facebook
twitter

Наблюдател

PISA 2018: Катастрофата в училище се задълбочава

Българските ученици изостават с близо 2 години от връстниците си по природни науки
1267
 Илияна Кирилова
Просветният министър Красимир Вълчев прогнозира, че и на следващата PISA през 2021 г. резултатите на тийнейджърите ни няма да са по-различни от сегашните. По думите му за обръщане на тенденцията е нужно повече време.

Българските деветокласници се оказват все по-неподготвени за живота с уменията, които получават от родното училище. 47% от тях нямат елементарни четивни умения, т.е. не могат да осмислят прочетеното, 44% са под критичния минимум знания и умения по математика, а 47% са с драстични пропуски в подготовката по природни науки, в които отбелязваме и най-сериозен спад в резултатите. Едва 2% от учениците ни се справят много добре и отлично с разбирането и интерпретирането на по-сложни и дълги текстове.

Това е горчивият извод за България в последното издание на едно от най-авторитетните и представителни международни изследвания на грамотността - PISA 2018, проведено в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в 79 държави. След нас в представянето по четене няма други държави от ЕС, т.е. отново сме на дъното в съюза. По-лошата новина е, че отлепяне от дъното не се очертава и на PISA 2021 г., тъй като, за да се видят плодовете на започналата реформа, по прогнози на просветното министерство са нужни поне 2-3 цикъла, или между 6 и 9 години.

PISA мери доколко в края на задължителното образование, което в повечето страни приключва на 15 г., учениците са формирали знания и умения, важни за пълноценното им участие в социалния и икономически живот. У нас изследването се провежда за шести път (включени сме от самото начало от 2000 г. и пропускаме 2003 г.), като акцентът през 2018 г. е върху уменията на 15-годишните младежи по четивна грамотност - т.е. да

 

разбират, използват, оценяват и осмислят

 

текстове "за постигане на цели, задълбочаване на познанията, развиване на потенциала на личността и ефективно участие в обществото". Изследването се проведе между 10 април и 18 май м.г. сред 6900 ученици от 197 училища у нас. Те решаваха компютърно базиран тест по математика, четене и природни науки, разпределен на 2 сесии от по 60 минути. Отделно от това младежите са отговаряли и на въпросници за семейната среда, мотивацията за учене, броя книги вкъщи, образованието на родителите им и други фактори, влияещи на успеха им.

В основния фокус на изследването - четивната грамотност, младежите ни са постигнали средно 420 точки при средно за държавите от ОИСР 487 т. Това е понижение с 12 точки отпреди 3 г., което се отчита от министерството като статистически незначима разлика. 47% от децата са на най-ниското ниво по скалата за оценяване на PISA. Това означава, че всеки втори ученик в девети клас няма минимална четивна грамотност - може само да потвърди буквалното значение на кратки, прости изречения, да намира ясно посочена информация в несложен текст, да разпознава основната тема на текста, да прави връзка между няколко явно посочени части от текста и собствените си предварителни познания.

Младежите, които са на второ равнище по четене, т.е. могат да идентифицират основната идея в текст с умерена дължина, да тълкуват смисъл в част от текста и да сравняват информация по предварително зададени критерии, са най-многобройни - 24.9% (23.8% за ОИСР). Тези от трето ниво, можещи да откриват представена информация в текста, да представят буквалното значение на единични или множество текстове при липса на изрично съдържание, да генерират основни заключения и т.н., са 17.3% при средно за ОИСР - 26.1%, а тези от 4-то ниво, т.е. умеещи да откриват неявна информация, да тълкуват нюансиран език в откъс, да откриват информация в непознат текст и т.н., са едва 8.4% при средно за останалите държави - 18.8%.

Едва 2.4% от 15-годишните ни ученици са на най-високите нива (пето и шесто) , т.е. могат да разбират дълги и абстрактни текстове, да сравняват, различават и интегрират информация, представяща много перспективи, да правят изводи, да различават факт от мнение, да формулират хипотези и т.н. Средно в ОИСР този дял е 8.6%.

По математика българските младежи са

 

постигнали 5 т. по-малко

 

от предното издание на PISA - 436 т. при средно за ОИСР 489 т. Тук най-добрите от пето и шесто равнище са 4.2% при средно за ОИРС 10.9%. Най-сериозният срив, който вече не може да се отчете като статистическа грешка, е при природните науки - тук резултатите ни спадат от 446 на 424 точки (средно за ОИСР 489 т.), т.е. с цели 22 точки.

