facebook
twitter

Наблюдател

Противопоставянето Изток-Запад не е от вчера

Не започва със Сталин и Хитлер, с Рейгън и Горбачов, с Тръмп и Путин и нито пък с тях ще свърши
2288

Миналата седмица стана дума за Путин и за изказването му по адрес на либерализма в навечерието на срещата на Г-20 в Осака. Тогава разгледахме либерализма през вродената у човека свобода и през това как той се е превърнал от идеология на свободата в идеология против свободата. Неизбежно се опитахме да дефинираме и що е свобода. И увлечени в тези интелектуални упражнения, не разгледахме проблема от една друга важна негова страна, не го разгледахме в контекста на опозицията Изток–Запад.

Какво е Изток и какво е Запад? Някой ще каже: „Младост“ и „Люлин“. Това също, но и нещо повече, което невинаги ни е ясно какво е.

Животът на последните няколко поколения е бил и продължава да бъде белязан от противопоставянето между Изтока и Запада. За да го докажем, не е нужно да се връщаме по-назад от края на XIX век, националноосвободителните движения и всичко останало. В крайна сметка тогава (не без известни душевни терзания) избираме Запада, за да дойде след стотина години Червената армия и да каже, че не приема избора ни. Последваха години на източен комунизъм, през които протягахме ръце към Запада като към мираж. После миражът се оказа ежедневие и мнозина започнаха да протягат ръце обратно към Изтока. Междувременно целият европейски свят попадна в състояние на ценностен дефицит и ние започнахме да се чудим къде да застанем, за да намерим себе си. Ето защо е важно да знаем историята на Изтока и Запада.

Да речем, че тя започва веднага след Константин Велики, когато възникват ересите. Тогава Изтокът е еретически, а Западът – православен. После, за има-няма 7 века, става обратното и Църквата се разделя.

С печалното разделяне на Църквата на две се разделя и вселената (ойкумената), обособява се това, което днес наричаме Изток и Запад, като след скандали, сложна дипломация и по Божията воля България остава в православната част. През XV век се прави едно последно усилие Изтокът и Западът да се обединят с ясното съзнание, че първо трябва да се обединят църквите, изглаждайки своите догматични, канонични и богослужебни различия.

Усилието за обединение наричаме Фераро-Флорентийска уния – един от историческите моменти, в които Изтокът и Западът са очертани много отчетливо. Във Флоренция на практика се обсъжда капитулацията на Изтока пред Запада чрез подчиняване на източната църква на западната. Обсъждат се въпросите за чистилището, за момента, в който се претворява евхаристията, за това какво е Filioque – добавка или разяснение, и може ли Св. Дух да има две причини за битието си. Безапелационно се поставя въпросът за фактическото върховенство на папата като викарий на Христос. Всъщност политическият сблъсък е между папоцезаризма (папата признава и помазва кралете) и цезаропапизма (императорът назначава и отзовава патриарсите). Сблъсъкът е и за субординацията в църквата, също и за това да се определи ред по достойнство на катедрите в пентархията, например: 1. Рим, 2. Константинопол, 3. Александрия, 4. Антиохия и 5. Йерусалим.

Конкретният повод за преговорите обаче, поводът, който кара предпоследния император Йоан VIII Палеолог изобщо да се вдигне до Италия, е много по-прозаичен – турците са пред портите на Константинопол и както се оказва впоследствие, градът ще падне 14 години по-късно въпреки обещания от папа Евгений IV и донейде проведен през 1443-1444 кръстоносен поход, оставил в нашето народно съзнание спомена за Владислав Варненчик.

Че има Изток извън истанбулските хареми и сараи, Западът се сеща отново няколко века по-късно. Междувременно католицизмът дотолкова е напреднал в своето политизиране и централизация, че е успял да роди протестантството. Протестантството играе водеща роля за възникването и осъзнаването на буржоазията, която сравнително бързо ще изгради модерния свят. Хармоничното средновековно общество, съставено от четири съсловия, колкото са и боите в картите за игра – аристокрация (пики), духовенство (купи), търговци (кари) и селяни (спатии) – се раздира и две от съсловията (карите и спатиите) се опълчват на другите две (пиките и купите). Случват се великите революции и сред тях най-великата – Френската. Под просветеното водачество на масонството държавите се секуларизират, появяват се новите вълнуващи думи „нация“ и „гражданин“. Политическите мислители се разделят на консерватори (пики и купи) и либерали (кари и спатии). Очаквано консерваторите са монархисти и клерикалисти, а пък либералите – републиканци и секуларисти. Като всяко ново (модерно) нещо, карите и спатиите се къпят в младежки ентусиазъм, мъчат се да убедят себе си, че светът вече не е същият (и то си е така) и че най-сетне са хванали господа за шлифера, ако може с рационални методи да се докаже, че господ има шлифер или че изобщо съществува, в което вече не сме длъжни да вярваме и това е прекрасно!

