С обещания за светло бъдеще здравното безвремие продължава

Времето на безвремието в здравеопазването приключи, тежко се зарече здравният министър Кирил Ананиев, когато парламентът прие закона за бюджета на здравната каса за 2019 г. Именно той ще бележи развитието - или липсата на такова, в сектора през тази година. С преходните и заключителни разпоредби на бюджета бяха променени цели други 16 закона. Според Ананиев така се подготвя почвата за истинската реформа, която да започне от 2020 г. Според опозицията - в разрез с конституцията за пореден път ще правят фундаментални промени през преходни и заключителни разпоредби на закон и поправките бяха пратени от БСП на Конституционния съд.

И така 2019 г. следва да е преходна година, в която да се въведат "ясни правила и принципи на системата", които "ще подготвят плавен преход към преструктуриране на здравноосигурителния модел". "Какъвто и модел да изберем, настоящите институции трябва да работят ефективно и ефикасно", обясни Кирил Ананиев. Тоест най-важното, което трябва да се случи през тази година, е най-накрая да заработи липсващият контрол в здравната система. Поне според приетите законови промени това ще стане с въвеждане на общи правила за изграждане на национална здравна информационна система, нова агенция за контрол, нови моменти в начина, по който здравната каса контролира, нови начини за регистрация на болници плюс нови медицински стандарти и последваща пререгистрация на вече съществуващите лечебни заведения. 

И тъй като всичко това е уж в името на следващата, по-голяма цел - въвеждане на нов модел, това, евентуално, би трябвало да е и първото нещо, което да очакваме през 2019 г. - управляващите да обявят какъв всъщност ще е той. И, естествено, годината

започва подобаващо и според очакванията - със забавяне

През септември министър Ананиев предложи два модела, по които да тръгне системата. Единият беше за запазване на монопола на НЗОК, но с въвеждане на задължително допълнително здравно застраховане, с което да се поеме част от по-скъпото лечение. Този вариант предвиждаше лечебните заведения сами да определят цените си, което автоматично води до още по-ограничен достъп до лечение за бедните и болните. Вторият модел пък беше идея за пълна демонополизация на НЗОК, която ще се конкурира с частните фондове за вноската на всеки. И двата модела са напълно фантасмагорични и не срещнаха особена подкрепа, а МЗ сформира работни групи, в които те да се обсъдят, изчистят, надградят и т.н. Резултатът трябваше да е налице в началото на декември м.г., а вече е януари. Докато кипеше експертен труд, Ананиев обяви, че се е появил трети модел - отново форма на пълна демонополизация, после обаче и той беше позагърбен. Засега бъдещето на модела тъне в мъгла, което не е и новина за никого. МЗ гордо подготвя почвата на неясно какво.

Макар и леко встрани от основните промени, но с потенциал за големи скандали, които могат да са решаващи и за цялата система, следващото, което ще се случи тази година, ще е закриването на фонда за лечение на деца и преминаването му към здравната каса. Това трябва да стане до 31 март. Управляващите уверяват, че преходът ще е безболезнен, нито една от функциите на фонда няма да се промени или пострада, а пациенти и неправителствени организации припомнят десетките детайли, при които нещо може да се обърка. От чистата смяна на администрацията, от която зависят бързината и адекватността на вземаните решения, през дълговете на НЗОК, заради които в ЕС отказват лечение на български пациенти, до десетките законови казуси, които може да не позволят дадено плащане - на пътуване, лекарство, медицинско изделие - много неща могат да се объркат. А е достатъчно едно дете да пострада, за да бъде компрометирана и тази промяна. Освен всичко друго това може да коства главата на министъра или управителя на НЗОК. Не че те са ценни и незаменими - просто една подобна смяна връща часовника с месеци и години. 

А черешката на тортата тази година,

фундаментът за бъдещите генерални промени, се очаква да е пререгистрацията на лечебните заведения. От 1 април в правния мир трябва да се появи странното обединение на агенциите за медицински одит и трансплантации, наречено Агенция за медицински надзор. То ще поеме всички контролни функции на здравното министерство, а основната му задача ще е да извърши пререгистрацията на лечебните заведения. Отделно в първите шест месеца на годината съсловните организации на лекари и зъболекари заедно с МЗ трябва да напишат и издадат нови медицински стандарти за всяка една специалност. Стандартите са базата на всяка специалност, определят задължителните изисквания, процедури, кадри, апаратура и т.н. От тях зависи какво е необходимо за договор с НЗОК по дадена пътека, какво е нужно за получаване на лиценз за дейност, какво е спазено или не при евентуални дела за лекарски грешки и дори вменяват задължения от рода на задължително подаване на данни към институциите за целите на статистиката.

След като всички стандарти са публикувани, лечебните заведения ще имат срок от 6 месеца, за да приведат дейността си в съответствие с тях. Агенцията по медицински надзор ще започне по предварително обявен график проверки. Болници или отделения, които не отговарят на стандартите и не отстранят нарушенията, ще остават без лиценз за дейност. Очевидното намерение на управляващите е по административен път да посвият хипертрофиралата болнична мрежа, в което няма нищо лошо, стига да се направи както трябва. Това обаче е силно съмнително. Съмненията започват още от способността на лекарския съюз и МЗ да напишат адекватни и нелобистки медицински стандарти в срок, минават през купищата въпросителни около администрацията на бъдещата мегаагенция  - в състояние ли е тя да извърши всички тези проверки, без да взема подкупи, също и през опасността от новите правила да пострадат общинските и държавните областни болници; и стига до въпроса, на който така и не се получи смислен отговор - по закон лечебни заведения са всички - от личните лекари, през поликлиниките, до университетските болници - общо 14 000 регистрирани у нас. Всички те ли ще се прелицензират и възможно ли е изобщо това?

Като начало - смело може да се предположи, че сроковете по закона ще бъдат удължени,

ще има гратисни периоди и компромиси,

защото все някой няма да успее да си свърши работата като хората и навреме. Ако изобщо се състои, този процес ще се случи през 2020 г. - в най-добрия случай. И спокойно може да се очаква, че няма да доведе до нищо - например новите стандарти ще са така написани, че всеки ще може да отговори на тях. За 15 години сме се уверили, че властта не иска да затваря, а само да отваря нови болници.

Следващото, може би най-важно, което трябва да се случи тази година, е ако не въвеждането, то поне максимално доближаване до старта на обещаваната от над десетилетие национална здравна информационна система. Появата на електронното здравеопазване е обещана от министър Кирил Ананиев за края на 2019 г. и се финансира с над 12 млн. лв. по ОП "Добро управление" 2014-2020 г. От информационната система се очаква да обедини всички съществуващи в момента електронни системи - на здравната каса, МЗ, спешна помощ, РЗИ, агенциите и т.н., а достъпът до унифицираната система да е през един портал. Отделно ще се създадат и нови регистри и нови услуги - като електронна рецепта и направление. 

Миналата година МЗ за пореден път стартира търгове за част от модулите на системата и както обикновено те бяха обжалвани и спирани и засега процесът не е напреднал особено. В момента са обявени актуални поръчки за 2 от общо 5-те модули на системата, очакват се още търгове, но заради постоянните жалби в Комисията за защита на конкуренцията е близо моментът, в който ще е пределно ясно, че министерството няма да успее да спази срока за приключване на проекта до края на 2019 г. и да загуби европейското финансиране. Информационната система ще остане в неясното бъдеще, а безвремието ще се проточи за поне още една година. В най-добрия случай.