15 септември е един от най-хубавите празници. За много родители и деца обаче този ден носи стрес и фрустрация. В класните стаи на тази хубава дата ще влязат много ученици, които срещат трудности в ученето по обективни причини. Много от тях ще бъдат нарочени за мързеливи и глупави, а причините за слабите резултати могат да са съвсем различни. Да “счупиш” такова дете е лесно, а последиците могат да са за цял живот. В същото време не е необходимо толкова голямо усилие учителите да успеят да разпознаят тези деца и да се съобразят с трудностите, които те изпитват. 

Статистиката показва, че по света между 10 и 20% от учениците попадат в групата на деца, които срещат специфични обучителни трудности, макар да са с нормално развит интелект. Тези деца имат проблеми с отделни училищни умения, които са ключови за усвояване на знания по всички предмети - трудности в четенето, в писането, в смятането, като всяка от тези трудности си има научно название - дислексия, дисграфия, дискалкулия. Тези ученици се учат да учат и имат нужда от подкрепа, за да не бъдат трайно демотивирани да полагат усилия, изтъкват Анна Влаева и Мария Горанова от Център за ранно детско развитие “Пътечка”. Центърът работи в тясно сътрудничество с “Асоциация “Дислексия” и Русенския университет за популяризиране на проблемите около специфичните обучителни трудности, като е разработил и скрининг тест за обследване за установяване на такива затруднения. В същото време 

В България  нямаме точна статистика, нямаме и единен утвърден протокол за установяване на тези затруднения. Така огромна част от тези случаи попадат в графата мързеливи ученици и не постигат потенциала, на който са способни. Тези специфични трудности често са придружени от съпътстващи проблеми като дефицит на внимание. Как да познаем тези деца в училище и как може да им се помогне? 

Пет фактора определят формирането на умения за учене 

Уменията за учене се различават от интелигентността и могат да компенсират дефицитите в грамотността или предварителните знания, изтъкват педагогът Анна Влаева и психологът Мария Горанова. Пет са основните области, определящи формирането на добри умения за учене - възприятията, паметта, вниманието, пространствената ориентация и работата с последователности. Всяко колебание в тези умения води до проблеми в ученето. Много от децата с обучителни трудности имат проблеми със слуховото или зрителното възприятие. Учениците с проблеми в слуховата обработка на инфомацията чуват добре от медицинска гледна точка, но не могат интерпретират чутото или обработват информацията по-бавно, като "губят" по този по-дълъг път думи. При проблеми със зрителната обработка на информация отново детето вижда добре, но среща трудности в интерпретиране на видяното - обърква букви, следи трудно текст, ориентира се трудно в графики. При дефицит на внимание децата лесно губят мотивация и интерес, имат трудности със завършването на задачите и със саморегулацията си. Проблемите със следване на последователности могат да доведат до невъзможност за проследяване на текста отляво надясно и отгоре надолу и до трудности при декодирането на думи, защото детето не успява да запомни последователността на буквите в думата.

Разпознаването на тези трудности не е толкова лесно и изисква добра обратна връзка от страна на семейството и наблюдение на децата, изтъкват специалистите. Все пак типът затруднение може да бъде установен и върху него да се работи активно. Какви са знаците и проявленията на тези трудности?  

Детето чете бавно, размества букви, трудно разбира инструкции, не се справя с диктовки и като цяло избягва да чете, въпреки че има творчески умения или се справя добре с физически задачи. На тези деца им е много трудно да осъзнаят връзките между звуци, букви, думи. Това са специфични проявления на дислексията. Установено е, че за четенето отговарят ключови зони в лявото полукълбо на мозъка, които не са толкова активни и са структурирани по различен начин спрямо деца с типично развитие. . 

Често тези проблеми са съпътствани от проблеми с изписването на самите думи - дисграфия. Децата пишат трудно, разменят огледални букви, не успяват да спазват редовете, не могат да съгласуват родове. Ако детето се разстройва сериозно при задачи за писане, вероятно страда от дисграфия, изтъкват специалистите. Децата с дискалкулия пък срещат сериозни проблеми с осъзнаването на математически термини, с логическото мислене, с различаването на операции като събиране и изваждане. Тези деца обикновено имат липса на усет за време, имат проблеми с разпознаване на часовника и осъзнаване на разлики в количествата. Към групата със специфични затруднения попадат и деца с диспраксия - тромави деца с проблеми във финната моторика, които срещат затруднения при изпълняване на физически инструкции, боравят трудно с химикал и т.н.

Училището не е безсилно в тези ситуции и може да подкрепи тези деца с прилагането на различен подход, който отчита специфичните им затруднения. Подобен тип адаптиране на методиките може да е от полза за целия клас, както и за деца с други дефицити в развитието като учениците с аутизъм и най-общо децата със специални образователни потребности. 

За да помогнат на тези деца, учителите на първо място трябва да са се запознали добре с това, което те умеят и какъв точно тип трудности имат, обясняват Анна Влаева и Мария Горанова. В помощ на педагозите има разработени различни инструменти за оценка, но след оценката учителят трябва да положи усилия да промени елементи в методиката си. Тук на помощ идват и проучванията за стиловете на учене. Установено е, че около 65% от учащите учат предимно визуално. Около 30% от учещите имат слухов стил на учене - разчитат на слуховата информация, 5% учат тактилно, през допир и движение. За трайното запомняне пък е установено, че учениците запомнят най-добре това, което казват и правят едновременно. Децата запомнят едва 10% от  прочетеното, 20% от това, което чуват, 30% от това, което виждат, 50% - от това, което виждат и чуват, 70% от това, което казват, и 90% - от това, което казват и правят. Добрият учител следва внимателно да анализира всичко това, като се съобрази и с възрастта на децата. 

При ученици, които учат слухово, и възприемат информацията по-добре по този път, е добре инструкциите да се четат наглас, да се използват аудиоуроци, да се изпитва устно. При ученици, които учат по-добре през визуализации, следва да се използват много подкрепящи визуализации към материала. 

Има подходи, от които биха спечелили всички деца и особено децата, които имат нужда от по-ясна структура, за да могат да я следват, изтъкват специалистите. Добре е в началото на часа на децата да стане ясно какво ще включва той, да има повтаряемост на отделни елементи - почивка, или обща игра, или друга задача, която се повтаря всеки път. За деца, които срещат обучителни трудности, е много важно с тях да бъде съобразено изпитването. При деца с трудности в писането и четенето учителите следва да правят повече устни изпитвания, да не се дават тежки диктовки на деца с дислексия, да не се карат децата да четат на глас и т.н. Несъобразеният тип изпитване е голям стрес за децата и може да доведе до демотивация, защото детето е усвоило даден материал, но не може да го покаже. Важно е да се съобрази и обемът на материала. При прекалено дълги уроци за всички деца, не само за тези с обучителни трудности, е добре материалът да се раздели на части. При деца с проблеми в зрителната обработка на информацията е добре да се ползват по-големи шрифтове, да има по-серизно графично облекчаване на материала. От много сериозна помощ могат да бъдат и съвременните технологии, които позволяват създаване на адаптирани обучителни материали. 

На децата с обучителни трудности и на всички останали деца пожелаваме успешна учебна година. А на учителите - да имат търпение и да виждат и ценят различията, без да ги наказват.