Киселите консерватори в лицето на савойския дипломат Жозеф дьо Местр се виждат принудени да потърсят някъде опора за своите възгледи и да се противопоставят на буржоазно-либералната еуфория, която залива Европа. И откриват тази идеологическа опора в руското самодържавие. Думата „самодържавие“ е буквален превод на византийската „автокрация“. Идеолозите на руската монархия открито я проповядват, виждайки в своята империя „Трети Рим“, който носи на знамето си герба на Палеолозите.

Смешното е, че по времето, когато европейският консерватизъм се обръща към руското самодържавие, Русия благодарение на усилията на Петър I и най-вече на Екатерина II е вече доста поевропейчена, погерманчена, попротестантчена, ако щете, страна; „прогресивните“ идеи са нахлули и са завладели всичко – от изящните изкуства и модата, през науката и литературата, та чак до държавното устройство. Затова на нашия дипломат Местр му се налага заедно с големия руски историк Карамзин да положи онези основи, на които по-късно ще израснат славянофилството на Хомяков и характерното руско месианство.

Ето как по абсолютно изкуствен път западното политическо инженерство превъзнася Изтока,

пресичайки отчаяните му усилия да се превърне в Запад. Всичко, което днес Изтокът противопоставя на Запада, е дошло от Запада. От Запад нахлуват либерализмът, анархизмът, марксизмът, атеизмът. Пускат корени в неповторимата руска душа и довеждат до Октомврийската революция, до идеологията, която ще превърне половината Запад в Източен блок.

Някъде ми се мерна заглавие, че единствената личност, от която Путин се възхищавал, бил Петър I. Смешно. Петър I е именно онзи, който страстно копнее да превърне Русия от Изток в Запад и отваря широко портите на Третия Рим за онзи либерализъм, за който Путин онзи ден каза, че е отживелица. Къде е Дугин да го посъветва да не западнее, а да се възхищава от Иван Грозни – потомък на Асеневци през баба си Зоя (София) Комнина Палеологина Асенина?! Толкова за Путин, либерализма, Изтока и Запада.

За нас въпросът е по-различен – смешен за циниците, драматичен за фаталистите: какво сме ние – Изток или Запад? И с този въпрос (който ми зададе веднъж Бойко Василев в „Панорама“ и ме хвана неподготвен) започва огромен разговор, който може би някой ден някой някъде ще проведе като хората. Дотогава обаче е достатъчно да си даваме сметка какво са Изтокът и Западът, каква е тяхната история и най-вече, че тази история не е от вчера, не започва със Сталин и Хитлер, с Рейгън и Горбачов, с Тръмп и Путин и нито пък с тях ще свърши. И когато някой трол от телевизията или социалните мрежи започне да ни обяснява що е Изток и що е Запад, ние да извикаме пред очите си антиохийската агора, където свободните граждани се препират колко природи има Христос, Богородица ли е Дева Мария и еретик ли е императорът; да извикаме сенките на Карл Велики и Крум Страшни (които управляват едновременно и умират в една и съща година), да си спомним разколите, схизмите, униите, османците и всичко останало, пък да си сипем едно хубаво питие и да изобразим на лицето си кротка усмивка. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен с обединените усилия на Изтока и Запада или поне на разумните сили в тях.

 

 

 

53

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Тръмп от Острова

20.07.2019

Петьо Цеков

3862
Данъчният рай се разлиства
Президентът на Египет прави нова столица в пустинята

Коментари

Страници

Предводител на ...

Дотогава обаче е достатъчно да си даваме сметка какво са Изтокът и Западът, каква е тяхната история 

То убаво, Иване, но както е видно, ти не си даваш ... 

Sine_metu

Нали? Толкова е далече от истината, че не ми се и коментира...

Krivcho

Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен с обединените усилия на Изтока и Запада или поне на разумните сили в тях.

