От години мнозина търсят начини да вредят по-малко на природата - като се возят на влак вместо на самолет, намаляват месото на трапезата си, използват енергийно ефективни крушки и прочее. За измерване на тези усилия за намаляване на карбоновите емисии бе измислено специално понятие - въглероден отпечатък. Терминът е сравнително нов - появява се за първи път през 1999 г. - в списанието "Вкусна "вегетарианска храна" на ВВС.  

Четвърт век по-късно изследователите отправят критики към фокуса на "зелените" политики и твърдят, че понятието "въглероден отпечатък" от една страна ни помага да разберем влиянието си върху климата, но от друга страна някак прехвърля твърде голяма част от отговорността върху малкия човек. Критиците казват, че е крайно време да политиците и бизнесът да поемат бремето на решенията и мащабните промени. По темата разсъждава Финтан Бърк от Европейски институт за комуникация в науката (ESCI) в статия за EuroNews:

С изтекъл срок на годност?

След първата си поява в кулинарно списание понятието "въглероден отпечатък" (carbon footprint) бързо набира популярност, а през 2007 г. става "дума на годината" в Оксфордския речник. То е лесно за разбиране, тъй като позволява измерване на последвията от действия, вредящи на околната среда. Например говеждото месо има по-висок въглероден отпечатък в сравнение с пилешкото.   
„Всеки наш избор - и като личности, и като организации, допринася за промените в околната среда. Да разпознаем и измерим това въздействие, е първата важна стъпка към повишаване на осведомеността“, казва Ирене Бертолами от изследователския център Eurac в Бозен-Балцано, Италия. 

„Живеем в свят, в който намаляването на въглеродните емисии е по-скъпо и изисква повече усилия, отколкото просто да се придържаме към изкопаемите горива. Това много разочарова хората. Политиците, от които зависят решенията, не си правят правилните заключения", смята Антйе Бьотиус, директор на германския център за полярни изследвания „Институт Алфред Вегенер“. 
Изследователите стават скептични и към различните методи за изчисляване на въглеродния отпечатък. В проучване от 2021 г. се твърди, че той е твърде спорен и несигурен показател, тъй като липсва единна дефиниция.  
Експертите смятат, че е необходимо да се стандартизират методологиите и инструментите, за да могат надеждно да се сравняват "отпечатъците" на различните действия и продукти. В противен случай може да се стигне до объркване и до фалшиво, привидно „зелено“ поведение. 

С дъх на петрол

Вероятно най-голямата черна точка за термина е използването му от големите петролни компании. Според разследващия журналист Марк Кауфман в началото на века петролният гигант BP е наел специална пиар компания, която да популяризира понятието „въглероден отпечатък“, в опит да прехвърли тежестта на декарбонизацията върху потребителите.

През 2004 г. BP пуска един от първите калкулатори за въглероден отпечатък и продължава да популяризира термина и до днес.  
Бьотиус усеща тези ефекти в собствената си работа. „Понякога получавам имейли от хора, които ме виждат по телевизията да говоря за климата, но също така виждат, че съм на кораб, и питат: „Как може да говориш за опазване на климата и да използваш кораб, който се движи с изкопаеми горива?". Мисля, че пиарът на петролната индустрия работи много добре, като отклонява вниманието на хората, вместо да ги обединява в търсенето на инфраструктура и на социално-икономически решения“, казва тя. 

Отклоняване на вниманието? 

Някои изследователи смятат, че калкулаторите за въглероден отпечатък само разсейват хората, фирмите, политиците от това да действат, да взимат необходимите мерки за борба с изменението на климата.
„Въглеродният отпечатък отклонява вниманието. Необходима е цялостна, пълна промяна - и в  мисленето на обществото, и в действията", коментира Том Брадли, директор на консултантската компания за околна среда „Decerna“.  Според него личното усилие на всеки има значение, но е нужно много повече за цялостна промяна на системата.“
Част от тази системна промяна включва промяна на начина, по който измерваме отпечатъка си, казва Матис Вакернагел, президент на мозъчния тръст за устойчивост „Global Footprint Network“.  Той разработва нови начини за измерване на устойчивостта и заедно с екипа си неотдавна получи Нобелова награда за устойчивост. Учените разработват показателя

"Ден на превишаването"  – 

това е денят, в който човечеството изразходва всички природни ресурси, които планетата ни може да произведе наново в рамките на една година. Тази година превишаването, или изчерпването, настъпва на 1 август.  
Учените са разработили и „екологичен отпечатък“, който се определя от това колко бързо консумираме ресурси и генерираме отпадъци в сравнение с това колко бързо природата може да абсорбира тези отпадъци и да генерира нови природни ресурси. Въглеродните емисии са около 60 % от този отпечатък.  
Вакернагел казва, че вместо да се съсредоточаваме единствено върху въглеродните емисии, е по-добре да използваме по-обхватен измерител на отпечатъка, за да покажем как хората влияят върху собствената си ресурсна сигурност. 

Безплодни спорове 

Изследователите подчертават, че е време "да спрем да караме хората да се чувстват виновни за високия си въглероден отпечатък и вместо това да повишим осведомеността за начините за намаляване на замърсяването". 

„Споровете за понятията не помагат. Трябва да спрем да караме хората да се чувстват виновни за високия си въглероден отпечатък и вместо това да повишим осведомеността за начините за намаляване на замърсяването“, казва Вакернагел. И добавя, че целите в областта на климата трябва да се съсредоточат върху осигуряването на достатъчно ресурси, а не само в пестенето им.   
Учените са категорични и за друго- гражданите правят немалко, сега трябва да започнат да изискват от своите правителства повече действия в областта на климата, за да намалят гигантския отпечатък на най-големите замърсители. 
„Хората често се изненадват, когато чуят, че 10% от всички предприятия или хора са отговорни за по-голямата част от въглеродните емисии“, изтъква Бьотиус. 

Бертолами дава за пример близките си: Вкъщи никой не говори за въглеродния отпечатък, но във всекидневието си всички взимат решения, съобразени с околната среда, полагат усилия - за рециклиране, за пестене на енергия, за купуване на местни стоки (по-малко транспорт), избягване на отпадъците, без да го формулират като намаляване на персоналния въглероден или екологичен отпечатък“, казва тя.