facebook
twitter

Наблюдател

Първо Сирия, после Европа: най-лошото тепърва предстои

Европа и Западът не успяха да приемат поколението на Арабската пролет, защо трябва да се провалим отново?
 EPA/BGNES
Сирийски кюрд вее кюрдското знаме по време на турската офанзива в Североизточна Сирия, насочена срещу кюрдите.

Атаката на Турция срещу Сирийските демократични сили (СДС) принуди международната общественост да се мобилизира срещу действията на Ердоган и да призове да се спре войната срещу кюрдите. Тази турска военна операция е политическа катастрофа не само защото увеличава престъпленията и жертвите в гражданската война на Сирия, но и защото предоставя на подкрепяния от Русия брутален режим на Дамаск възможността да завземе контрол на големи части от Североизточна Сирия, с което на практика се прекратява кюрдското самоуправление. Което е още един подарък за авторитарните управници от изолационистката, егоистична и безразлична към демокрацията Америка на Тръмп.

Макар да бях изцяло против действията на Турция, аз все пак не се трогнах и от страстния призив за мобилизация срещу войната, идващ от интелектуалци, така наречените левичари и пацифисти. Внезапният прилив на интернационализъм ми се стори смущаващ, след като нищо подобно не се бе случило през последните 2-3 години, когато силите на Асад и неговите съюзници Русия и Иран разрушаваха градовете, в които след сирийската революция през 2011 г. бяха създадени свободни общини, бомбардираха болници, училища, пазари и жилищни квартали. Мълчание, пълно мълчание. Освен ехото на отдавнашна антиимпериалистическа догма или съчувствието към мечтата на Роджава за матриархално общество или пък рефлекса да се реагира срещу всичко, което идва от Запада и силите на НАТО (Турция всъщност е все още член на НАТО), аз бях поразен от един такъв въпрос: защо?
 

Защо кюрдите вълнуват сърцата ни, а арабите - не?

 

Със сигурност защото кюрдските жени играят важна роля в съвременното кюрдско общество и политика и са знаменоски на международното движение за права на жените. Вероятно и защото кюрдите не са свързани с исляма (въпреки че повечето от тях са мюсюлмани), със забулени жени или традиционни племенни правила; вероятно защото на арабите, които се борят за самоопределение и черпят сили от мюсюлманското си наследство, се гледа с недоверие или заради историческия страх от маврите.

Европейците от Средновековието и ранния модерен период наричат според обстоятелствата маври араби, северноафрикански амазиги и мюсюлмани. След това терминът се използва в Европа в по-широк, донякъде пренебрежителен смисъл, за мюсюлманите като цяло. И днес, колкото повече приличате на мюсюлманин според нашите тесни парадигми, толкова по-малко съпричастност заслужавате сред нашите съграждани. Питам се: защо никой не е призовал за мащабна мобилизация срещу мръсната война в Йемен - най-голямата хуманитарна криза в света, както я описва УНИЦЕФ? Или срещу системното етническо прочистване от бирманския режим на мюсюлманите рохинги, след масови убийства, сексуално насилие и широко разпространени палежи? Или срещу китайските концентрационни лагери, управлявани от автономното регионално правителство на Синдзян Уйгур с цел интерниране на уйгурските мюсюлмани от 2014 г.?

Сирийците знаят много добре, че завръщането на управлението на Асад в Североизточна Сирия означава пълно потисничество и

 

наказание за общностите, които са му се противопоставили

 

Журналистите и активистите, много от които са се борили срещу ИДИЛ и идеологията им с цената на огромен личен риск, ги грози арест и изчезване в подземията за изтезания на Асад. Групите на гражданското общество, които са получили подкрепа от САЩ и Европа, са особено застрашени, а Западът носи отговорност да гарантира защитата им.

За съжаление САЩ винаги са считали кюрдите за съюзник, чрез който да постигнат собствените си цели. Кюрдите винаги са били предавани от Запада и от Русия, а проблемът според анализатора Салам Кавакиби е в това, че доминиращата кюрдска партия ПДС (Партия на демократичния съюз), единствената със силни въоръжени милиции от шестнадесет кюрдски партии в района, тласка сирийската кюрдска общност към недалновидни съюзи, за да преследва собствените си политически амбиции, като по този начин излага всички кюрди на глобални рискови геополитически игри. И сега ръководеният от кюрдите СДС, който реши да се обърне към Дамаск за защита,

 

ще си плати за това

 

Политиките на дискриминация и сътрудничество, следвани от сирийския режим спрямо кюрдите, ще продължат, както ни учи историята: между 1972 и 1977 г. режимът на Дамаск  прилага политика на колонизация в дадени региони с преобладаващо кюрдско население. Около 25 000 „арабски“ селяни, чиито земи са наводнени от изграждането на язовир "Taбка", са изпратени в Горна Джазира и настанени в „модерни села“, близо до кюрдските села. Нещо подобно на „политиката на италианизация“, провеждана от фашиста Мусолини в предимно немскиговорещия Южен Тирол от 1923 г.