 

В разбиранията на автора явно "Картаген" е  все още столица на Вандалското царство и се е противопоставя както на Източния Константинопол така и на Западния Рим.За това се иска неговото разрушаване предполагам.А Путин с неговия поход срещу либерализма е новия лидер на възкръстналото Вандалско Царство.

enlil

Ех, Пънчо, Пънчо! Какви си ги надробил пак печени-недоварени!

Преди споменатата от тебе Октомврийска революция да се случи, върховната държавна власт се упражнява от т. нар. "Временно" правителство, начело с адв. Керенски. Цар вече няма защото е абдикирал. И Парламент няма, защото, преди да абдикира, царят го е разпуснал. Върховен главнокомандващ също няма. Из армейските части шетат разни комисари. Червени отряди кръстосват столицата. Но въпреки това Охранката е разпусната и е обявена всеобща амнистия. Всичко това е направено само и само Русия да остане във война с Германия, Австро-Унгария и Турция. В деня в който УСА обявява война на Германия,  Троцки и Ленин се връщат на родна земя. Брест-Литовския мир е тяхно дело изцяло в услуга на Запада, който осребрява победата си над Централните сили. Всичко което бившият съюзник Русия трябва да изплаща на Германия, автоматично преминава в ръцете на Франция, Британия и УСА.... 

Sine_metu

Сула, както винаги, не вижда главното. Губи му се гората зад шумките на люлина, младостите и етцетера.

Западът, говорим за Западна Европа след Свети Константин Велики, е покрайнина на Евразия без особено значение, с изключение на четирите века между откриването на Америка и израстването на империалистическия тигър там. Дори в апогея на тези четири века Наполеон нарича Запада „къртичина“; така се цитира, Сула, а не да гепваш метафората ми за земното притегляне без да споменеш, че е от форума.

 

Изтокът обаче, грамадният прекрасен Изток, Ex Oriente Lux, е съвсем друго нещо. Наблизо е Първият Изток, наричам го така за разграничаване от географския Близък и за подчертаване на първенството му. Включва Източната Римска империя, България и огромните пространства източно от Средния Дунав и Висла. Западът получава от този Първи, близък му Изток философията, науките, изкуството, религията и културата; дава му държавното строителство, в преносния смисъл на управление и прекия като изграждане на пътища и градове.

Отвъд Първия е Вторият Изток - различен и враждебен.

 

Традиционната западна политика е да подкопава близкия му и миролюбив Първи Изток, за да получава ante portas враждебния и агресивен Втори.

Малоумна, ако питате мен, политика, която досега три пъти вече е свеждала Запада до няколко държави в отбрана на живот и смърт.

 

Kalorifer

Запад и Изток са съвременни политически и в известен смисъл цивилизационни понятия, без непременно да има каквато и да е географска връзка.

бонго-бонго

Западът, говорим за Западна Европа след Свети Константин Велики, е покрайнина на Евразия без особено значение, с изключение на четирите века между откриването на Америка и израстването на империалистическия тигър там. Дори в апогея на тези четири века Наполеон нарича Запада „къртичина“; така се цитира, Сула, а не да гепваш метафората ми за земното притегляне без да споменеш, че е от форума.

Не виждам защо на глупостите Сульови трябва да се отговаря с други глупости. Летящите фрази - при това зле преведени и извън контекст, надали могат бъдат вземани сериозно. С понятия като "Евразия", "Изток" , "Запад" трябва да се борави внимателно и в контекста на епохата.

Наполеон нарича ЕВРОПА "къртичина" (което е различно от "къртича дупка") хвали "Ориента", като люлка на световни империи и революции. "Ориент" за него е територията между Египет и Китай, вкл. Индия. Наскоро некой се подиграваше за думите му в Гиза "Войници , 40 века ни гледат", но това е фраза, изречена с неимоверен респект към Египетската цивилизация , за чието изучаване Наполеон бил прибавил група изследователи към войниците си. Когато говори за този тоя Ориент, Наполеон не включва в него Русия. За него Русия е европейска страна, макар и като самостоятелна култура. Тя е нещо различно от "Запада", но не е "Ориент", т.е. "Изток" и в никакъв случай опозиция на Европа. Ако човек чете внимателно и употребения от Сула Жозеф дьо Местр, ще види същото и там: "Запад" (олицетворен основно от революционна Франция), при това декадентски, пропит с гнили идеи и наука, която "накрая ще погълне света в своя пламък", и отделената със стена от него Русия, но няма опозиция Европа-Русия. 