При това изследване се приема, че разлика от 40 точки се равнява на една година учене, т.е. българските деветокласници изостават по природни науки с над година и половина от връстниците си. Преди 3 г. изоставането беше с около една година. В тази област само 1.5% от учениците ни са постигнали пето и шесто ниво, при средно за ОИСР 6.8%. Сред възможните обяснения от МОН посочиха липсата на външно оценяване по природни науки, което демотивира децата да учат по тези предмети, както и все още невъведеният реално компетентностен подход в обучението. Нов изпит по природни науки обаче в 7-и клас не се предвижда, като от МОН са разсъждавали единствено върху възможността за въвеждане на нов интегриран изпит по всички предмети след 10-и клас.

Просветният министър Красимир Вълчев коментира, че резултатите не са изненада за екипа му, тъй като те се виждат и през националните външни оценявания и матурите, които се оказват надежден ориентир за университетите. Те обаче според него са

 

разочароващи на фона на усилията,

 

които полага системата в последните години. "Нужно е повече време и по-дълго и ефективно да правим това, което вече сме започнали. Закъсняхме 5-10 г. с промените", заяви той. Причините за слабото представяне според него са комплексни - трудното мотивиране на днешните деца, които четат все по-малко, методите на преподаване на учителите, които все още не са се променили, по-краткото с 14% време за учене на родните ученици спрямо другите държави, увеличеният брой деца от семейства, за които образованието не е ценност, и др.

"Системата ни е настроена да дава знания. Ние не се отказваме от знанията, но те трябва да се надграждат и трансформират в умения", коментира министърът, посочвайки като основна задача ефективното въвеждане на компетентностния подход в образованието и префокусирането му от даване на академични знания към изграждане на умения. В тази връзка Вълчев даде за пример премахването на тематичното разпределение на учителите с цел повече свобода, указанията към РУО-тата да оказват подкрепа, а не да акцентират върху документа и т.н. Обяснение на резултатите според него може да се търси и в структурата на извадката - през 2018 г. в изследването са участвали 8% повече ученици от професионалните гимназии, които традиционно се справят по-зле. Само оттук според него би могло да се види откъде идва разлика от 15-20 точки.

Необясним към момента е и фактът, че София отбелязва срив в резултатите си по четене - 452 точки при 487 точки през 2015 г., както и по математика и природни науки. За сметка на това големите градове като Пловдив, Бургас, Варна, Стара Загора и Русе увеличават резултатите си - от 447 на 465 т. по четене. Имаме влошаване на резултатите на учениците с най-добри постижения и повишаване на тези с по-ниски резултати, коментира Вълчев, който обаче призна, че не иска да прибързва със заключенията, защото разликите може да са в рамките на статистическата грешка.

"Това, че резултатите ни са малко по-лоши, не е фатално. Проблемът е, че нямаме подобрение", заключи министърът. По думите му анализите на PISA показват, че за да се видят реални резултати, са нужни поне 2-3 цикъла на изследването, т.е. след 6-9 години. И на следващaта PISA не очаквам добри резултати", прогнозира той. "Това е инерцията на старата система", отговори той на въпрос на "Сега" дали това е дъното и вече предстои промяна в посока нагоре. За да се ускори процесът на префокусиране, още през 2020 г. МОН ще промени формата на изпита след 7-и клас, който в доста по-голяма степен вече трябва да мери умения, а не знания.

 

СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКА СРЕДА

България продължава да е сред страните, в които влиянието на социално-икономическата среда върху резултатите на учениците е по-силно от средното за ОИСР. Най-добри резултати постигат младежите от профилираните гимназии за сметка на професионалните и непрофилираните. Огромно е влиянието и на семейната среда върху предоставянето на учениците ни - тези, чийто майчин език е различен от българския, са постигнали по четене 357 точки, което е със 74 по-малко от постижението на тези, които говорят български у дома (431 точки), т.е. те изостават с цели 2 г. Същото е положението и по математика и природни науки. Децата на родители с висше образование у нас са получили средно 447 точки по четене, докато тези, с майки и бащи, имащи само основно образование, имат едва 356 точки.

 

КЪДЕ СМЕ НИЕ

Както и в предишните етапи на PISA в най-добре се представят азиатските държави. Страните с най-висок среден резултат, по-висок от средния за ОИСР (който е 500 т.), са Китай (555 точки), Сингапур (549 т.), Макао, Китай (525 т.), Хонконг, Китай (524 т.) и Естония (523 точки), която изпреварва дори Финландия. На дъното са Филипините с 340 точки. България със своите 420 точки по четене се нарежда в диапазона доста надолу в класацията - между 46-о и 53-то място (по информация на МОН), близо до държави като Румъния, Черна гора, Уругвай, Кипър, Малайзия, Мексико.

