Пандемия, онлайн обучение, влошени знания сред учениците, прегаряне сред учителите - не стигат всички проблеми в образованието, а наскоро бяхме изненадани от доклад на Световната банка - само 10% от новоназначените учители през 2016 г. са останали трайно в системата, като 1/2 от тях са си отишили още след първата година. През 2019 г., когато вече заплатите бяха увеличени, отпадналите преподаватели след първата година намаляват до 23%. Въпреки това на фона на огромната кохорта педагози в пенсионна възраст проблемът в бъдеще се очертава особено остър. Защо напускат младите преподаватели и какво би ги задържало в системата? Отговорите на тези въпроси търсим през погледа на 4-ма млади учители.

Нагласата

Ключово условие за задържане на учителите е взискателният подбор, свързан с мотивацията и нагласата им към работата, смятат от "Заедно в час", откъдето ежегодно обучават педагози. "Ако нагласата ти е, че работата е сигурна и цяло лято ще имаш ваканция, това те обрича на провал", споделя Нели Колева от "Заедно в час". Неслучайно 62% от техните учители, минали през сериозен подбор през 2016 г., на третата година все още са преподаватели.

Един от тях е Галина Калчева, учител в 97-о СУ "Братя Миладинови" в кв. "Люлин" в София. "Първо исках да съм журналист, но после реших да съм полезна по-пряко на хората, да правя нещо, което да променя средата ", споделя тя. "Исках да се занимавам с нещо, което е смислено и дава добавена стойност. Помогна ми и личната ми нагласа, че парите не са най-важното и човек трябва да работи това, което му носи удоволетворение", казва и Антония Гурянова, учител в с. Драгичево, Перникшко, от 6 г.

А филтърът, оказва се, е твърде широк. МОН от 2 г. насърчава най-добрите ученици да стават учители, давайки 100 лв. стипендия на студент по педагогика, ако той е сред първите 10% с най-високи оценки на матурата по български. Въпреки това рейтингът на вузовете показва, че все още средната оценка от дипломата на бъдещите педагози е 4.86. Кой ще приеме за сериозна специалност, в която се влиза например с 3.50?.

В клас от първи курс

През 2020 г. МОН въведе нови правила, които да подобрят качеството на подготовката на бъдещите учители, но осезаем ефект от тях не се забелязва. "Обучението в университетите все още е изключително теоретично, без практически характер и доста скучно. Няма как да се вдъхновиш да преподаваш интерактивно, ако те учат по този начин. Монтонното четене на лекции от преподавател може да те обезсърчи тотално", смята Антония. "Много от учителите се отказват, защото в университета не получават достатъчна подготовка, нямат адекватна представа какво точно ги очаква и изпадат в шок", казва и Даниел Симеонов, който преподава от 6 г. английски език в училище "Н. Рилски" в с. Дерманци, Луковит. Затова според него те трябва да влизат в клас още от първата година на следването си.

"От университета определено не те подготвят по начина, по който трябват. След това те пускат дълбоко в мътните води и или плуваш, или се давиш, както стана с някои мои колеги", казва и Марияна Николова, учител по български език в столична гимназия. По думите й влизането в системата е странно изживяване: "Все едно попадаш в миналото, както е било през детството, такова е обучението и сега, истински културен шок", казва тя. 

"Още от началото на университетската подготовка трябва да има часове, в които студентите анализират реални ситуации от класните стаи, обръщат внимание на методите на преподаване, на динамиката на урока и класа. Нужни са и повече часове за хоспетиране на студентите педагози, които да започват още във 2-3 курс", казва и Нели Колева. Според нея следва да се въведат еднакъв брой часове на наблюдения и преподаване във всички вузове, както и да се разшири профилът на училищата, които могат да бъдат базови. Защото "едно е да се обучаваш в 119-о училище, друго - в с. Божурище".

Мен кой ме е учил?