В началото Руската кампания е "Втора полска кампания" (да не говорим, че за разлика от по-ранните му планове за покоряване на "Ориента", Наполеон никога не си е поставял за цел покоряването на Русия). То няма и как да бъде другояче - руските дворяни, членовете на императорското семейство, т.е. руснаците, които Наполеон познава, са образовани хора, които говорят прекрасен френски (международния език на епохата), добър немски и дори английски. Те са запознати с европейските новости (в българското значение), а и обществени идеи в оригинал.

И още нещо, което е особено важно: французи, англичани и германци в онази епоха не виждат в Русия накаква "Византия след Византия" и в никакъв случай не я разглеждат през призмата , през която тогава те гледат на самата Византия - декадентко продължение на Рим, срутило се под тежестта на собствените си грехове и интриги.

 

Прочее, съветвам ви да прочетете наскоро издадената на български "Руската култура" на Д. Лихачов (издателство "Изток-Запад", луксозно издание , но  има я и на руски в нета). В нея той има безпощадни разсъждения за "евразийството", че и за разделението "Изток-Запад" в руската културна история , като счита, че по-удачно е тя да бъде разглеждана в оста "Север - Юг".

Погребител

Нда. Обърнали са се нещата.

Сега Западът е ляв, или либерален, а Русия на Путин - дясна и консервативна.

Свобдата и демокрацията не са изключителна собственост на либерализма.

Те остават.Либерализма си отива.

Време е за събиране на камъните.

Sine_metu

Съб., 13/07/2019 - 15:43 (нов)

бонго-бонго

 

Бонговщини. На твоите и сулови позовавания веднага мога да отвърна с цитати на всепризнати други западни авторитети, които с повече думи казват същото, което и аз. Няма да го направя. Не познавам по- тъп начин на мислене и в частност на дискусия от замеряне с цитати.

 

Казвам няколко прости неща. Изразил съм ги ясно. Не ме „опровергавай“ с локуми. Смешни при това. Колко „контекста“ знаеш на понятието Евразия? Колко разлики има между „къртичина“ и „къртича дупка“?

Прекрасно знам, че Наполеон нарича така цяла Европа, не само Западна. Позволявам си да мисля, че под Европа не е разбирал и Руската, и Османската империи. Нещо против?

Sine_metu

Съб., 13/07/2019 - 13:22 (нов)

Kalorifer

Запад и Изток са съвременни политически и в известен смисъл цивилизационни понятия, без непременно да има каквато и да е географска връзка.

 

Съвременни политически да, но географска връзка има. Посоката е географско понятие. Посоката на агресиите.

А те, милите, през последните близо пет века са все в една посока - от запад на изток, нищо че Сула опитва да внуши обратното

Предводител на ...

Западът, говорим за Западна Европа след Свети Константин Велики, е покрайнина на Евразия

Sine Metu,

"Европа" (понятие всеупотребимо и безкрайно трудно за определение) - такава, каквато я мислим днес - започва историята си не преди VIII век. Мъчителното й раждане и съграждане е свързано с отдалечаването на центровете на властта в (части от) западните предели на континента (sic!) (в съвременното му разбиране) от Средиземно море.

Няма "Европа" в мишлението на човека дотогава. Скандинавецът е чужд за италиеца за разлика от египтянина. Mare Nostrum е центърът на познатата културна вселена, която обитава бреговете му.

Но и подир това се изисква внимание и предпазливост при обобщенията.

В продължение на няколкостотин години Al Lixbuna е "Изток".

В продължение на няколкостотин години Рус е "Запад" - структурно и икономически. Това не се повлиява дори от тънкия елитарен воал на византийска "източност", която уж се спуска върху нея след 988 г.

До средата на VIII в. Солун и Сердика са "Запад" в църковно, но "Изток" политически, ако боравим с тези en gros понятия.

Средновековна Сърбия Изток или Запад е? Внимателно с категоричния отговор ...

Унгария? Отново внимание!

Северът "Запад" ли е? Средновековна Дания си общува повече с Багдад, отколкото с Франкия.

Християнски Ирак "Изток" или "Запад" е? Грузия? Армения? Колко на изток стига "Изтокът"?

Константинопол и Багдад еднакво "източни" ли са?

Аахен и Венеция еднакво "западни" ли са?

