Бюджет 2019 върви към приемане, а с него се задава и повишаване на максималния осигурителен доход от 2600 на 3000 лв. - с всичките му лоши последствия.

Увеличението ще засегне най-високодоходната група - високообразованите и висококвалифицирани хора, чийто труд е най-производителен и с най-голяма добавена стойност, които носят голяма отговорност и вземат важни решения. Това са ръководители, мениджъри, инженери, архитекти, финансисти и 100% от заетите в IT сектора. Общо малко над 148 000 души.

Да видим какво показват сметките

Повишението за един работещ е с 400 лева. Осигуровките върху тези 400 лева - 32.30%, излизат 129.20 лв., от които 77,52 лв. ще плати работодателят, а 51.68 лв. - работникът. 

От финансовото министерство обясняват, че всъщност ефектът за работодателя ще е "само" 69,77 лв., защото, видите ли, това ще е разход, който ще свие облагаемата печалба на бизнеса и съответно ще намали дължимия корпоративен данък (ами тези, които са на загуба?). МФ даже вади и 5% данък дивидент - при евентуално разпределение на печалба, и тогава бизнесът щял да губи само 66.29 лв.

Какво се случва при работника? Според МФ той ще плаща 51.68 лв. повече осигурителни вноски, което пък ще му намали данъчната основа за облагане с подоходен данък и реално ще получи само 46,51 лв. по-малко, но пък 20 лв. ще отидат в личната му сметка в ДЗПО, а и срещу по-големия осигурителен доход ще има по-големи осигурителни права (при болничен, при бременност и раждане, при пенсиониране) и т.н...

Общият извод е: работодателите „бълха ги ухапала“ – 66.29 лв., високоплатените работници - също, пък даже ще имат по-големи права и ползи.
Да, ама не. Тези сметки са за един човек за 1 месец. За цялата година и за цялата икономика са 148 000 х 12 х 129.20= 227 683 200 лв. Това са 230 млн. лв., които държавата се кани да вземе от работодателите и от едни от най-работливите българи.

Да видим как изглеждат нещата на микрониво - например за ИТ фирма с 49 души персонал (малко предприятие):
49 души х 12 месеца х 66.29 лв. = 38 978,52 лв. повече разходи, по-малко печалба, по-малко инвестиции.  
39 000 са много пари за значителна част от малките предприятия, които пък са 95% от всички. За 70% от тях това е годишната им печалба.

Вторичните ефекти ще са

Първо, опасност ИТ компании да се изместят в Сърбия и Македония, където получават облекчения, а не утежнения. Ще загубим висококвалифицирани специалисти и ще убием сектор с висока добавена стойност.

Второ, ще увеличим сивата икономика. От тези 148 000 с високи заплати 20 000 са ИТ специалисти, а другите трудно ще отидат да работят в Сърбия и Македония, защото работата им е свързана с България. Просто ще минат "на сиво" или ще направят ЕООД с капитал 2 лв., ще сключат с бившия си работодател договор за услуга, която ще бъде извършена от ЕООД-то им и в края на месеца вместо заплата ще фактурират услугата си и ще получават възнаграждението бруто без удържани данъци и осигуровки. В ЕООД-то си ще се осигуряват като самоосигуряващи се лица върху минимален осигурителен доход – 560 лв. Накрая ще платят само 10% корпоративен данък и ако решат, ще дадат на държавата още 5% данък дивидент.  Така осигурителната система, вместо да вземе от тези хора по 129,20 на месец на човек, може да загуби 788.12 лв.: (3000 лв. - 560 лв.) х 32.30% = 788,12 лв. Ако сумата се умножи по 12, а после по 148 000, тогава милионите ще станат милиарди.

Естествено, не всички ще имат това поведение и ще предприемат тези действия. Но дотук със сметките.

Тезата на синдикатите е - максималният осигурителен доход беше обвързан с минималната работна заплата - беше 10 пъти МРЗ, затова бъдете благодарни, че сега не искаме да е 5600 лв. Даже не трябва да има максимален осигурителен доход, а осигуровки да се дължат върху целия брутен доход.

