facebook
twitter

Наблюдател

Новите цени на тока – добри и лоши новини

След години на турбулентност в електроенергетиката и въпреки постоянните мантри за стабилизиране повечето наблюдатели вече се радват и на малките стъпки към подобрения в сектора. Предложеното решение на регулатора за определяне на цените в сектор „Електроенергетика“ е такъв пример, който едновременно предлага някои окуражаващи промени, но и повдига редица въпроси. Може би най-дискутираната тема в решението е прогнозата за по-висока цена на електрическата енергия на борсата, както и предложеното увеличение на цената за регулирания пазар.

Това не е проблем само на българския пазар – цената на едро на електрическата енергия се увеличава по цял свят.  Очакванията са ръстът на цените да продължи и догодина. На този фон би било притеснително, ако регулаторът не предвиди продължаващо покачване на цените и в България. Нещо повече - може да се каже, че очакванията на КЕВР за ръст на цените на едро в България от 70 на 89 лв./МВтч (малко над 27%) дори са подценени. Една от преките причини за по-високите цени на електрическата енергия в България е

 

цената на квотите за емисии на въглероден диоксид,

 

която се увеличава от 15.80 евро/тон средно за 2018 г. до 21.12 евро/тон през първото тримесечие на тази година. Друга причина е оповестеното от САЩ оттегляне от международното споразумение с Иран, което води до поскъпване на петрола и природния газ. Това увеличава цените на електрическата енергия в ЕС, а оттам – и в България. Към това се прибавя и засилването на икономическата активност, която естествено води както до по-високи цени на емисиите на въглероден диоксид, така и до по-високо търсене на ток. 

Естественият ефект от увеличаващите се цени на електроенергията е намаляването на добавката за задължения към обществото, която най-общо се изчислява като разлика между пазарните цени и преференциалните цени на редица производители. Колкото по-висока е пазарната цена, толкова по-ниска е добавката "задължения към обществото". Трябва да се отбележи обаче, че очакваното увеличение на цената на електрическата енергия е с 19 лв./МВтч, докато добавката за задължения към обществото намалява с 16.26 лв./МВтч. С други думи, крайният разход за електрическа енергия расте.

За задоволяване на потреблението на регулирания пазар КЕВР определя необходимите количества електрическа енергия (разполагаемост) за всяко електроразпределително дружество, както и производителите, които следва да го предоставят. В резултат на промени в Закона за енергетиката тази разполагаемост ще се определя по месеци, а не за целия ценови период, както беше досега. Това ще увеличи предвидимостта на пазара. Заедно с това се наблюдава увеличаване на натоварването на централи с дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия, в резултат на което средната цена за произведен МВтч намалява. В същото време се предвиждат по-големи количества от водноелектрическите централи на НЕК за свободния пазар, което донякъде ще отговори на високото търсене на ток в пиковите часове. 

 

Самото решение поставя  редица въпроси

 

На първо място е жизнеспособността на ТЕЦ „Марица-изток 2“, който е в тежко финансово състояние, а през новия ценови период няма да работи на регулирания пазар. По този начин централата е лишена от стабилен приходоизточник и изцяло ще зависи от пазарните цени. Това означава несигурност за работата както на ТЕЦ-а, така и на целия сектор през следващите 12 месеца.

Друг въпрос е намирането на решение относно натрупания тарифен дефицит в НЕК. В ценовото решение лаконично се казва, че „следва да се изготви дългосрочен механизъм, чрез който тези некомпенсирани средства да бъдат възстановени на дружеството“, но това се повтаря от 2014 г., а развитие по този въпрос все още няма. Към момента този дефицит е финансиран чрез две облигации на Българския енергиен холдинг, по които се дължат и лихви. Последните обаче не се признават като разход за регулаторни цели, което означава, че декапитализират НЕК.

Подобна е ситуацията с индивидуалните цели за енергийни спестявания на дружествата в сектора, тъй като „в нормативната уредба липсва ясен механизъм за първоначално набиране и подсигуряване на средства за обезпечаване на тези разходи“, поясняват от регулатора. Това е поредният въпрос, който се оказва в тежест на сектора, но години наред не се намира приемливо решение. 

Тепърва предстои обществено обсъждане на предложеното решение и промени не са изключени, но предвид изборната година те едва ли ще са значителни. От ценовото решение ясно личи липсата на дългосрочна визия за сектора и на желание за разрешаване на натрупаните проблеми. Но отлагането на днешната работа за утре означава трупане на нови грешки и пропуснати ползи, които ще струват скъпо.

 


 

1

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

"И нашата бедна журналистика"... заслужи нов медиен закон
Държавният чиновник остарява

13.12.2019

Инфограф

141
Екзистенциална пенсионна криза обхвана Франция

Коментари

Денебал

 

 

ТЕЦ „Марица-изток 2“, който е в тежко финансово състояние

 

 

Ами, не го дадоха на американците  или на хидроинженера..... 

 

Влез или се регистрирай за да коментираш

×