 

Предводител на ...
Този северняк западняк ли е или източняк?
Н16
снимка на Н16

В началото Руската кампания е "Втора полска кампания" (да не говорим, че за разлика от по-ранните му планове за покоряване на "Ориента", Наполеон никога не си е поставял за цел покоряването на Русия). То няма и как да бъде другояче - руските дворяни, членовете на императорското семейство, т.е. руснаците, които Наполеон познава, са образовани хора, които говорят прекрасен френски (международния език на епохата), добър немски и дори английски. Те са запознати с европейските новости (в българското значение), а и обществени идеи в оригинал.

Обаче, руските дворяни ("помещик/-и ") ли са спряли Наполеон и неговата общо европейска армия (1812) - или обикновените хора?

 

Kойто не е тръгнал към столицата Петроград (където е бил царя с дворяните), а към Москва. Минавайки през Полша ей- така, без да се оглеждат, и без да водят каквито и да е било - военни действия. 

 

Та, за чии интереси е тръгнал той към Москва? 

 

После ще последва и Кримската война (1853—1856), в която пак цяла Европа и днешна Турция, воюват против Русия. След тях, пак за Москва - ще тръгне и Хитлер. 

Н16
снимка на Н16

Някъде ми се мерна заглавие, че единствената личност, от която Путин се възхищавал, бил Петър I. Смешно. Петър I е именно онзи, който страстно копнее да превърне Русия от Изток в Запад и отваря широко портите на Третия Рим за онзи либерализъм, за който Путин онзи ден каза, че е отживелица. 


Hякъде имало някакво заглавие, според което Путин се бил възхищавал от Петър I. Не от Иван Грозни, не от Сталин - а от Петър I. Но какво е все пак, това заглавие? Да го видим, да прочетем целия текст. 

 

И още по-интересно, че Путин се бил срещнал тия дни с Папата, с който са имали 1 час разговор.

 

Pолята на Петър I-ви в руската история е за някои положителна, за други - не чак толкова. Има съмнения, че той е бил "сменен" с "оригиналния", след което срещу него се разбунтува личната му "гвардия" - поради същото съмнение. След което и изпраща жена си - в манастир. Защото и тя явно би могла да го "разпознае".

 

Но после той не изиграва тая роля, която му е била "отредена" - да унищожи Русия. Както и, през 1700 година, точно той въвежда нов календар - "европейския". Cлед което 7208 година в Русия става 1700 г.

 

Между едната и другата дата са 5508 години. Но защо няма никъде, никаква информация - за тях?

 

..всея Великия и Малыя и Белыя России, волохи, молдавы, сербы, долматы, болгары, и самые его великого государя подданные черкасы и все греки

https://xn--e1adcaacuhnujm.xn--p1ai/kak-petr-i-kal... 

Предводител на ...

Pолята на Петър I-ви в руската история е за някои положителна, за други - не чак толкова. Има съмнения, че той е бил "сменен" с "оригиналния", след което срещу него се разбунтува личната му "гвардия"

Мислех, че тъпотата за отказ на французите да се отправят към Петербург ще е ненадмината, но бях опроверган в рамките на само няколко минути.

бонго-бонго

Прекрасно знам, че Наполеон нарича така цяла Европа, не само Западна. Позволявам си да мисля, че под Европа не е разбирал и Руската, и Османската империи. Нещо против?

Имам, защото "Европа" за Наполеон в различен контекст е нещо различно. Не съм те замервал с цитати, има достатъчно описания на "европейска Турция" от епохата на Просвещението, но все пак на Наполеон принадлежат и думите  "Европа, с изключение на Турция, не е нищо освен една провинция на света". Това заявява той през 1802, след като е казал, че британци, испанци, французи, италианци и немци са толкова близки народности, че войните между тях са по същество "гражданска война". Само две години по-късно той , обаче мисли, че националните разлики между тях са твърде дълбоки, за да позволят на едно общо европейско съзнание да се наложи. Рекапитулацията от Св. Елена е още по-мрачна.

Просвещенското разбиране за Русия, което Наполеон следва е, че Русия е европейска държава. Мисията на Александър Чернишев (шпионин в двора на Наполеон_ е толкова успешна, защото Чернишев не е възприеман като ориенталска екзотика, а като европеец парекселанс. Така ще бъдат приемани и руските офицери в Париж 1814, руските дворяни през целия 19 в., а накрая и руската белоемигрантска емиграция. Никой, нито за миг не се усъмнява дали тези хора са европейци. Но част от емиграцията сама ще тегли линия на разграничение с "евразийската теория" , разработвана , че и преподавана в София, Белград, Прага и т.н.