Да, максималният осигурителен доход беше "вързан" с МРЗ - до 2007 г., когато минималната заплата беше 180 лв. Тогава той беше 1800 лв. Защо обаче го развързаха? Защото не може МРЗ, която се определя административно и е инструмент за правене на политика по доходите, да е база за определяне на максималния осигурителен доход. Защото максималният осигурителен доход пък определя тавана на пенсиите, който пък предпазва пенсионната и осигурителната система от финансов колапс и от фалит.

Проблемът е в солидарната осигурителна система

и в опита за осигуряване на справедливост.

Пример: висококвалифициран специалист (ИТ, инженер, мениджър и т.н.) работи по 12 часа, в събота и неделя, понякога и през нощта, получава 10 000 лв. месечно възнаграждение. С надеждата някой ден да взема 4000 лв. пенсия - 40% заместващ доход, ако има кой да работи и да внася осигуровки, че да може НОИ да му я плаща. Само че по сегашните правила той ще вземе най-много 1200 лв. пенсия, защото пари няма. Пари ще трябват за другия - нискообразован маргинал, разбрал се с работодателя си да се води и осигурява на МРЗ на 4 часа (за да му тече трудов стаж), т.е. внася осигуровки върху 280 лв. При 40% заместващ доход той би трябвало да получава 112 лв. пенсия, което е справедливо, защото е изчислена според осигурителния му принос. Но той ще получава 220 лв. - защото това е минималната пенсия за 2019 г.
Изводът? Когато пенсионните осигуровки не отиват в индивидуална партида на осигурения, а в общ солидарен фонд, за да има все пак някаква социална справедливост, винаги се използва ограничението на максималния осигурителен доход.

Ако вноските са по индивидуални партиди, всеки ще получава под формата на пенсия това, което е събрал по сметката си, и тогава не е нужно

законът да го ограничава колко да внася

Но когато с вноските си плащаш пенсиите на сегашните пенсионери и не е гарантирано, че когато ти се пенсионираш, ще има кой да внася достатъчно, за да получаваш пенсията, която си заслужил според осигурителния си принос, е добре законът да ограничава тази социална несправедливост с максимален осигурителен доход. 

Ясно е, че има нуждата от таван на осигурителен доход. Но как справедливо да се определя размерът му? МРЗ не може да е мерило, защото тя се определя административно и не отразява обективната икономическа действителност, а и няма нищо общо с осигурителната система и пенсионното осигуряване. Може би трябва да е минималният осигурителен доход? И той се определя административно, чрез минималните осигурителни прагове, които пък трябва да се отменят, защото са вредни.

Няма ли да е най-справедливо максималният осигурителен доход да е функция на средния осигурителен доход (СОД)? Показателят СОД участва при определянето на размера на пенсиите за осигурителен стаж и възраст, изчислени от осигурителен доход, т.е.

има пряко влияние върху размера на пенсиите

Той е осреднена стойност на осигурителните доходи на всички осигурени. Изчислява се от НОИ за всеки месец и за цялата година. Последният изчислен СОД - за август - е 861.52 лв.

Справедливо ще е максималният осигурителен доход да се определя, като средномесечният осигурителен доход се умножава с определен коефициент. Така хората, които са най-работливи, производителни, висококвалифицирани и "на светло", ще се сравняват не с най-мързеливите, нискоквалифицирани и "в сянка", а със средностатистическия работещ. За справка - това е механизмът за определяне на максималния осигурителен доход в Германия - средномесечният осигурителен доход се умножава с определен коефициент.

А колко трябва да е този коефициент за България?

Надявам се, когато се решава този въпрос в някоя съботно-неделна среща между министър-председателя  и синдикатите, да бъдат поканени и работодателите, третата страна в тристранния социален диалог. За справка - пак в Германия, към чийто жизнен стандарт се стремим, този коефициент е 2.1. Ако го приложим и ние, осигурителният максимум в България трябва да е 1809,19 лева (861.52 лв. среден осигурителен доход  х 2.1). А предложеният в бюджет 2019 максимален осигурителен доход е 3000 лв. Честито!

Авторът е изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Заглавията са на редакцията.