Ключови думи:

PISA 2018, Красимир Вълчев
11

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Всеки четвърти ученик у нас не чете книги
Омбудсманът иска от МОН отпадане на таксите за предучилищните групи

19.12.2019

379
Екипи издирват и 5-годишните, които не ходят на градина

Коментари

МарСтайкова

Моля, не лъжете хората и не се доверявайте на всичко, което казва министърът! Тематичните резпределения не са премахнати и няма и да бъдат скоро - единственото ново нещо е, че можеш да предаваш темите непоследователно, без да известяваш писмено директора за това, но няма как да избягаш от това, което министерството ти е задало да преподаваш, просто е вкарано през задния вход... Колкото до твърдението, че трябвало да се изчака още пет-шест години, за да се видят резултатите от реформата - не е необходимо, още отсега можем да кажем, че е нефелна - достатъчно е човек да види един учебник.

Хумангоид

С други думи - министърът разправя, че вече сме почнали да се оправяме. Само че това щяло да се забележи след цикъл-два, след 6 - 8 - 10 години. Когато никой няма да помни, какви ги е редил като министър, нито пък някой ще се сеща кой е бил министър по времето, когато в тази класация сме били далеч пред Филипините...

america1332002

Едва 2% от учениците ни се справят много добре и отлично с разбирането и интерпретирането на по-сложни и дълги текстове.

И едва 2% от населението пълнят зала българия. ами то винаги е било така. интелекталният елит винаги е малоброен. и той дърпа обществото напред и нагоре. бихме могли да добавим че от тези 2 процента 1.8 ще емигрирата като  пораснат. не заради икономически причини както се опитват да внушат 98%.

 

F1

Планът " Карнеги" в действие.

Църните имат коефициент на интелигентност около 80, белите европейци 100.  Европа трябва да бъде наводнена с тъмнокожи субекти , да се кръстосат с белите и да се получи  тъпа "кафява" раса. Това е целенасочен геноцид срещу белите .

Затъпяването на населението е целенасочена политика на европейския съюз и на оон.

Каубой
снимка на Каубой

Катастрофата ясна. Контрол върху качеството няма, то не е обвързано със заплащането. Нещо повече, заплатите растат стремглаво. Какво, моля обяснете ми ще мотивира учителите за резултати, след като заплатите им се увеличават право пропорционално на провалите им?

вила

Чрез бедност и негарамотност един народ се превръща в стадо,а то се води лесно,дори и от магаре...Нещо неясно?...Държавата има два стълба-територия и население-и двата се ерозират чрез държавната политика.Изчезването на  държавата България в скоро време е неизбежно.

бастун

Тия тестове и класации разбира се имат значение, но и не бива да се вземат като нещо единствено меродавно. Проблемите в БГ образованието далеч надхвърлят подготовката по "природни науки" или математика или "БЕЛ". Нещо повече - проблеми винаги са съществували, дори по толкова възхваляваното време на "соца".

Беден Бохем
снимка на Беден Бохем

С какво образование сте, Холмс?

Елементарно, Уотсън.                                                        Началната педагогика е Базата, която определя Надстройката 

МарСтайкова, за разпределенията - къде ги искат, ако трябва, да проверим. 

Утринен зов

Процентът на циганските ученици се вдига всяка година. А сред самите цигани раждаемостта е по-висока сред най-необразованита и бедните. Оттам е основната причина на лекия спад. 

При българите и интегрираните цигани по-скоро не се наблюдават промени.

Cixi 2

Не само училището е виновно за катастрофата. Ами вижте нашия министър-председател. По цял ден обикаля масмедиите и "мЕка" там: "правимЕ,  ходимЕ, пишемЕ, строимЕ,"  и т.н.  Няма ли кой да му  обясни простото правило,  че само глаголите от 3то спрежение (т.е. завършващи на -ам или -ям в 1во лице ед. число) имат "мекаща форма" в 1во лице мн. число, за да се различават единственото от множественото число. Напр. обикалям - обикаляме, рисувам-рисуваме. 

 

А хората, които го слушат и не са сигурни в знанията си, почнаха да му подражават, защото си мислят, че така трябва да се говори.  Включително половината депутати и пишман интелигенти.  Гнусотия!

Влез или се регистрирай за да коментираш

×