Самата Русия в Наказа от 1767 , прилагайки точно просвещенския подход нееднозначно декларира: 

6. Россия есть Европейская держава.

7. Доказательство сему следующее. Перемены, которые в России предпринял Петр Великий, тем удобнее успех получили, что нравы, бывшие в то время, совсем не сходствовали со климатом и принесены были к нам смешением разных народов и завоеваниями чуждых областей. Петр Первый, вводя нравы и обычаи европейские в европейском народе, нашел тогда такие удобности, каких он и сам не ожидал.

Това е и подходът на европейските просвещенци, които посещават Петербург, кореспондират с Екатерина II и бързат да и пратят своите съчинения. За тях несъмнено, Русия е част от Европа, а и защо да не е - не само постановката в Наказа им дава подобно мнение, но и самият факт, че Русия участва активно в европейската политика , включва се в европейски коалиции, макар и плахо - руснаци участват в европейския интелектуален цивот.  В разгара на Наполеоновите войни, част от шляхтата на "европейска Полша" не вижда нищо нередно руският цар да е и полски крал.

Подобен е подходът Сулев, когато говори за "поевропейчената Русия", но докато той джурка в текста си Жозеф дьо Местр (когото неоснователно издига като баща на славянофиството), той всъщност следва линията на Бърк - за Европа като "Commonwealth", следваща  на принципите на християнството, старо-германските/готските обичаи и римската законова традиция. Но Френската революция, пише Бърк, разбъркала всичко това .

Отзвук от това разбиране - за Русия като европейска страна, виждаме и в редица руски (не съветски ) писатели и историци, вкл. и в цитирания Лихачов , който смята, че "СкандоВизантия" е по-добро описание на Русия от "Евразия".

Н16
снимка на Н16

Мислех, че тъпотата..

Има достатъчно дискусии в интернет, из руски исторически форуми. С доказателства и т.н. Спомням си, че единия Петър бил много по-малък от другия (разлика в ръста с +20 см), както и разни други - детайли. 

 

Който потърси - ще намери.)

 

Но и историята затова е история - за да се опитаме да я разберем. Какво точно е било, защо и как. И какви са причините, които са довели до едно или до друго - развитие.


Просвещенското разбиране за Русия, което Наполеон следва е, че Русия е европейска държава


На мен пък ми се струва, че и Наполеон, и Хитлер - са били в Русия и в името на "английските" интереси. 

 

Казуса
снимка на Казуса

Глупости.

Сула пак се рее по вятъра на свободните си съчинения.

Предводител на ...

"СкандоВизантия" е по-добро описание на Русия от "Евразия"

СкандоВизантия също е проблематично заради неизбежната нужда от обобщаване и опростяване, но "евразийска Русия" безспорно е пълна идиотщина във всеки един контекст и във всяка една епоха.

То по тази логика евразийска държава е и Великобритания, Испания е евроамериканска, Франция - (основно) евроафриканска.

Понятието "Евразия" в днешния - пейоративен за едни и обект на обожание от други - смисъл е толкова модерно, че няма накъде повече и е абсолютна тъпота да се проектира върху миналото.

До преди по-малко от век "Евразия" означава едно нещо - европейските колонии в Азия, резултат от постепенно формиралия се колониален световен ред. Евразиец е примерно Джералд Даръл.

Предводител на ...

единия Петър бил много по-малък от другия 

И с по-зли очи. И бил по-слаб на белот. Зная го от изпитан източник. 

Н16
снимка на Н16

Миналата седмица стана дума за Путин и за изказването му по адрес на либерализма в навечерието на срещата на Г-20 в Осака. Тогава разгледахме либерализма през вродената у човека свобода и през това как той се е превърнал от идеология на свободата в идеология против свободата. Неизбежно се опитахме да дефинираме и що е свобода. 

Тука обаче, трябва да се погледне и точно думите на Путин относно "либерализъма". И не за "свобода" става дума, а за нещо съвсем друго. За хомосексуализъма, и тая идея като основна държавна. Неговото рекламиренe при децата, като нещо естествено.

 

Когато повечето хора, не са хомосексуални и не я приемат тая идея - като своя собствена. Както и, няма бъдеще за такава държава, която я прокарва като основа на държавната идеология и политика. Поради съвсем естествени, биологични - причини.

