Три месеца след като Мигел Диас - Канел пое президентството в Куба от Раул Кастро, той обяви нов състав на правителството заедно с проект за нова конституция и нови регулации за нововъзникващия на острова частен сектор. И макар обявените промени да залагат на приемственост с основната програма за реформи на Раул Кастро, те са жалони по пътя към по-пазарно ориентирана социалистическа система.
Дискусиите и одобряването на проекта за конституция бяха основно събитие в Националното събрание. Ревизираният основен закон ще бъде подложен на обществена дискусия, сетне преразгледан от парламента и подложен в окончателен вариант на референдум догодина. Заявената причина за промяна в конституцията е синхронизирането й с икономическите реформи, обявени през 2011 г. и 2016 г. - те са базата за преход на Куба към пазарен социализъм. Конституцията на Куба от 1976 г., одобрена в зенита на съветския модел на централно планиране, отразява "историческите обстоятелства и социално-икономическите условия, променили се с течение на времето", както обясни преди 2 г. Раул Кастро.
Независимо от това два стълба в конституцията остават непроменени. Първият е, че новият основен закон препотвърждава принадлежността към социалистическата система, в която държавната собственост има превес и която гарантира на кубинците безплатни универсални социални услуги като здравеопазване и образование. Вторият е, че Комунистическата партия запазва водещата си роля на единствен политически представител на кубинската нация. Новата конституция обаче не съдържа като цел "изграждане на комунистическо общество" - това е своеобразно признание, че
този утопичен проект не е осъществим
За икономиката най-важните конституционни промени са узаконяването на частните предприятия и заетост, забрана за експроприиране на частна собственост освен за обществена полза и с компенсация, както и гаранции за преките чуждестранни инвестиции. Макар че частният бизнес е разрешен в Куба от 1992 г. под формата на лицензи са самонаети, частният сектор балансираше върху хлъзгава правна почва. Старата конституция не признаваше изрично частната собственост с изключение на поземлените имоти на дребните земеделци и забраняваше частния бизнес, който наема работна ръка. През годините дребният бизнес в Куба залиня заради променливите политически ветрове, създали огромна несигурност и накарали предприемачите да се откажат или да минат на тъмно. Здравата правна основа за частната собственост в конституцията е значима крачка напред за частния сектор, но новите регулации, обявени седмица преди парламентарната сесия, създават куп проблеми.
През декември ще влязат в сила нови регулации за бизнеса, описани върху повече от 100 страници. Две са основните им цели - да позволят на държавата да прибира по-голяма част от приходите, генерирани от частния бизнес, като в същото време се ограничат незаконните дейности и се гарантира обществената сигурност и да се ограничи растежът на частния бизнес, за да се предотврати натрупването на богатство. Регулациите са продължение на удара от миналата година срещу частниците за укриване на данъци, черен пазар и действия извън лицензите. През август м.г. правителството в Хавана
прекрати издаването на нови разрешителни
в 27 от най-значимите бизнес категории, включително ресторантьорство и настаняване на туристи.
Балансът между разрешаване и контрол върху частния сектор, предприет от кубинските власти, изглежда изключително нестабилен.
Например според новите регулации шофьорите на таксита ще трябва да зареждат гориво от държавни бензиностанции и да пазят касовите бележки, за да докажат, че не ползват незаконно гориво. В миналото половината от доставките на гориво в Куба бяха от черния пазар. За да получат нов лиценз, предприемачите трябва да докажат, че законно са придобили инвестиционен капитал за начало на бизнеса си. Фирмите ще трябва да внасят парите си в сметки в държавни банки, за да се предотврати укриването на данъци.
Някои от тези нови правила осигуряват защита на потребителите и на работещите - например правилата за приготвяне на храна в частните ресторанти и за работа в частните детски занимални. Фирмите ще трябва да сключват трудови договори със служителите си, за да са защитени правата им, а дискриминацията въз основа на раса, пол или сексуална ориентация е изрично забранена.
Но други регулации ограничават възможностите на частния бизнес да се конкурира с държавния сектор. Туристическите таксита трябва да работят чрез държавни туристически агенции, а не да се конкурират свободно. Артисти и музиканти трябва да се регистрират към държавата и
да й плащат 24 на сто комисионна
от спечеленото. Частният бизнес няма да има право да работи за чуждестранни клиенти - това е сериозен удар по кубинските компютърни програмисти, които вече имат свой пазар в чужбина.
Най-тежки от новите правила са тези, които ограничават бизнеса. Съществуващите досега 201 категории на разрешени частни предприятия вече са 123, в които дейностите са по-широко определени, което е добре, но на човек е разрешено да получи лиценз само за една дейност. Макар само 9657 от общо 591 496 частни предприемачи в Куба сега да притежават множество разрешителни, те са сред най-успешните - такива са частните ресторанти, които технически са ограничени до 50 места. Някои от най-прочутите заведения в Куба заобикалят това ограничение с допълнителен лиценз. Но занапред това няма да е възможно. Минималните данъци също ще се увеличат, както и данъчните ставки за фирми, които наемат повече служители - ето това ограничава растежа. Агенциите за недвижими имоти и езиковите школи няма да имат право да наемат служители.
По-строгите регулации няма да спрат ръста на частния сектор в Куба, макар че ще го забавят. Предприемачите са се сблъсквали и с по-тежки условия в миналото и са успели да намерят начини да работят. Освен това държавата се нуждае от нарастващ частен сектор, който да поеме излишъка от работна ръка, освободена от закрити или закриващи се държавни предприятия.
Конституционната реформа, признаваща частната собственост и новите правила за бизнеса, са политически компромис между кубинските лидери, които признават, че жизненият частен сектор е нужен за икономическото развитие и онези, които се тревожат, че той ще усили неравенството и ще заплаши социалистическия характер на системата. Но балансът е доста нестабилен. Ако трябва частният сектор да допринася съществено за развитието на кубинската икономика в модела на пазарен социализъм, предвиждан от правителството, ще е нужна много по-благоприятна среда от съществуващата сега.
