facebook
twitter

Наблюдател

Повече пари от ЕС означава по-голяма дупка в националния бюджет

През новия програмен период ( 2021-2027 г.) парите по отделни програми скачат сериозно, както и съфинансирането
915

България ще получи повече средства по оперативните програми през новия програмен период 2021-2027 на фона на общо орязване за ЕС от 10%. За 7 години в страната ни следва да влязат 10 млрд. евро за кохезионна политика. С националното съфинансиране по данни на вицепремиера Томислав Дончев рамката по фондовете става рекордна - 14,4 млрд. евро - с близо 10 млрд. лева повече спрямо сегашния период. Тази добра новина всъщност е лоша - най-много пари за кохезионна политика получават най-бедните региони в най-бедните европейски страни. Страната ни "печели" по-високо финансиране с лоши показатели по ключови критерии - БВП на глава от населението спрямо средноевропейското, дял на безработните, в това число и младежка безработица, дял на хората с ниско образование. Повечето средства обаче така или иначе са факт, поне като предложение. По някои програми европейското финансиране се увеличава драстично, при други на практика замръзва. Какво предвижда към момента предложената от ЕК бюджетна рамка и какви се очаква да бъдат основните проблеми при усвояването на средствата?

 

Повече пари за социални и регионални политики,

по-малко средства за транспортна и екоинфраструктура

 

373 млрд. евро по текущи цени е предложеният бюджет за кохезионна политика на целия ЕС в следващия програмен период - с 10% по-малко от настоящото финансиране. Драстично е орязването на средства за Кохезионния фонд, по който у нас се финансират  две оперативни програми - "Транспорт" и "Околна среда". Парите за Кохезионния фонд на европейско ниво намаляват до 46,7 млрд. евро, или с 45% по-малко спрямо периода 2014-2020 г., като Брюксел обяснява това намаление с липсата на необходимост от толкова големи инвестиции в транспортната и екологичната инфраструктура в страните членки, присъединили се към съюза през 2004 и 2007 г. Орязването на средствата по Кохезионния фонд се компенсира с увеличение на парите за бедните региони по Европейския социален фонд и Европейския фонд за регионално развитие, за които е предвидено да отидат 326,3 млрд. евро от бюджета за кохезионна политика.

И през новия програмен период водещ критерий при разпределянето на средствата между различните страни членки остава просперитетът им на фона на средното в ЕС. Нов момент при разпределянето на средствата по социалния и регионалния фонд са въведените допълнителни премии за лошо представяне по отделни ключови показатели. И в настоящия период се предлагаше добавка за висока безработица, сега добавките са повече на брой. Допълнително финансиране се полага при обща безработица над средното за слабо развитите региони, младежка безработица над средното, хора с ниско образователно ниво над средното, има и две изцяло нови добавки - за високи нива на  парниковите газове и за миграция на граждани от страни извън ЕС.

При тази рамка страната ни получава 108% финансиране по трите фонда - Кохезионен, Социален и Регионален, спрямо 2014-2020 г. Увеличението от 8% всъщност е ограничение -  Европейската комисия е взела принципно решение нито една страна да не получи повече от 8% ръст в парите или повече от 24% намаление. Така страните с най-голям ръст са България, Румъния и Гърция, които получават максимално позволеното увеличение от 8%. 5 държави се ползват от другата предпазна мярка - за не повече от 24% намаление на парите - Унгария, Литва, Естония, Малта и Чехия биха загубили още повече финансиране, ако не съществуваше това ограничение.

 

Каква е картината по отделни фондове и програми след прилагането на тази бюджетна рамка?

 

Вицепремиерът Томислав Дончев вече обяви, че страната ни не планира резки промени в броя и обхвата на програмите. Според кабинета създаването на нови програми и нови управляващи органи отнема много време и към момента не е  целесъобразно. Програмите, които не печелят нищо от новото разпределение на фондовете, са Оперативна програма "Транспорт" и Оперативна програма "Околна среда". Според индикативно разпределение на средствата, одобрено от кабинета през април, бюджетът на двете програми на практика замръзва - налице е пренебрежим ръст на средствата спрямо предходния програмен период. Това е резултат от сериозното свиване на средствата по Кохезионния фонд, като намалението в общия размер на средствата по двете програми - "Транспорт" и "Околна среда", е избегнато благодарение на увеличеното им финансиране и през втори фонд - този за регионално развитие.

Програмата с най-голямо увеличение на бюджета за новия програмен период е "Развитие на човешките ресурси", която ще разполага с над 1,3 млрд. лв. повече. Близо милиард лева повече ще има и по Оперативна програма "Икономика и конкурентоспособност", над 900 млн. лв. е ръстът при Оперативна програма "Наука и образование". От екипа на Томислав Дончев уточниха, че подобни сравнения по програми към момента не са достатъчно коректни, защото тепърва ще се спори по многогодишната финансова рамка на ЕК и парите и по фондове, и по държави могат да се разместят. Дори с тази уговорка динамиката при отделни фондове е забележителна. 

Всъщност нарастването на средствата е още по-сериозно, защото за новия програмен период Еврокомисията предвижда двойно увеличение на процента на съфинансиране. Досега съфинансирането при слаборазвитите региони бе 15%, сега става 30%. Така срещу финансовия ресурс от ЕС в размер на 10 млрд. евро трябва да стои 3 млрд. евро национално съфинансиране. Това ще натовари националния бюджет, призна в началото на годината при представянето на новите моменти около програмния период вицепремиерът Томислав Дончев. "Вече споменах, че искането за увеличаване размера на съфинансирането от 15 на 30% бе много силно, твърдо искане, особено от страна на нетните донори с политическия аргумента „ако всички тези политики са ви важни, бъдете така добри да ги съфинансирате повече от бюджетите си“. Както можете да се досетите, по отношение на всички предложения, които предполагат по-голям товар към бюджета, България е изразявала негативно становище. Безспорен факт е, че в рамките на следващите години разходите на бюджета по повод финансирането на всичко, което се случва - и по линия на Програмата за развитие на селските райони, и от оперативните програми, ще предполага по-голям товар върху бюджета", коментира Дончев.