Предводител на ...

Събота вечер, приятна прохлада, а някои пак само за педераси си мислят ...

Верно се бъгнА тоя свет ...

бонго-бонго

За хомосексуализъма, и тая идея като основна държавна.

 

Абе стига плоска пропаганда. Каква е тая "основна държавна идея за хомосексуализъма" - откъде ви хрумват подобни глупости? Това, че в Люксембург има хомосексуалист премиер, значи ли, че местните са обратни или пък, че одобряват хомосексуална "държавна политика и идеология"? 

Изобщо не разбирам тая фиксация върху обратните.

Предводител на ...

Впрочем роденото в София (sic!) интелектуално течение "евразийство" в течение на десетилетия бе окачествявано в СССР като "подривно реакционерско дело", а Евразия не бе нищо друго, освен "свръхконтинент" в чисто географски аспект. Нейде през 70-те евразийството започна да набира популярност, за да се стигне до днешните истерични дискусии по темата. В този смисъл "СССР=Евразия", прераснало в "Русия=Евразия" си е продукт на - нота бене! - Студената война.

Иване, има ли как по-простичко да ти се обясни?

 

Иначе па що да му търсим корените на противопоставянето едва при Константин? Густав Косина нявга писа за "четиринадесетте неолитни похода на германството". Мога да ти посоча отправки, що петъци ще отмахнеш ...

Simplified Solu...
снимка на Simplified Solutions 2

Благодаря на бонго-бонго и Предводителя за четивото. 🚬

Sine_metu

Съб., 13/07/2019 - 18:49 (нов)

Предводител на ...

Западът, говорим за Западна Европа след Свети Константин Велики, е покрайнина на Евразия

Sine Metu,

"Европа" (понятие всеупотребимо и безкрайно трудно за определение) - такава, каквато я мислим днес - започва историята си не преди VIII век.

 

Чета уточненията с удоволствие и благодарност. Но едно е уточнение или различно мнение, а съвсем друго - „отхвърляне“ на теза, понеже некоя подробност или нечие виждане не били така, а инак. Не можем да се съгласим докрай за неща, на които сме свидетели, та за миналото...

бонго-бонго

СкандоВизантия също е проблематично заради неизбежната нужда от обобщаване и опростяване, но "евразийска Русия" безспорно е пълна идиотщина във всеки един контекст и във всяка една епоха.

То по тази логика евразийска държава е и Великобритания, Испания е евроамериканска, Франция - (основно) евроафриканска.

Понятието "Евразия" в днешния - пейоративен за едни и обект на обожание от други - смисъл е толкова модерно, че няма накъде повече и е абсолютна тъпота да се проектира върху миналото.

До преди по-малко от век "Евразия" означава едно нещо - европейските колонии в Азия, резултат от постепенно формиралия се колониален световен ред. Евразиец е примерно Джералд Даръл.

Така е. Аз не успях да предам точно думите на Лихачов:

Между тем азиатское начало в русской культуре лишь мерещится. Мы находимся между Европой и Азией только географически, я бы даже сказал — «картографически». Если смотреть на Россию с Запада, то мы, конечно, находимся на Востоке или, по крайней мере, между Востоком и Западом Но ведь французы видели и в Германии Восток, а немцы в свою очередь усмат­ривали Восток в Польше. В своей культуре Россия имела чрезвычайно мало собственно восточно­го. Восточного влияния нет в нашей живописи. В русской литературе присут­ствует несколько заимствованных восточных сюжетов, но эти восточные сюжеты, как это ни странно, пришли к нам из Европы — с Запада или Юга. Характерно, что даже у «всечеловека» Пушкина мотивы из Гафиза или Кора­на почерпнуты из западных источников. Россия не знала и типичных для Сер­бии и Болгарии (имевшихся даже в Польше и Венгрии) «потурченцев», то есть представителей коренного этноса, принявших ислам. Для России, да и для Европы (Испании, Сербии, Италии, Венгрии), го­раздо большее значение имело противостояние Юга и Севера, чем Востока и Запада. С юга, из Византии и Болгарии, пришла на Русь духовная европейская культура, а с севера другая языческая дрркинно-княжеская военная культу­ра — Скандинавии. Русь естественнее было бы назвать Скандовизантией, нежели Евразией.

Мисля, че нюансът е ясен.

