилотината падна в края на септември. Като повечето туроператори "Томас Кук" прибира приходи в първата половина на годината, когато туристите резервират летните си ваканции, и прави значителни разходи през есента и зимата, когато се плащат разходите за полети и хотелски настанявания.

Имаше мечти за национализация. Според критиците цената на полетите, с които се прибират зарязаните туристи, и дължимите им компенсации далеч надхвърлят 200-те милиона лири, от които "Томас Кук" се нуждаеше, за да оцелее. Но правителството отказа да се намеси с аргумента, че както и при фалиралия авиопревозвач Monarch, става дума само за икономически проблем на частен бизнес, а клиентите ще бъдат компенсирани от гаранционния фонд Atol.

Колко различно беше преди 70 г.! "Томас Кук" се смяташе за неразделна част от британския живот, след като бе национализирана през 1948 г. заради опасността от фалит през Втората световна война. Тя остана публична собственост като част от британските железници до 1972 г. Сега обаче е унищожена основно благодарение на интернет и на променящите се модели, притисната от нуждата да финансира непосилното си дългово бреме.