"Първата година е най-трудно, ако не си си представял какво представлява професията. Мен ме спаси това, че колегите много ме подкрепяха. Все имаше човек, който да ми помогне", спомня си Галина. При нея обстоятелствата са били щастливи, но много нейни колеги се натъкват на враждебно отношение. За задържането на новите учители от ключово значение е именно получаването на подкрепа от наставници - нещо, което въпреки наредбите не се прилага като хората. 

"Очевидно, трябва да се инвестира в обучението и подкрепата на наставници. Много от тях нямат фундаментални знания как да подкрепят начинаещи учители. Има си протоколи и методика - как да задаваш въпроси, че да не звучат обвинително, как да подкрепяш учителя. Не е сложно и скъпо. Просто трябва фокус върху компетентностите и актуализиране на заплащането на базовите учители, от които зависи да развиват уменията на новите си колеги и да изискват повече от тях", смята Нели Колева.

Не заплатата, закостенялата система демотивира

Доста от младите учители не смятат възнаграждението за основопологащо за избора им. "Заплатата за един селски учител е конкурентна спрямо останалите заплати в селото (на фона на общата безработица по селата), но условията са по-тежки. Никой не иска да влезе в час в 6-и клас и да му кажат: "Моля ви, г-жо, говорете по-тихо, че ме боли главата!", казва Даниел.Той е от особено креативните преподаватели, също минал през "Заедно в час", чиито инициативи не могат да се изброят - преобразява училищната библиотека, привлича дарения, прави кът за учене с компютри, ръководи театрален клуб на училището и др. Но дори учител като него в последните години се чувства безкрайно уморен, че нещата просто не се случват, както трябва, що се отнася до политиките в образованието. "Прекалено малко станаха нещата, за които да се хванеш като един барон Мюнхаузен", признава той, чудейки се дали ще остане завинаги в системата.

По думите му учителите като него в селата не са просто учители, но и социални работници. "Не мога да пратя по вайбър съобщение на родителите, защото някои нямат дори телефони. Трябва да отида лично да се видя с повечето от тях. Днес даден ученик не е на училище. Кой би трябвало да го доведе? Аз? Много колеги не искат да влизат в ролята на социални или образователни медиатори и това е разбираемо", казва той. "Всички забатачени с годините проблеми демотивират и отказват учителите. Според мен е нужна някаква форма на по-радикална промяна. Бавните темпове, с които се движи процесът на равенство в образованието, са опасни", предупреждава той.

"Идваш пълен с идеи в училище, но веднага се сблъскваш с невъзможността да направиш каквото и да е. Разликата в поколенията е сериозна, а отпорът сред колегите е невероятен. Изразяването на лично мнение се възприема като намеса в работата на старшите учители. Редовно ти се казва: "Това не може", а в същото време те карат да правиш куп безсмислени неща", казва Николова. Според нея министърът може и да иска да промени системата, но системата не желае да се промени. "Съпротивата срещу всяка нова инициатива е огромна. Досега децата ме поддържаха, но годините минават, а нищо не се променя", заключава тя, изтощена от враждебната система дотолкова, че вече е напуснала училището, в което е преподавала.

Потъващите милиони

Проблемът с липсата на учители, както и останалите недъзи в образованието страдат от фундаментален недостатък - никой не измерва, нито контролира дали инвестираните пари са израходени ефективно. Промени в учебните програми по педагогика има, но никой не знае подобрили ли са подготовката на студентите. По програмата на МОН за квалификация на учителите (за скромните 1 млн. лв.) се отчита брой преминали педагози и проведени конференции, но не и дали обучението е подобрило успеха на учениците им. Допълнителната квалификация на учителите пък вече стана синоним на мафиотска структура. "Всеизвестна истина е, че обученията протичат в спа зоните на хотелите", казва преподавател, според който няма никаква прозрачност в изразходването на публичния ресурс. "Наливат се милиони в образованието, но те потъват. Никой не е отговорен и накрая насреща нямаме нищо", обобщава той.