 

 

Н16
снимка на Н16

Абе стига плоска пропаганда. Каква е тая "основна държавна идея за хомосексуализъма" - откъде ви хрумват подобни глупости? Това, че в Люксембург има хомосексуалист премиер, значи ли, че местните са обратни или пък, че одобряват хомосексуална "държавна политика и идеология"? Изобщо не разбирам тая фиксация върху обратните.

Ми трябва да видим, смисъла на путиновите думи в интервюто. Сега намерих следното:
https://inosmi.ru/politic/20190704/245412209.html

В русле этих идей Путин заявил в интервью «Файнэншл таймс», что «либеральная идея себя изжила..Мы не можем не отметить тот факт, что одновременно с кризисом современного капитализма существует кризис демократической системы..

Либерализм устарел, время его прошло, диктатура либерализма рухнула. 

https://narod-novosti.com/diskussionnyj-klub/?p=po...

 

Но защо все пак, това да е "фиксация върху обратните"? Съвсем не става дума, за Люксембург. Не е ли "държавна политика" в Германия, Франция и т.н. - да се боядисват детските играчки в цветовете на дъгата, да има точно такива уроци в училищата? 

 

И каква е тогава, "неолибералната" идея - която точно и рекламира гей- парадите, но не и традиционното семейство между мъжа и жената. Както и идеята на "Конвенцията".

бонго-бонго

Чета уточненията с удоволствие и благодарност. Но едно е уточнение или различно мнение, а съвсем друго - „отхвърляне“ на теза, понеже некоя подробност или нечие виждане не били така, а инак.

Ах, извинявай, че провокирах твоя гибелен гняв с изречението:

С понятия като "Евразия", "Изток" , "Запад" трябва да се борави внимателно и в контекста на епохата.

 

Написаното от мен е фундаментално различно от уточненията:

 https://www.segabg.com/comment/334710#comment-334710

и

https://www.segabg.com/comment/334752#comment-334752

Предводител на ...

Бих искал да отбележа и още нещо.

Глупотевините за изконното противостоене на Изтока (разбирай днешния (не само географски) "Изток") и Запада (разбирай днешния (не само географски) "Запад") от "време оно" могат да бъдат четени и в трудове, излезли изпод перата на божем действителни (западни) ерудити. Една от устойчивите концепции бе тази за пасивния вкл. в икономическо отношение деспотичен и закостенял още от ранното средновековие Изток (парекселанс "бензиноколонка", рийш ли) и за свободния, енергичен и икономически активен, адаптивен, гъвкав и затова проспериращ (едва ли не свободнопазарномеханизмов) Запад. Особено в последните две десетилетия този устойчив постулат бе разтърсен благодарение на фундаментална книга на (неслучайно) "външен наблюдател" - американеца Майкъл Маккормик, автор на Origins of the European Economy: Communications and Commerce AD 300 - 900. Силно препоръчвам, защото този труд бе наистина game changer подобно на Mahomet et Charlemagne на белгиеца Анри Пирен през 30-те най-вече благодарение на мащабните дискусии, отприщени от тях.

В този смисъл тези глупотевини не са (собствено) Сулови, той нали ни е всичколог, чете туй-онуй с цел петъчно образУване на масите, но няма (как да постигне) нужната дълбочина и да обхване проблемите на подобни мисловни конструкции респ. да види всичко онова, що им противостои със страшна сила.

Впрочем да не забравяме, че "Европа" обитава (поне до Ренесанса, а нейде и до по-късно) - интелектуално, но и институционално ... Рим. Няма как да се роди "Европа", докато е жив Рим.* Прочее тъй като стана дума за Наполеон, той нарича Карл Велики свой "августейши предшественик", а себе си вижда (в частен разговор) като "римски император. Аз произхождам от най-добрия род на Цезарите, на основателите. Ти познаваш историята толкова добре, не си ли поразен от сходството на моето управление с това на Диоклециан ...".

Макар непрестанно да се люшка на разни страни и ту реставрира Рим като Рим, ту Рима на Карл, ту модерна Франция като Франкия на Карл, ясно е, че "модерна Европа" се ражда тъкмо в резултат на, но най-вече след Наполеоновите войни.

_____________________________________

*Паралелно на това големите играчи на "новото време" градят - кой както може и в противоборство помежду си - планетарни империи, та "Европа" и "Западът" са им последна грижа.

Страници

Влез или се регистрирай за да коментираш

×