За един регион - Югозападния, процентът на съфинансиране ще бъде още по-голям. Това е единственият регион у нас, при който са настъпили промяна в категоризацията и преместване от групата на слабо развитите региони в групата на транзитните региони. За тези райони процентът на съфинансиране следва да е 45.

Това със сигурност ще се отрази на големите проекти в София

Проблемът наскоро бе коментиран на заседание на комитета за наблюдение на Оперативна програма "Транспорт", като шефът на столичното метро Стоян Братоев предупреди, че София няма да може да си позволи такъв висок дял на съфинансиране. В тази връзка от екипа на вицепремиера Томислав Дончев уточниха, че за съфинансирането са възможни различни варианти - поемане изцяло на национално ниво или залагане на по-малък дял, който трябва да се осигури с частно финансиране. Какъв точно модел да се приложи, ще се решава на ниво съответна програма, процедура, тип бенефициент. 

На бюджета ще натежи и силно намаленото предварително финансиране - сумите, които се пускат в аванс, като тук процентът се намалява от 2,5 на 0,5%. Затягат се и правилата за усвояване на заложения бюджетен ресурс от ЕК по години. За настоящия програмен период важи правилото предвиденият ресурс да се усвои до 3 години, като в противен случай се губи, за новия програмен период срокът отново се скъсява на 2 години, каквато практика вече е имало. По-голямото предизвикателство обаче ще е очакваното цялостното препрограмиране на дейностите в средата на периода - през 2025 г.

За пръв път средствата ще се програмират само за първите 5 години. Парите за последните 2 години ще се препрограмират на базата на анализ на напредъка и отчитане доколко са постигнати целите по отделните програми. Ще се отчетат и настъпилите социално-икономически промени, както и отправените специфични препоръки от ЕК към държавите членки. Аргументите за това препрограмиране е по-доброто обвързване на парите с постиганите резултати, като подобен преглед за изпълнение на целите има и при настоящия програмен период. Последствията от неизпълнение при него обаче са далеч по-скромни - възможно прехвърляне на заложения резерв от 6% от приоритети със слабо изпълнение към приоритети с добро изпълнение. За новия програмен период резерв от 6% няма да се залага, но за сметка на това ще има цялостно преразглеждане на програмите. Според кабинета това няма да е толкова трудно при по-малки схеми, но ще представлява значителен проблем при големи инвестиционни проекти, които изискват дълга подготовка.

С цел подобряване на контрола върху качеството на изпълнение ЕК вече ще следи през целия програмен период за спазване на така наречените благоприятстващи условия - общи изисквания към всички програми и специфични тематични изисквания към отделните фондове, свързани с изпълнението на съответните стратегически документи в секторите. Общите изисквания са в областта на контрола върху обществените поръчки и ефективното прилагане на правилата за държавна помощ, както и за спазването на Хартата на основните права в ЕС и Конвенцията на ООН за правата на хората с уврежданията. Подобни условия имаше и в настоящия програмен период, но те бяха предварителни преди стартиране на финансирането, а сега изпълнението ще подлежи на постоянен контрол. Предвижда се да се засили и ролята на комитетите за наблюдение, включително и чрез повишаване на публичността. За тази цел всички документи, предавани на комитетите за наблюдение, следва да са публично достъпи. Публичност се изисква и за анализите, свързани със спазването на правилата за честна конкуренция при възлагането на обществените поръчки.

НЕСИГУРНОСТ

Не е ясно дали предложената рамка за финансиране на новия програмен период няма да претърпи промени. Работата по рамката и съответните регламенти върви трудно както заради несигурностите около Брекзит, така и заради трудната игра на баланс на интереси в комисията и Европейския парламент. Европейският парламент вече излезе с резолюция, в която предлага завишаване на предложения от ЕК общ бюджет за периода 2021-2027 от 1,1% на 1,3 % от Брутния национален доход (в абсолютни числа увеличение от 1297 млрд. евро на 1494 млрд. евро). Конкретно в областта на кохезионната политика ЕП настоява за увеличаване на бюджета с 47 млрд. евро - 30 млрд. евро за регионално развитие и кохезионния фонд и 17 млрд. евро за социалния фонд. Извън кохезионната политика спорове текат и за предложеното орязване на средствата за общата селскостопанска политика, както и за финансирането на мерките, свързани с климатичните промени. Сериозни критики предизвиква и нарасналият процент на националното съфинансиране, особено за транзитните региони, както и сериозният административен натиск, който ще се получи заради предложеното препрограмиране през 2025 година, въвеждането на правилото n+2 и по-ниското предварително финансиране. Очаква се разговорите по многогодишната финансова рамка на съюза да бъдат подновени през октомври тази година.

Все още няма коментари

Още

Болничните остават без промяна догодина

22.10.2019

ЙОАНА ПЕТРОВА

127
Германия поиска да дава по-малко пари в бюджета на ЕС

18.10.2019

653
Тази година няма шанс за по-високи заплати на медсестрите

14.10.2019

ИВО ГРИГОРОВ

308 2

Влез или се регистрирай за да коментираш

×