facebook
twitter

Наблюдател

Обикновеният българин е спестил най-много в пенсионните фондове

Няма нито финансова, нито правна, нито управленска логика таванът на пенсиите още да стои
 МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА

Основната ценност на всички пенсионни системи е финансовата стабилност на държавата. В България често се чува, че един ден възрастните хора ще останат без пенсии. Българският пенсионен модел обаче е направен така, че дори и на теория няма как да няма пари за пенсии и тази тревога е напълно неоснователна. От 2000 г. насам при недостиг на осигуровки за изплащането на пенсиите и обезщетенията дефицитът във фонд „Пенсии“ задължително се покрива от републиканския бюджет. Така имаме нормативно гарантирана финансова стабилност от два източника -  осигуровките и държавния бюджет.

Очакванията на хората от пенсионната система са за адекватен размер на пенсиите за осигурителен стаж и възраст. Всеки, на когото му предстои излизане в пенсия, мечтае да получи колкото е възможно по-висока пенсия срещу колкото се може по-малък осигурителен стаж. Съвременните пенсионни модели обаче предвиждат поетапно увеличаване на пенсионната възраст и осигурителния стаж, както и на размера на самите осигуровки. Няма как да заобиколим тези три фактора. Рано или късно пак ще се върнем на темата "размер на осигуровките". Със сегашния размер осигуряваме около 60% от средствата, необходими за изплащане на пенсиите. Ясно е, че за да имаме бързо и осезаемо увеличение на размера на пенсиите, този размер на осигуровките е недостатъчен. Само при положение че имаме друга политика по доходите, можем да минем без значително увеличаване на процента на осигуровките. Ако доходите на хората нарастват по-бързо, процентът на осигуровките може да не се увеличава сериозно, тъй като сумата, която ще постъпва, ще даде по-голям размер на приходите. За съжаление,

 

винаги е по-лесно административно да увеличиш осигуровките,

 

отколкото да осигуриш по-високи заплати.

При всички положения обаче дискусията за преодоляване на разликата между старите и новите пенсии е наложителна. Този феномен идва от нарастването на доходите. Преди десет години хората са се пенсионирали на базата на среден осигурителен доход около 500 лева, а в момента средният осигурителен доход е 980 лв. Според годината на пенсиониране разликата в размера на пенсиите за осигурителен стаж и възраст е много сериозна, а с това остава усещането за несправедливост към хората, които са се пенсионирали по-рано. Това е едно от големите предизвикателства в момента пред осигурителната система. Въпросът е не дали трябва да има такова осъвременяване на пенсиите, а кога да бъде направено. Колкото по-рано го направим, толкова по-бързо ще се преодолее това усещане.

Подобно е и усещането за несправедливост и на тези около 26 хил. души, чийто размер на пенсията е ограничен от съществуващия таван под претекст, че ще са смущаващо високи спрямо ниските пенсии на преобладаващата част от българските пенсионери. С други думи казано, опираме до народопсихологията: „Не сакам аз да съм добре, сакам Вуте да е зле.“ Така заради 2.150 млн. пенсионери, които стискат зъби с пенсии под тавана, орязахме пенсиите на други 26 хил. души, за да го няма усещането за социална несправедливост. 

 

Таванът обаче не е добър инструмент от гледна точка на младите,

 

които днес плащат осигуровки. Той демотивира хората, защото в случая променя правилата. Преди три години обещахме, че от началото на 2019 г. таван няма да има, но въпреки това не го премахнахме, само леко го повдигнахме. Убеден съм, че рано или късно обществото ни отново ще се върне към дискусията на този проблем. Той не е финансов, не е правен, няма никаква логика за оставането на ограничителния праг - нито управленска, нито каквато и да било. Става дума за много малка група хора.

Следващото голямо предизвикателство пред осигурителната система ще бъде сработването й в пълен модел. След няколко години капиталовите фондове масово ще започнат да плащат пенсиите от втория стълб. Малко хора знаят, че и сега всички капиталови пенсионни фондове плащат годишно близо 1 млрд. лева като пенсии в различни случаи - ранно пенсиониране, инвалидност, смърт... Масовото плащане ще започне около 2025 г. През последните няколко години бяхме свидетели на няколко опита за дестабилизация на капиталовите фондове, обществото беше дори насъсквано срещу тях. Казвахме на хората: Това са лошите фондове, добрият е НОИ. Грешката беше капитална. В момента в капиталовите фондове има над 14 млрд. лв. Това са най-големите спестявания на обикновения българин. Без капиталовите пенсионни фондове хората нямаше да спестят тези пари. От тези 14 млрд. лева близо половината са инвестирани в българската икономика, т.е. капиталовите пенсионни фондове са създали работни места. За съжаление, не става въпрос за всичките 14 млрд. лева, защото българската финансова система не предлага толкова инвестиционни инструменти.  Една част от тези пари са инвестирани в различни инструменти от Европейския съюз.

В момента най-голямото предизвикателство стои по-скоро пред държавата и икономиката, защото те трябва да създадат достатъчно интересни инструменти, в които българските пенсионни фондове да могат да инвестират много по-голяма част от натрупаните средства. От това ще спечелим всички. Обществото ни

 

тепърва трябва да види пълния ефект от пенсионния модел

 

Все още виждаме само единия стълб, солидарния фонд, резултатите от пенсията, която хората получават от НОИ. Тогава, когато голяма част от обществото ще получава и втората пенсия от капиталовите фондове, покупателната способност и качеството на живот на тези българи ще са доста по-добри. Защото моделът на работа на капиталовите фондове е различен от този на първия стълб, при който предизборно можеш да обещаваш чудеса, без да мислиш после как ще ги изпълняваш. При капиталовите фондове пенсията зависи единствено от размера на направените вноски и от управлението на тези пари. Когато осигуровките ти са малки, няма как да очакваш голяма пенсия. Тук обаче има един момент, който хората трябва да знаят. Има много случаи, в които работодателите не са внасяли осигуровки в капиталовите фондове. Имало е случаи, в които хората дълго време са били безработни. Затова апелирам работещите по-активно да проверяват състоянието на натрупаните им средства в пенсионните фондове. За да знаят и как се управляват тези пари и, разбира се, ако смятат, че друг фонд би го правил по-добре, да преминат към него. Само така ще защитят собствените си пари и права.

Все още няма коментари

Още

Децата ни са дебели. Спортното министерство явно е доволно

23.01.2020

ДЕЛЯН КЮЧУКОВ

754 1
Торбичката като белег на класова принадлежност

23.01.2020

АДЕЛИНА МАРИНИ

5000 2
5 неудобни въпроса за цените на лекарствата

23.01.2020

3286

Влез или се регистрирай за да коментираш

bool(false)