По същия начин режимът на Дамаск разработва политика за кооптиране на определени сегменти от кюрдското общество и за обслужване на външнополитически цели. Кооптирането включва някои кюрдски политически партии, а през 90-те години например ПКК е упълномощена да набира членове и бойци, достигайки между 5000 и 10 000 души и да започне военни операции от Сирия срещу турската армия - всичко това в замяна на въздържането на кюрдските движения в Ирак и Турция от опит да мобилизират сирийските кюрди срещу сирийския режим. Независимо от това по-късните кюрдски въстания са жестоко потушени, като въстанието през 2004 г. в град Камишли или протестите на Арабската пролет през 2011 г. в няколко североизточни сирийски града. Ето защо има вероятност - тъй като режимът на Асад укрепва позициите си чрез завладяване на нови територии и разполагане на войските си в контролираните преди това от СДС градове - той отново да насочи силите си срещу кюрдските региони и със съгласието и подкрепата на регионалните и международните участници

 

да предотврати всяка форма на автономия

 

в регионите с кюрдско население.

Човек трябва да прочете току-що публикуван доклад, за да разбере до каква степен  такъв режим презира основните човешки права на своите граждани, дори след като са се завърнали у дома. „Реалността зад обещанията на Асад за разселените сирийци“ - безпрецедентно усилие за събиране на свидетелства от хора, завърнали се в райони под управлението на Асад (най-вече поради тежките условия на живот в местата за разселване или защото са повярвали на обещанията на режима за безопасно завръщане), и онези, които са останали в контролираните преди това от опозицията райони, след като са били завзети отново от силите на режима в рамките на така наречените споразумения за помирение - разкрива политика на демографски промени, целяща отнемане на домовете и имотите на огромна част от разселените сирийци чрез дискриминационни закони, събаряне и фалшиви “дейности за възстановяване”, както и колективно наказание чрез арести, корупция и изнудване.

Числата говорят най-добре. 62% анкетираните или някой от техните роднини са били произволно задържани от службите за сигурност на режима. Принудителното мобилизиране във войските на Асад нараства лавинообразно, особено в области, интегрирани в рамките на „споразуменията за помирение“, където до 75% от анкетираните или членове на техните семейства са били търсени за военна служба. Мобилизираните бойци почти неизбежно се изпращат на най-опасните фронтови линии. 64% от всички, които са били принудени да напуснат дома си или са напуснали райони, които по-късно са били завзети отново от режима, е трябвало да плащат за несъществуващи услуги за всички периоди, когато тези райони са били извън неговия контрол или когато завърналите се са били извън областта. 2/3 от анкетираните заявяват, че живеят в постоянен страх от арест или тормоз от службите за сигурност и различни милиции. На повечето завърнали се системно се отказва право на собственост като явна проява на възмездие, особено в райони, където режимът е завладял контрола със сила, тъй като служителите на режима знаят, че една от ключовите причини, поради които са се върнали, е официално да документират имуществото си, за да гарантират, че не се е загубило.

Е, едва ли трябва да се очаква нещо различно в области, управлявани преди това от кюрдски сили на СДС, след като тяхното самоуправление изчезне.

11

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Остров Декамерон

29.03.2020

Митко Новков

1285 1
Бюджетът на МВР ще получи допълнително над 400 млн. лв.
Има дефекти в "спешните" мерки на кабинета за бизнеса

28.03.2020

МИЛА КИСЬОВА

1644

Коментари

Devil in Exile

Платена публикация ...

Slava
снимка на Slava

Джанлука Солера е платил на български вестник да публикува статията му??? Феновете на Асад явно знаят как се плаща, щом са толкова категорични.

LPetrov

***

Sine_metu

Не знам дали е платена и кой е Солера, но от политкоректност не се разбира нищо

Бронщайн
снимка на Бронщайн

Казва, че освен кюрдите го отнасят и араби. Освен туй Асад е лош. А кюрдите ще си патят, щото преговарят с него.

Va

Значи щом не ги управляват "нашите правилни" хора всичко приключва. Претенциите са да има територия без централна власт, управлявана само от местни съвети и племенни вождове??? Да се разруши светска държава, за да се даде властта на нашите хора по места, за да можем да взимаме без проблем каквото ни е нужно?!?
По-жалко е само хленченето на американския сенат, че не им дават изключителни икономически привилегии по целия свят, ама ги доближава.

 

Бронщайн
снимка на Бронщайн

Доколкото си спомням кюрдите искат да участват в изработването на конституцията на Сирия.

Verbis verbis

Хм, те са неправилни кюрди.

марк

 

 

 

                                Джанлука Солера е платил на български вестник да публикува статията му???

 

 

                                    Не знам кой на кого е платил , но че има плащане е ясно.

н16
снимка на н16

Атаката на Турция срещу Сирийските демократични сили (СДС) принуди международната общественост да се мобилизира срещу действията на Ердоган

А "Ислямския халифат" кой го финансираше, въоръжаваше и му помагаше? "Международната общественост"?) Или те са били - съюзници с кюрдите?

 

Какво е щяло да стане с кюрдите, ако Русия не се беше включила там?

Бронщайн
снимка на Бронщайн

Всъщност кюрдите осигуриха ефективен контрол и прочистиха районите си от ислямисти. Не само ИД, но и други производни на ал Кайда, след като Асад заряза района да брани Багдад. Не само това-започнаха невероятен социален експеримент за модернизация. Не бих го нарекъл матриархат, доколкото изборните постове бяха дублирани от съуправители мъж и жена(затуй и женските отряди едва ли биха се вълнували от #МеТоо), но и веведоха кооперативи, напомнящи кибуците, в промишленост и земеделие. Справяха се повече от успешно.

Влез или се регистрирай за да коментираш

×