Медия без
политическа реклама

Властовата пирамида на ГЕРБ се клати - не от комплоти, а от лакомия

Протестите изненадаха Бойко Борисов, защото той не може да си представи, че нещо спонтанно може да се случи в овладяната държава

12 Дек. 2018Юлиан Войнов*
Юлиан Войнов

Протестите тази есен сякаш започнаха от нищото. Не е ясно точно откъде дойде техният импулс. Факт е обаче, че те бързо се разраснаха. Отначало хаотични, те постепенно придобиха все по-изчистен политически облик. Стои ли някой зад тях и насочва ли енергията на протестиращите, така и не стана ясно - поради големия брой участващи и техния разнороден характер. Може би никога няма да разберем.

Без съмнение обаче тези протести изненадаха Борисов и властта като цяло? И въпросът е защо. Защо премиерът и „подчинените“ му политолози и социолози се хвърлиха да обясняват на публиката, че бунтът е платен, че не е автентичен, че дори изобщо не се случва и не трябва да му се обръща внимание? 

Начинът, по който Борисов упражнява властта, е същият, по който се управлява мафиотска структура.

 

Водещи са омертата и личната лоялност пред боса

 

Всеки висш държавен или общински служител се избира и посочва от Борисов, като този избор се базира на личната лоялност на избрания. Професионалните качества нямат особено значение. Важни са две неща: наличие на неудобна, злепоставяща информация, която да държи в подчинение избраното лице, и - на тази база, вярност на избрания към големия началник. В тази ситуация контролът не се извършва от независими институции. Той е сведен до това дали човекът е предан или не. От уредения с пост не се очаква да прави чудеса, достатъчно е да изпълнява нарежданията "отгоре".  От тази гледна точка вече са обясними и безобразията по всички етажи на властта. За боса е важно, след като издаде заповед, тя да бъде изпълнена безотказно и в срок. Изпълнението на спуснатите задачи е тест за лоялност. Лоялните към биг боса не се притесняват да черпят с пълни шепи от облагите на властта. Дали това ще бъдат предварително договорени обществени поръчки, дали ще бъдат неизгодни за държавата и общината заменки, дали ще е продажба на безценица на държавни и общински имоти и терени, дали ще е обикновен рекет върху поднадзорни фирми и бизнеси, това е без значение. 

Важно е да си представим властовата пирамида в България. В цялата страна, на отговорни държавни и общински позиции са разположени хора, назначени с благословията на Борисов. ГЕРБ управлява чрез свои кметове 22 областни центъра от общо 28. Управлява 129 общини - близо половината в страната. Има 1727 общински съветници, което е 1/3 от общия брой в страната. Тази машина за взимане на решения и създаване на нормативни актове е подчинена на Борисов, зависима от него и отговорна само пред него, не пред избирателите. Тази властова машина може да приеме всякакво решение под натиск отгоре. Разбира се, тази система на лични обвързаности не е хомогенна и има разностранни интереси, които често пъти създават локални противоречия. Но в края на краищата винаги се правят компромиси, за да може системата да продължи да работи. Важно е да се отбележи, че възникналите компромиси не се решават на базата на правилата и законите, а на базата на личните позиции на замесените и тяхната възможност да влияят. Тъй като условията за оцеляване в тази среда не се базират на законовите норми и на правосъдната система, всеки от замесените знае, че е безсмислено да изнася възникналия конфликт пред обществото и да търси законови механизми за влияние, а решава проблемите си чрез връзки и ходатайства. 

Именно в тази властова система е разположен и българският бизнес. Част от едрия български бизнес има своите корени в комунистическото минало и е свързан с разграбването на държавната собственост. Днес

 

малък брой компании са отговорни за огромна част от българската икономика

 

Тази концентрация на ресурси е възможна само при симбиоза между бизнес и власт. От последните действия на прокуратурата срещу знакови бизнесмени на прехода се видя, че дейността на този едър бизнес пряко зависи от неговите отношения с властта. Тази зависимост е особено тежка в по-малките населени места. Местните бизнес величия могат да се развиват само в колаборация с властта, в противен случай са обречени. 

На фона на всичко това става ясно защо властта в лицето на Борисов и неговата близка кохорта не проумява как е възможно в тази контролирана среда да възникват неконтролирани от властта протести. Лоялните на Борисов държавни и общински длъжностни лица държат в подчинение местните хора чрез услугите, които държавата и общините предоставят. Освен това зависимият от властта бизнес контролира работната ръка в страната и не позволява работещите в неговите предприятия хора да излизат на протести срещу властта. Разбира се, не целият бизнес е контролиран по този начин, но неконтролираната част представлява едва 15% от икономиката. 

След като Борисов има пълен контрол върху изпълнителната и почти пълен върху законодателната власт, след като владее 80% от областните градове и 50% от цялата общинска власт, след като е в симбиоза с големия бизнес в България, директно, чрез влиянието на централната и местната власт, и индиректно, чрез влиянието върху работодателските и синдикалните организации, как тогава е възможна появата на всенародни протести? Как тези хора са успели да се организират, откъде изобщо са се появили в такъв голям мащаб необхванати от повсеместния властови контрол индивиди? Това в очите на Борисов изглежда като външен заговор! Абсолютно невъзможно е за него да разбере причината за това недоволство и всичко изглежда като завера на вражески елементи. Или хората, които той лично е посочил и назначил, не са му вече лоялни, или се е появил втори център на власт, извън неговия контрол, който буни народа и го насъсква срещу управлението!

Това, което се случва, има наистина елементи на заговор. Ясно е, че при тази задушаваща хватка на властта избухването на подобно недоволство не е спонтанно. Ясно е също така обаче, че управлението на държавата като мафиотска структура е неустойчиво.

Оттук нататък

 

има две опции за Борисов и кохортата около него

 

Единият път е да се захванат и правят истински и смислени реформи - като започнат с налагане на законността в страната и назначаване на кадърни и компетентни хора, които да провеждат смислени политики. Другата възможност е да продължат да се оправдават с международното положение, да виждат в критиките и протестите заговори и да виждат зад общественото недоволство целеща се във властта групировка.

Сегашната вълна на протести по различни причини се спихна. Но това е само временно примирие. България е обречена на протести и те ще се повтарят непрекъснато и с растяща сила, докато не настъпят радикални промени - след радикални реформи, които да донесат желаното от обикновените хора върховенство на закона.

 

* Текстът е от личния блог на автора. Заглавията са на редакцията.